Предодставяне на дългосрочни кредити в лева посредством емисия на държавен дълг

АВТОР: МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ _(mzlatev@abv.bg)

http://mir1.free.bg/

1. Ефективност на заетия капитал

Ефективността на всеки заем се определя от разликата между сумата на предполагаемия доход от заетия капитал и сумата на лихвените плащания. Когато полученият резултат е положителна величина, т.е. когато сумата на очаквания доход от заетия капитал е по-голяма от сумата на лихвените плащания заемът се счита за ефективен, и обратното, ако сумата на очаквания доход от заетия капитал е по-малка от сумата на лихвените плащания заемът се счита за неефективен. Самата сума на лихвените плащания зависи от величината на приложимия лихвен процент. Колкото по-висока е стойността на този лихвен процент, толкова по-голяма ще бъде сумата на дължимата лихва и обратното, колкото е по-ниска стойността на приложимия лихвен процент, толкова по-малка ще бъде сумата, която трябва да бъде платена като лихва по заема.

Доходността от заетия капитал, с която работи кредитополучателят не може да бъде по-ниска от доходността на отдадения на заем капитал. Ето защо в най-лошия случай доходността на заетия капитал е равна на лихвения процент по заема, обикновено тя е една по-висока стойност.

Наличието и продължителността на гратисен период в погасителния план не оказва абсолютно никакво влияние върху ефективността на заетия капитал и това ще бъде разгледано по-нататък. Нека сега направим преглед на лихвените нива на дългосрочните ДЦК и дългосрочните банкови кредити в лева.

2. Сравнение между лихвените проценти по дългосрочните левовите кредити и дългосрочния държавен дълг в лева.

В дадените по-долу таблици е направено сравнение между лихвените проценти на дългосрочния държавен дълг в лева и на дългосрочните кредити за предприятията и домакинствата в лева за периода 2000 г. и 2001 г.

За 2000 г.

Месец	Л % по двегодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Януари	8.0 %	13.14 %	17.90%	------	17.06%
Април	7.0 %	14.68 %	17.49%	16.83%	17.17%
Юни	7.0 %	13.44%	17.16%	16.85%	17.08%
Октомври	7.0 %	14.60 %	15.83%	16.63%	17.09%

Месец	Л % по тригодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Февруари	9.0 %	12.48 %	17.23%	------	17.07%
Април	8.0 %	14.68 %	17.49%	16.83%	17.17%
Юни	8.0 %	13.44 %	17.16%	16.85%	17.08%
Октомври	7.5 %	14.60 %	15.83%	16.63%	17.09%

Месец	Л % по петгодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Октомври	9.0 %	14.60 %	15.83%	16.63	17.09%

За 2001 година

Месец	Л % по двегодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Януари	6.5 %	15.72 %	15.28%	16.78	17.32%
Април	6.5 %	11.36 %	16.09%	17.01%	17.22%
Юни	6.0 %	14.32 %	16.09%	17.03%	17.23%
Октомври	6.0 %	13.55 %	15.43%	16.86%	17.05%

Месец	Л % по петгодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Януари	9.0 %	15.72 %	15.28%	16.78	17.32%
Април	8.0 %	11.36 %	16.09%	17.01%	17.22%
Юни	7.0 %	14.32 %	16.09%	17.03%	17.23%
Октомври	7.0 %	13.55 %	15.43%	16.86%	17.05%

Месец	Л % по седемгодишна емисия на ДЦК	Л % по кредити на предприятия	Л% по кредити за домакинства
			Жилищни	Други срещу ипотека	Потребителски
Октомври	7.5 %	13.55 %	15.43%	17.03%	17.05%

От данните в таблиците ясно се вижда, че като абсолютни стойности лихвените проценти по дългосрочния държавен дълг са значително по-малки от тези по кредитите, предоставени на предприятията и домакинствата. Това се отнася с еднаква сила за всички емисии на дългосрочни ДЦК през 2000 г. и 2001 г. Най-голяма е разликата при потребителските заеми, тъй като стойностите на лихвените проценти при тези заеми са два пъти по-високи от стойностите на лихвените проценти по дългосрочните ДЦК. Нека на базата на горните лихвени проценти направим сравнение между ефективността на банковите кредити за предприятията и дългосрочния държавен дълг в лева.

3. Сравнение между ефективността на заетия капитал по дългосрочните ДЦК в лева и дългосрочните кредити за предприятията в лева

Във всички разглеждани по-долу случаи главницата и по двата заема ще бъде в размер на 50,000 лв. Ето и кратко описание на долните таблици.

