ДВЕ
АЛТЕРНАТИВНИ СХЕМИ ЗА ВНАСЯНЕ НА ДДС
АВТОР: МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ _(mzlatev@abv.bg)
Въвеждането на специалната ДДС-сметка и
свързаното с нейното използване безусловно възстановяване на данъчния кредит
позволява създаването на две нови схеми за внасяне на ДДС. При тях за период от
няколко месеца на основата на прогнозни данни дължимият данък може да бъде
внасян авансово или текущо по избор, като и в двата случая прогнозният данъчен
кредит ще се приспада в началото на периода, за който е направена прогнозата.
Срещу това данъчнозадълженото лице се задължава да използва своята ДДС-сметка и
да спазва дадените прогнозни данни. Нека разгледаме тези две алтернативни схеми
за внасяне на ДДС, основани изцяло на използването на ДДС-сметката и преценим
какви са възможностите за тяхното осъществяване.
1. Авансово внасяне на ДДС
При тази схема данъчнозадълженото лице има
право да избере период, който може да има продължителност от 2 до 12 месеца, в
началото на който внася определена от него сума. Тази сума трябва да бъде равна
или по-малка от разликата между реално начисления ДДС и натрупания данъчен кредит
в края на този период. Изгодата за данъчнозадълженото лице идва от факта, че
средствата от месечните вноски по ДДС за избрания период, които то иначе би
внесло в хазната, ще бъдат на негово разположение и ще донесат съответния
доход.
Това може да се илюстрира със следния
пример. Фирмата "Х" внася всеки месец по 1000 лв. ДДС или 12,000 лв.
годишно. При авансово внасяне на ДДС тя ще може да ползва дохода от тези 12
месечни вноски от 1000 лв. При нашите изчисления ще считаме, че фирменият
капитал работи с възвращаемостq не по-малка от тази на банковия капитал, като
за улеснение ще приемем, че лихвеният процент по краткосрочните кредити е 10 на
сто за всички 12 месеца на годината. Направените изчисления (таблица №1)
показват, че доходът от 12 месечни вноски от 1000 лв., изчислен според месеца
на възникване на всяка вноска, е 650 лв.
Таблица № 1
|
Месец по ред |
Месечна вноска |
Лихвен процент |
дни |
Доход в лева |
|
1 |
1,000 |
10% |
360 |
100 |
|
2 |
1,000 |
10% |
330 |
92 |
|
3 |
1,000 |
10% |
300 |
83 |
|
4 |
1,000 |
10% |
270 |
75 |
|
5 |
1,000 |
10% |
240 |
67 |
|
6 |
1,000 |
10% |
210 |
58 |
|
7 |
1,000 |
10% |
180 |
50 |
|
8 |
1,000 |
10% |
150 |
42 |
|
9 |
1,000 |
10% |
120 |
33 |
|
10 |
1,000 |
10% |
90 |
25 |
|
11 |
1,000 |
10% |
60 |
17 |
|
12 |
1,000 |
10% |
30 |
8 |
|
|
|
|
общо |
650 |
За да може обаче фирмата "Х" да
направи авансово плащане на ДДС в размер на 12,000 лв., тя трябва да тегли
банков кредит за същата сума за срок от 12 месеца при 10 на сто лихвен процент.
При тези условия изчисленията (Таблица № 2) показват,
Таблица № 2
|
Сума на кредита |
Лихвен процент |
дни |
Лихва |
|
12,000 |
10% |
360 |
1,200 |
че лихвите по кредита ще възлязат на 1,200
лв., което означава, че в случаите, при които не възниква данъчен кредит
авансовото внасяне на ДДС е финансово неизгодно. Следователно възниква въпросът
при какъв размер на данъчния кредит авансовото внасяне на ДДС е за
предпочитане. За целта отново ще използваме примера с фирма "Х",
която внася всеки месец по 1000 лв. ДДС, като ще разгледаме случаите на очакван
данъчен кредит от 1000 до 11,000 лева за период от 12 месеца.