В колона № 1 са посочени годината и месеца, спрямо които се взимат лихвените нива по дългосрочните ДЦК в лева и дългосрочните кредити за предприятия в лева. В колона № 2 е посочена лихвената сума, която ще бъде платена за целия период на банковия заем. В колона № 3 е посочена лихвената сума, която ще бъде платена за целия период на облигационния заем. В колона № 4 е посочена разликата между лихвените суми по облигационния заем и по банковия заем. Когато получената стойност е положителна величина, тя показва с колко лева лихвената сума по банковия заем е по-голяма от лихвената сума по облигационния заем, и обратното, ако получената стойност е отрицателна величина тя показва с колко лева лихвената сума по облигационния заем превишава лихвената сума по банковия заем. Колона № 5 показва доходността от главницата по облигационния заем, а колона № 6 доходността от главницата по банковия заем. Приемаме, че кредиполучателите и по двата заема ще работят с доходност не по-ниска от тази, с която работят банките, затова остатъкът по главниците и на двата заема се умножава с лихвения процент по кредитите за предприятия за съответния период. Колона № 7 показва разликата между доходността на заетия капитал по двата заема. Когато получената сума е положителна величина, тя показва с колко лева доходността от главницата по облигационния заем е по-висока от доходността от главницата по банковия заем, и обратното, ако получената сума е отрицателна величина тя показва с колко лева доходността по главницата от банковия заем е по-висока от доходността от главницата по облигационния заем. Колона № 8 показва разликата между ефективността на двата заема. Когато получената сума е положителна величина, тя показва с колко лева облигационният заем е по-изгоден от банковия заем, и обратното, ако получената сума е отрицателна величина тя показва с колко лева банковият заем е по-изгоден от облигационния заем. Нека сега прочетем първия ред на долната таблица.

Ако през януари 2000 (Колона № 1) е бил предоставен банков заем на предприятие в размер на 50,000 лв. при фиксиран лихвен процент и без гратисен период, то сумата която би била платена като лихва по главницата за срок от 2 години би била в размер на 8,212.5 лева (Колона № 2). По същото време за кредит в размер на 50,000 лв., отпуснат през януари 2000 г. за срок от 2 години бюджетът би платил лихва по главницата в размер на 8,000 лв. (Колона №3). Това означава, че лихвите по облигационния заем биха били с 212.5 лева (Колона №4) по-малко от лихвите по банковия заем. Съгласно статистиката на БНБ лихвения процент за предприятията по дългосрочните кредити в лева през януари 2000 г. е бил 13,14 на сто, а лихвения процент през януари 2000 г. по двегодишната емисия на ДЦК в лева е бил 8 на сто. За изчисление на доходността от главниците ще използваме приложимия лихвен процент от 13,14 на сто, тъй като приемаме, че доходността, която постигат кредитополучателите по двата заема не е по-малка от доходността, с която работят банките. Така доходността от главницата по облигационния заем би била в размер на 13,140 лева (Колона №5), докато доходността по главницата от банковия заем би била в размер на 8,212.5 лева (Колона №6), което означава, че доходността от главницата по облигационния заем е с 5,505 лева (Колона №7) по-висока от тази по банковия заем. В крайна сметка ефективността на облигационния заем е с 5,140 лева (Колона №8) по-висока от съответния банков заем.

Сравнение между двегодишни кредити при фиксиран лихвен процент и без гратисен период с двегоишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Януари	8,212	8,000	212	13,140	8,212	4,927	5,140
Април	9,175	7,000	2,175	14,680	9,175	5,505	7,680
Юни	8,400	7,000	1,400	13,440	8,400	5,040	6,440
Октомври	9,125	7,000	2,125	14,600	9,125	5,475	7,600
2001
Януари	9,825	6,500	3,325	15,720	9,825	5,895	9,220
Април	7,100	6,500	600	11,360	7,100	4,260	4,860
Юни	8,950	6,000	2,950	14,320	8,950	5,370	8,320
Октомври	8,468	6,000	2,468	13,550	8,468	5,081	7,550

По-надолу в таблицата е направено сравнение между ефективността на заетия капитал на всички двегодишни емисии за 2000 и 2001 г. и двегодишни кредити в лева за същия период, при фиксиран лихвен процент и без гратисен период. Както се вижда от колона № 8 ефективността на заетия капитал по ДЦК винаги е по-висока от тази на заетия капитал по банковите заеми. Нека да видим дали тези съотношения ще се запазят ако въведем 12 месечен гратисен период при банковите заеми.

Сравнение между двегодишни кредити при фиксиран лихвен процент и гратисен период от 12 месеца с двегодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Януари	11,497	8,000	3,497	13,140	11,497	1,642	5,140
Април	12,845	7,000	5,845	14,680	12,845	1,835	7,680
Юни	11,760	7,000	4,760	13,440	11,760	1,680	6,440
Октомври	12,775	7,000	5,775	14,600	12,775	1,825	7,600
2001
Януари	13,755	6,500	7,255	15,720	13,755	1,965	9,220
Април	9,940	6,500	3,440	11,360	9,940	1,420	4,860
Юни	12,530	6,000	6,530	14,320	12,530	1,790	8,320
Октомври	11,856	6,000	5,856	13,550	11,856	1,693	7,550

От горната таблица се вижда, че данните от колона №8 са абсолютно същите, като тези в предишната таблица, където нямаше гратисен период. Това означава, че ефективността на заетия капитал не зависи от наличието и продължителността на гратисния период, а единствено от лихвените нива. Когато се въведе гратисен период остатъкът по главницата през това е равен на сумата на заема, тъй като тогава не се правят погасителни вноски. Това от своя страна покачва доходността от заетия капитал, но същевременно в абсолютно същата пропорция увеличава и размера на лихвената сума. Ето защо ефективността на заетия капитал, измерена като сума е една и съща, независимо дали има или няма гратисен период. Оттук следва, че за ефективността на заетия капитал няма абсолютно никакво значение дали главницата ще се погасява с едно плащане в края на периода или ще бъде изплатена на няколко равни вноски, т.е. видът на погасителния план не играе никаква роля. Поради тази причина по-нататък ще работим само кредити, при които няма гратисен период

Нека направим сравнение между ефективността на заетия капитал по тригодишните, петгодишните и седемгодишните ДЦК и съответните банкови заеми, като за целта използваме фиксиран лихвен процент.

Сравнение между тригодишни кредити с фиксиран лихвен процент без гратисен перод и тригодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Февруари	10,497	13,500	-2,580	21,840	10,497	10,920	8,340
Април	12,845	12,000	845	25,690	12,845	12,844	13,690
Юни	11,760	12,000	-2390	23,520	11,760	11,759	11,520
Октомври	12,775	11,250	1,525	25,550	12,775	12,774	14,300

Сравнение между петгодишни кредити с фиксиран лихвен процент без гратисен период и петгодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Октомври	20,075	22,500	-2,425	40,150	20,075	20,075	17,650
2001
Януари	21,615	22,500	-885	43,230	21,615	21,615	20,730
Април	15,620	20,000	-4,380	31,240	15,620	15,620	11,240
Юни	19,690	17,500	-2,190	39,380	19,690	19,690	21,880
Октомври	18,631	17,500	1,131	37,262	18,631	18,631	19,762

Сравнение между седемгодишни кредити с фиксиран лихвен процент без гратисен период и седемгодишни ДЦК

2001	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
Октомври	25,406	26,250	-843	47,425	25,406	22,018	21,175

От таблиците ясно се вижда, че ефективността на заетия капитал по всички дългосрочни ДЦК в лева е по-висока от тази на банковите кредити.

Досега сравнявахме ефективността на заетия капитал при фиксирани лихвени проценти, нека сега да направим сравнение при променлив лихвен процент. За целта ще използваме месечните лихвени проценти по дългосрочните кредити за предприятията за периода от януари 2000 г. до август 2002 г. съгласно статистиката на БНБ. Това означава че и сравненията ще обхващат само периода от януари 2000 до август 2002 г. Лихвеният процент ще се сменя на всяко шестмесечие, когато са лихвените плащания по ДЦК. Така за емисия на ДЦК през януари ще се взимат месечните лихвени проценти за януари и юли, ако емисията е през април ще се взимат лихвените проценти за април и октомври, ако емисията е през юни ще се взимат лихвените проценти за юни и декември, ако е през февруари ща са взимат лихвените проценти за февруари и август.