Таблица
№ 3
|
Сума на данъка за възстановяване |
Сума на кредита |
Лихвен процент |
дни |
Лихва |
|
1,000 |
11,000 |
10% |
360 |
1,100 |
|
2,000 |
10,000 |
10% |
360 |
1,000 |
|
3,000 |
9,000 |
10% |
360 |
900 |
|
4,000 |
8,000 |
10% |
360 |
800 |
|
5,000 |
7,000 |
10% |
360 |
700 |
|
6,000 |
6,000 |
10% |
360 |
600 |
|
7,000 |
5,000 |
10% |
360 |
500 |
|
8,000 |
4,000 |
10% |
360 |
400 |
|
9,000 |
3,000 |
10% |
360 |
300 |
|
10,0000 |
2,000 |
10% |
360 |
200 |
|
11,0000 |
1,000 |
10% |
360 |
100 |
От горепосочените данни (таблица № 3) може
да се направи изводът, че когато в рамките на 1 година се очаква да бъдат
направени вноски по ДДС в размер на 12,000 лв., от които 6000 лв. ще се окажат
данък за възстановяване, авансовото внасяне на данъка от 6000 лв. в началото на
годината е по-изгодно, тъй като доходът от 650 лв., който ще се получи от 12
месечни вноски от 1000 лв., надхвърля лихвите по кредита, които ще са в размер
на 600 лв. Следователно фирмата "Х" има финансов интерес в началото на
годината да ползва заем от 6000 лв. и да изплати авансово задълженията си по
ДДС за цялата година, вместо в рамките на 12 месеца да внесе 12,000 лв., от
които 6000 лв. ще и бъдат възстановени след известен период от време.
Следователно, когато фирменият капитал
работи с доходност не по-малка от тази на банковия капитал, и когато се очаква
размерът на данъчния кредит за определен период да надхвърли 50 % от вноски по
ДДС, които ще бъдат направени за същия период, данъчнозадължените лица имат
интерес да внесат авансово сумата, която ще се получи като разлика между
прогнозираните вноски по ДДС и съответния данъчен кредит в края на този период.
2.Текущо внасяне на ДДС по избор
При тази схема данъчнозадълженото лице има
право в рамките на избран от него период, който може да има продължителност от
2 до 12 месеца, да внася по свой избор текущо фиксирани суми, като в края на
периода сборът от направените вноски трябва да е равен или по-малък от
разликата между реално начисления ДДС и натрупания данъчен кредит според
месечните справки-декларации. Ще илюстрираме тази схема със следния пример.
Фирмата "Х" очаква в продължение на 1 година да внася всеки месец по
1000 лв. ДДС, от които данъкът за възстановяване ще бъде в размер на 1000 лв.,
т.е. за 1 година фирмата "Х" реално ще внесе в бюджета 11,000 лв. При
схемата за текущо внасяне по избор фирмата "Х" може да раздели сумата
от 11,000 лв. на 12 части или тогава месечната вноска ще възлезе на 917 лв.
(таблица №4).
Таблица
№ 4
|
Сума за внасяне |
Брой периоди |
Месечна вноска |
|
11,000 |
12 |
917 |
Така тези 917 лв. представляват фиксираната
сума, която фирмата "Х" може да внася всеки месец в продължение на 1
година. По този начин тя си спестява загубите, които ще възникнат от
задържането на данъка за възстановяване от бюджета.
3. Контрол
За приложението на горните две схеми е
необходимо провеждането на ежемесечен контрол от страна на данъчните служби. За
тази цел данъчнозадължените лица ще трябва да предоставят един нов документ -
прогнозна данъчна декларация. Между прогнозните данъчни декларации и действително
подадените ще се извършва ежемесечно сравнение на данните за начисления ДДС и
възникналия данъчен кредит. За да не бъде ощетен бюджетът, прогнозните данни за
начисления ДДС и данъчният кредит не трябва да надвишават тези от
действителните данъчни декларации. Това означава, че сумата на прогнозния ДДС
за даден месец трябва да е по-малка или равна на сумата на начисления ДДС от
действителната данъчна декларация за същия месец. Ако сумата на прогнозния ДДС
надвишава действително начисления ДДС схемата за алтернативно внасяне на ДДС ще
се прекратява предсрочно. За тази цел ще използваме следната формула:
Резултат = начислен ДДС - прогнозен ДДС
Когато резултатът от разликата между
действително начисления ДДС и прогнозния ДДС е положителна величина, получената
сума ще представлява дължимия данък, който ще се внася по обичайния ред.
(Подробно ще бъде разгледано в т. №6). Ако резултатът е отрицателна величина,
схемата за алтернативно внасяне на ДДС ще се прекратява и начисленият ДДС от
действителните данъчни декларации ще става моментално изискуем. (Подробно ще
бъде разгледано в т. №4). В случай че резултатът е нула, схемата ще продължава
да действа.