Сравнение между двегодишни кредити без гратисен период с променлив лихвен процент и двегодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Януари	8,665	8,000	66597	14,155	8,665	5,4902	6,155
Април	8,674	7,000	1,674	13,547	8,674	4,873	6,547
Юни	8,738	7,000	1,738	13,902	8,738	5,164	6,902
Октомври	8,256	7,000	1,256	13,010	8,256	4,753	6,010

Сравнение между тригодишни кредити с променлив лихвен процент без гратисен период и тригодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Февруари	11,641	13,500	-1,858	20,217	11,641	8,576	6,717
Април	11,342	10,000	1,342	16,680	11,342	5,337	6,680
Юни	10,862	10,000	862	16,485	10,862	5,622	6,485
Октомври	9,841	7,500	2,341	13,010	9,841	3,168	5,510

Сравнение между петгодишни кредити с променливи лихвен процент без гратисен период петгодишни ДЦК

1	2	3	4	5	6	7	8
Период	Лихвена сума по банков кредит	Лихвена сума по ДЦК	Резултат от лихвена разлика	Доходност от главница по ДЦК	Доходност от главница по банков заем	Резултат от разлика в доходността	Краен резултат
2000
Октомври	11,108	9,000	2,108	13,010	11,108	1,901	4,010
2001
Януари	12,428	9,000	3,428	14,512	12,428	2,084	5,512
Април	8,3940	6,000	2,394	9,360	8,394	965	3,360
Юни	9,136	5,250	3,8860	10,117	9,136	980	4,867
Октомври	6,206	3,500	2,706	6,520	6,206	313	3,020

Както се вижда от горните таблици и при променлив лихвен процент ефективността на заетия капитал чрез ДЦК е по-висока от тази по банковите заеми.

4. Схема за предоставяне на кредити на предприятията посредством емисия на дългосрочни ДЦК в лева

От горното видяхме, че ефективността на заетия капитал по дългосрочния държавен дълг в лева е много по-висока от тази на заетия капитал по банковите заеми. Следователно ако държавата предоставя заетия от нея капитал по дългосрочните ДЦК на предприятията при същите условия, при които тя е получила тези средства, предприятията ще получат кредит при много по-изгодни условия отколкото предлагат банките. За да видим дали е възможно прехвърлянето на емитирания от държавата дълг на предприятията трябва да се разгледат следните неща: възможността за емисия на допълнителен дългосрочен държавен дълг в лева, цената на банковата гаранция и евентуалните административни разходи по операцията. Нека започнем с възможностите за допълнителна емисия на ДЦК.

а). Възможност на емисия на допълнителен държавен дълг

За да видим какви са възможностите за емисия на допълнителен държавен дълг в лева трябва да се направи сравнение между получените и одобрените поръчки по дългосрочните емисии в лева.

Матуритет	Получени поръчки	Одобрени поръчки	Неодобрени поръчки
2000
Двегодишни	646,393,000	234,000,000	412,393,000
Тригодиншни	554,390,000	140,000,000	414,390,000
Петгодишни	113,365,000	40,000,000	73,365,000
2001
Двегодишни	382,593,000	200,000,000	182,593,000
Петгодишни	686,646,000	240,000,000	446,646,000
Седемгодишни	108,287,000	30,000,000	78,287,000

От горната таблица ясно се вижда, че обемът на получените поръчки надхвърля значително обема на одобрените поръчки и разликата, която се явява като неодобрение поръчки показва обема на допълнителния дългосрочен държавен дълг, който е можело да бъде емитиран през 2000 и 2001 г. Следователно съществува възможност за емисия да допълнителен дългосрочен държавен дълг, който да бъде използван за кредитиране на предприятия. Нека сега видим как ще повлияе банковата гаранция

б) Обезпечение

Значението на обезпечението в схемата за предоставяне на кредити на цената дългосрочния държавен дълг е да елиминира кредитния риск или вероятността от неплащане от страна на кредитополучателя. ДЦК са най-доброто обезпечение. Ето защо предприятията, които кандидатстват за кредити чрез допълнителна емисия на ДЦК ще трябва да предоставят ДЦК от нормалната емисия на МФ, покриващи сумата и срока на искания заем. За тази цел те ще трябва да се обърнат към банките, които ще депозират от тяхно име нужните ДЦК, като за тази услуга ще бъде платена цената на банковата гаранция.

Съгласно тарифите на търговските банки за издаване на банкова гаранция, обезпечена с ипотека или залог по реда на Закона за особените залози комисионната варира от 0,3% до 3,6% от сумата на гаранцията за тримесечие или част от него. Освен от комисионната цената на банковата гаранция се формира и от таксата за разглеждане, оценка на обезпечението, вписване на ипотеката и такса за управление.

в) Административни разходи по схемата

Администрирането на схемата, при която бюджетът емитира дългосрочен дълг в лева, след което го прехвърля на предприятията ще бъде свързано с допълнителни разходи. За подобна дейност при управлението на кредитната линия PIEF от Световната банка и APEX от Европейската инвестиционна банка, възнаграждението за БНБ е било 0,5% върху всяка дължима част по главницата. Следователно можем да приемем, административните разходи по схемата ще се покриват от надбавка върху неизплатената част от главницата в размер на 0,5%, дължима при всяко лихвено плащане.

Нека сега да изчислим каква ще бъде ефективността на заетия капитал по дългосрочните ДЦК, когато от нея се приспаднат сумите по банковата гаранция и административната надбавка. За тази цел ще използваме по банковите гаранции на три банки - ДСК, ОББ и Сибанк. Таблиците по-долу са направени въз основа на данните за всички емисии от 2000 и 2001 г. В колона № 1 е посочена годината, месеца и матуритета на емисията, както и дали е използван променлив или фиксиран лихвен процент при изчисленията на ефективността на съответния банков заем. В колона № 2 е посочена сумата, показваща с колко емисията на ДЦК е по-изгодна от банковия заем. В колона № 3 е посочена сумата, която се формира от таксите за разглеждане на искането за банкова гаранция, оценка на обезпечението и вписване на ипотеката. В колона № 4 е посочена сумата, която се формира при заплащане на таксата за управление. В колона № 5 е посочена сумата на таксата по издаване банковата гаранция. В Колона № 6 е посочена сумата на административната надбавка, а в колона № 7 е посочена разликата между ефективността на ДЦК и всички разходите по банковата гаранция.

Първата банка, която ще разгледаме е ОББ. В колона № 3 е посочена сумата от 295 лв., тя се формира по следния начин: 40 лв. такса за разглеждане на искането за банкова гаранция, 150 лв. оценка на обезпечението (0,30% от 50,000 лв.), вписване на ипотеката 105 лв. В колона № 4 е посочена сумата на таксата за управление, тя е 1% от 50,000 лв. за срок до 36 месеца и 1,5% за срок над 36 месеца. В колона № 5 е сумата на таксата по издаване на гаранцията, която се плаща на тримесечие, тя е 0,50% от 50,000 лв., което прави по 250 лв. на тримесечие. В колона № 6 е надбавката от 0,5%, която се изчислява като лихвен процент и прави 250 лв. годишно.

Втората банка, която ще разгледаме е ДСК. Съгласно нейната тарифа таксата за разглеждане е 0,15% от 50,000 лв или 75 лв., за оценка на обезпечението се заплаща 0,30% от 50,000 лв. или 150 лв. и за вписване на ипотеката са заплащат 50 лв. Така в колона № 3 се получава сумата от 275 лв. Таксата за управление е 0,5% годишно от 50,000 лв или 250 лв., а таксата за издаване е 0,30% на тримесечие, което прави по 150 лв.

В тарифита на третата финансова институция Сибанк е записано само, че при подписване на договора се взима такса от 50 лв., като се събира месечен комисион в размер от 0,6% до 1,2% в случаите, когато за обезпечение се използва нефинансов актив.

Нека сега да видим какво показват данните от таблиците

ОББ

1	2	3	4	5	6	7
Матуритет и месец	ефективност	Други такси	Такса за управление	Такса за издаване	Адм. Надбавка	Резултат
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	5,140	295	500	2,000	500	1,845
Април	7,680	295	500	2,000	500	4,385
Юни	3,690	295	500	2,000	500	395
Октомври	7,600	295	500	2,000	500	4,305
2001
Януари	9,220	295	500	2,000	500	5,925
Април	4,860	295	500	2,000	500	1,565
Юни	6,080	295	500	2,000	500	2,785
Октомври	7,550	295	500	2,000	500	4,255
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с пром. Л %
2000
Януари	4,907	295	500	2,000	500	1,612
Април	6,667	295	500	2,000	500	3,372
Юни	7,140	295	500	2,000	500	3,845
Тригодишни ДЦК/тригодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	8,340	295	500	3,000	750	3,795
Април	13,690	295	500	3,000	750	9,145
Юни	6,707	295	500	3,000	750	2,162
Октомври	14,300	295	500	3,000	750	9,755
Петгодишни ДЦК/петгодишни кредити с фикс. Л%
2000
Октомври	17,650	295	750	5,000	1,250	10,355
2001
Януари	20,730	295	750	5,000	1,250	13,435
Април	11,240	295	750	5,000	1,250	3,945
Юни	16,720	295	750	5,000	1,250	9,425
Октомври	19,762	295	750	5,000	1,250	12,467
Седемгодишни ДЦК/седемгодишни кредити с фикс. Л %
2001
Октомври	21,175	295	750	7,000	1,750	11,330

ДСК

1	2	3	4	5	6	7
Матуритет и месец	ефективност	Други такси	Такса за управление	Такса за издаване	Адм. Надбавка	Резултат
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	5,140	275	500	1,200	500	2,665
Април	7,680	275	500	1,200	500	5,205
Юни	3,690	275	500	1,200	500	1,215
Октомври	7,600	275	500	1,200	500	5,125
2001
Януари	9,220	275	500	1,200	500	6,745
Април	4,860	275	500	1,200	500	2,385
Юни	6,080	275	500	1,200	500	3,605
Октомври	7,550	275	500	1,200	500	5,075
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с пром. Л %
2000
Януари	4,907	275	500	1,200	500	2,432
Април	6,667	275	500	1,200	500	4,192
Юни	7,140	275	500	1,200	500	4,665
Тригодишни ДЦК/тригодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	8,340	275	750	1,800	750	4,765
Април	13,690	275	750	1,800	750	10,115
Юни	6,707	275	750	1,800	750	3,132
Октомври	14,300	275	750	1,800	750	10,725
Петгодишни ДЦК/петгодишни кредити с фикс. Л%
2000
Октомври	17,650	275	1,250	3,000	1,250	11,875
2001
Януари	20,730	275	1,250	3,000	1,250	14,955
Април	11,240	275	1,250	3,000	1,250	5,465
Юни	16,720	275	1,250	3,000	1,250	10,945
Октомври	19,762	275	1,250	3,000	1,250	13,987
Седемгодишни ДЦК/седемгодишни кредити с фикс. Л %
2001
Октомври	21,175	275	1,750	4,800	1,750	12,550

Сибанк

1	2	3	4	5	6	7
Матуритет и месец	ефективност	Други такси	Такса за управление	Такса за издаване	Адм. Надбавка	Резултат
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	5,140	50	0	7,200	500	-2,610
Април	7,680	50	0	7,200	500	-70
Юни	3,690	50	0	7,200	500	-4,060
Октомври	7,600	50	0	7,200	500	-150
2001
Януари	9,220	50	0	7,200	500	1,470
Април	4,860	50	0	7,200	500	-2,890
Юни	6,080	50	0	7,200	500	-1,670
Октомври	7,550	50	0	7,200	500	-200
Двегодишни ДЦК/двегодишни кредити с пром. Л %
2000
Януари	4,907	50	0	7,200	500	-2,843
Април	6,667	50	0	7,200	500	-1,083
Юни	7,140	50	0	7,200	500	-610
Тригодишни ДЦК/тригодишни кредити с фикс. Л %
2000
Януари	8,340	50	0	10,800	750	-3,260
Април	13,690	50	0	10,800	750	2,090
Юни	6,707	50	0	10,800	750	-4,893
Октомври	14,300	50	0	10,800	750	2,700
Петгодишни ДЦК/петгодишни кредити с фикс. Л%
2000
Октомври	17,650	50	0	18,000	1,250	-1,650
2001
Януари	20,730	50	0	18,000	1,250	1,430
Април	11,240	50	0	18,000	1,250	-8,060
Юни	16,720	50	0	18,000	1,250	-2,580
Октомври	19,762	50	0	18,000	1,250	462
Седемгодишни ДЦК/седемгодишни кредити с фикс. Л %
2001
Октомври	21,175	50	0	25,200	1,750	-5,875

Както се вижда при тарифите на ОББ и ДСК резултати винаги са положителни величини, което означава, че схемата, при която бюджета емитира дългосрочен дълг в лева, след което го предоставя на предприятията при същите условия срещу обезпечение от банкова гаранция е възможна.

В разглеждания от нас случай Сибанк е обявила най-високи тарифи и следователно нейните гаранции не биха се търсили от клиентите. Това обаче е само на пръв поглед, защото повечето банки определят цената на банковата гаранция по договаряне с клиента. На практика поради конкуренцията тарифите между банките са почти изравнение, така както е и с лихвените проценти по кредитите и депозитите. В действителност цената на банковата гаранция зависи основно от ликвидността на обезпечението и размера на исканата гаранция. Така в тарифата за банковите гаранции в лева на Нефтинвестбанк е записано, че когато за обезпечение се предлага нефинансов актив цената на гаранцията е от 1 до 3 процента в зависимост от риска. След него обаче има друг текст, който гласи: "За корпоративни клиенти на банката, ползващи многократно гаранции в големи размери над 5,000,000 лева или тяхната равностойност в друга валута цената е от 0,5 до 1 процента на тримесечие или част от него." Следователно, когато за обезпечение служи високоликвиден нефинансов актив повечето банки няма да използват комисионна от 2 до 3 процента на тримесечие, а ще работят със стойности от 0,5 до 1 процента на тримесечие. Така основният извод, който може да се направи от горните таблици е, че схемата е приложима само за онези данъчнозадължени лица, които могат да предоставят високоликвидни обезпечения в сравнително голям размер.

Тъй като в горната таблица се работа с главница от 50,000 лв. резултатите от ефективността изглеждат сравнително малко като абсолютни стойности. За двегодишните ДЦК при фиксиран лихвен процент ефективността по тарифите на ОББ варира от 395 до 5,925 лева. Ако изчислим обаче ефективността при главница от 5,000,000 лева тогава ще видим, че когато тя е най-ниска през юни 2000 г. положителния резултат е 52,895 лв. което показва колко е изгодна схемата.

7. Конкретно изпълнение на схемата

В рамките на определен период от време упълномощената институция (това може да бъде Министерство на финансите, но то от своя страна може да сключи агентски договор с търговска банка, финансова къща или всяко друго юридическо лице срещу 0,5% административна надбавка) събира заявки от желаещите да получат кредити при условията, при които бюджетът емитира дългосрочни ДЦК в лв. Заявките трябва да съдържат размера на главницата и матуритета на заема, като естествено трябва да са съобразени с календара на емисиите и аукционите на дългосрочни ДЦК. Освен заявката лицето трябва да предостави и писмено уверение от търговска банка за депозиране на необходимите ДЦК, покриващи размера и матуритета на искания кредит в заявката. Одобрението на заявките ще става по следния начин. Първо се удовлетворяват предложените количества от Министерство на финансите, след което се одобряват заявките за кредити. На практика от получените поръчки от търговските банки се вади сумата на предложеното количество от Министерство на финансите и получената разлика представлява обемът на заявките за кредити, който ще бъде удовлетворен.

В случай, че искането бъде одобрено се подписва тристранен договор между Министерство на финансите, фирмата и банката, депозираща ДЦК, където Министерство на финансите се задължава да извърши емисия на допълнителен държавен дълг, отговарящ по обем и матуритет на искания от фирмата кредит, като събраните средства от емисията ще се предоставят на фирмата кредитополучател, която от своя страна се задължава да плаща редовно лихвите и да погаси емитирания държавен дълг на дата на неговия падеж. Банката се задължава да депозира ДЦК от нормална емисия пред Министерство на финансите. След подписването на договора се пристъпва към неговото изпълнение и държавата емитира дълг, като събраните от него средства се предоставят на фирмата на цената, на която държавата ги е придобила.

Нека за по-нагледно разгледаме един пример, при който получените поръчки за дадена емисия от банките са в размер на 150 млн., предложеното количество от Министерство на финансите е в размер на 100 млн., а направените заявки от фирмите за кредити са в размер на 200 млн. Тъй като първо се удовлетворяват предложените количества от Министерство на финансите от получените поръчки в размер на 150 млн. се изважда сумата на предложеното количество от Министерство на финансите е в размер на 100 млн. Резултатът от разликата е 50 млн. лв., това е сумата, която ще бъде предоставена на фирмите, което означава, че от направените заявки в размер на 200 млн. лв. 150 млн. ще останат неодобрени.

8. Канцелиране на допълнителния държавен дълг

Последната стъпка от схемата е канцелирането на допълнителния държавен дълг. Това става веднага след неговата емисия и предоставянето на събраните средства на фирмата кредитополучател. Операцията се изразява в прехвърляне на задължението на държавата по вече емитирания дълг към банката депозирала ДЦК като обезпечение, и с прехвърляне на вземането на държавата от фирмата кредитополучател към кредиторите на допълнителната емисия. Така допълнителният държавен дълг се канцелира, като кредиторите инвестирали в допълнителната емисия на ДЦК имат на практика пълна държавна гаранция върху своите вземания, тъй като те ще са обезпечение с ДЦК от обикновената емисия на МФ.

9. Запазване на пазарния характер на кредитирането на реалния сектор

За да се запази пазарния характер на кредитното дело е необходимо да се въведе лимит за кредитиране чрез допълнителна емисия на ДЦК. За целта всяка кандидатстваща фирма трябва да удостоверява наличието на инвестиционен проект, по който или вече е извършено финансиране от страна на търговска банка или се предвижда такова. Лимитът, който трябва да бъде определен нормативно ще фиксира максималния дял от всеки проект, който може да се финансира чрез допълнителна емисия на ДЦК. Нека разгледаме един пример, като приемем, че този лимит е 50% от всеки инвестиционен проект. Фирмата "Х", предоставя проект на стойност 20,000,000 лв. заедно с банкови документи, удостоверяващи предоставени средства в размер на 10,000,000 лв. В заявка за кредитиране чрез допълнителна емисия на ДЦК за фирмата "Х" желае да получи кредитиране чрез допълнителна емисия на ДЦК за 10,000,000 лв. или за оставащите 50% от проекта.

10. Вероятен ефект върху икономиката от приложението на схемата за предоставяне на кредити посредством емисия на държавен дълг.

Вероятният резултат върху икономиката от приложението на горната схема зависи от това как правителството ще реше да я прилага. Първата възможност е тази схема да се прилага ограничено, т.е. за точно определени проекти и програми, при което не всички фирми ще имат достъп до схемата. Примерно, правителството преценява, че схемата може да се използва само за финансиране на инфраструктурни проекти, за определена програма за насърчаване на малките и средни предприятия, за увеличаване на заетостта в даден район от страната с висока безработица и т.н. Вторият вариант е всички предприятия в страната да имат достъп до кредитирането чрез емисия на ДЦК.. От тук може да се заключи, че обемът на допълнителната емисия ДЦК, тази която ще бъде предоставена като кредити на фирмите, ще бъде равен на обема на намалението на кредитите, предоставяни от търговските банки на предприятията. Когато се направи сравнение между неодобрените поръчки и раздадените дългосрочни кредити на предприятията за 2000 и 2001 години се вижда, че обемът на неодобрените поръчки надхвърля обема на раздадените кредити за същия период.

Година	Дългосрочни кредити	Неодобрени поръчки ДЦК	Разлика
2000	304,000,000	900,154,000	596,154,000
2001	499,000,000	707,526,000	208,526,000

Това означава, че търсенето на дългосрочни ДЦК е по-голямо от търсенето на кредити, и че ако фирмите изцяло се откажат от кредитите на търговските банки и преминат към кредитиране чрез емисия на ДЦК пазарът ще може да поеме търсенето на кредити по тази схема. Или примерно, ако през 2001 година схемата е работила и всички предприятия са ползвали кредити само чрез емисия на ДЦК, когато търсенето на ДЦК е било в размер на 1,177,525,000 лв. редовната емисия на ДЦК (тази по предложение на Министерство на финансите) отново щеше да бъде за 470,000,000 лв. а допълнителната емисия, предназначена за кредитиране на предприятията щеше да бъде в размер на 499,000,000 лв.

Въвеждането на горната схема за всички предприятия със сигурност ще принуди търговските банки да свалят лихвите по дългосрочните кредити в левове, за да могат да бъдат конкурентни на кредитирането чрез ДЦК. Тогава в сборния актив на банковата система намалението на кредитите ще се замести от нови ДЦК и банкови гаранции. Не е ясно обаче дали доходността от ДЦК и банковите гаранции ще може да компенсира доходността, получавана чрез кредитиране. Поради тази причина при евентуалното въвеждане на схемата за кредитиране чрез емисия на ДЦК, първоначално трябва да има определени лимити за допълнителната емисия на ДЦК, за да може търговските банки да имат време за адаптация при новите условия. Тези лимити трябва да се подържат не повече от 3 години, след това търговските банки ще трябва да могат да се работят в новата среда.

Освен за фирми тази схема може да се прилага и за граждани, т.е за жилищни и потребителски кредити, тъй като лихвените проценти по последните са над два пъти по-високи от тези по дългосрочни ДЦК. Гражданите ще могат да предоставят като обезпечение банкови гаранции, пари по сметка, която може да включва и натрупани средства от доброволно пенсионно осигуряване.Тук трябва да се отбележи, че ако схемата бъде отворена за граждани, държавните служители би трябвало да получават кредити без да предоставят банкова гаранция, тъй като те ще гарантират заема със своите заплати., т.е. техните заеми са буквално гарантирани от самата държава.