По същия начин и сумата на прогнозния
данъчен кредит за определен месец трябва да е по-малка или равна на сумата на
данъчния кредит от действителната данъчна декларация за същия месец. Ако това
условие не е изпълнено схемата за алтернативно внасяне на ДДС ще се прекратява
предсрочно. За целта ще се използва следната формула:
Резултат = деклариран данъчен кредит -
прогнозен данъчен кредит.
Когато резултатът от разликата между
декларирания данъчен кредит и прогнозния е положителна величина, получената
сума представлява данъчния кредит, който ще се възстановява по обичайния ред.
(Подробно ще бъде разгледано в т.6). Ако резултатът е отрицателна величина,
алтернативната схема за внасяне на ДДС ще се прекратява и начисленият ДДС от
действителните данъчни декларации ще става моментално изискуем. (Подробно ще
бъде разгледано в т.4). В случай, че резултатът е нула, схемата ще продължава
да действа.
Второто условие за прилагане на някоя от
двете схеми е ежемесечното предоставяне на документи за извършени плащания по
ДДС-сметките на доставчиците. Сборът на сумите от предоставените банкови
бордера, удостоверяващи плащания по ДДС-сметките на доставчици за текущия месец
трябва да е по-голям или равен на сумата на прогнозния данъчен кредит за същия
месец. Ако този сбор е по-малък от прогнозния данъчен кредит за месеца,
действието на схемата за алтернативно внасяне на ДДС ще се прекратява и
начисленият ДДС от действителните данъчни декларации ще става моментално
изискуем. (Подробно ще бъде разгледано в т.4)
И третото условие, което ще се отнася само
до текущото внасяне на ДДС по избор, е предоставянето на план-график за
месечните вноски по ДДС за периода на приложение на схемата.
4. Предсрочно прекратяване на схемата за
алтернативно внасяне на ДДС.
Сумата за внасяне в бюджета при предсрочно
прекратяване на схемата за алтернативно внасяне на ДДС ще се определя по
следните формули:
- при схемата за авансово внасяне на ДДС
сума за внасяне = авансово внесена сума -
сума начислен ДДС
- при схемата за текущо внасяне по избор
сума за внасяне = сумата от направени
месечни вноски - сума начислен ДДС
Когато полученият резултат е положителна
величина, данъчно задълженото лице няма да дължи нищо на бюджета, тъй като
получената сума ще представлява надвнесен ДДС, който ще бъде приспаднат при
следващото внасяне на ДДС. Ако обаче получената сума е отрицателна величина,
това е сумата, която данъчнозадълженото лице трябва да внесе в бюджета. Освен
това върху сумата за внасяне ще се начислява и наказателна лихва за дните, през
които е действала схемата за алтернативно внасяне на ДДС. Приложимият лихвен
процент ще бъде разгледан по-късно. Нека за по-нагледно разгледаме два примера
на предсрочно прекратяване на схемите за алтернативно внасяне на ДДС.
Пример I: Предсрочно прекратяване на схемата
за авансово внасяне на ДДС
Фирмата "Х" желае да направи
авансово внасяне на ДДС за срок от 3 месеца. За тази цел тя предоставя следните
документи:
1. Заявление за авансово внасяне на ДДС за
срок от 3 месеца за 165 лв;
2. Банково бордеро за внесен ДДС в размер на
165 лв;
3. Три прогнозни данъчни декларации (таблица
№ 5).
Сумата от 165 лв. представлява авансово
внесения ДДС за срока от 3 месеца.
През първия месец фирмата "Х"
спазва всички изисквания и прогнозните данни за ДДС и данъчния кредит не
надвишават тези от действителната данъчна декларация; сумата от банковите
бордера, удостоверяващи плащанията по ДДС-сметките на доставчиците отговаря на
условието да е по-голяма или равна на прогнозния данъчен кредит. През втория
месец обаче фирмата "Х" не спазва всички условия. От данните по-долу
(таблица № 5) става ясно, че действието на схемата за авансово внасяне на ДДС
ще бъде прекратено на втория месец, тъй като сумата на начисления ДДС от
прогнозната данъчна декларация превишава сумата на начисления ДДС от
действителната данъчна декларация за втория месец (таблица № 6)
Таблица
№ 5
|
|
Прогнозна данъчна декларация |
Действителна данъчна декларация |
||
|
Месец |
ДДС |
Данъчен кредит |
ДДС |
Данъчен кредит |
|
1 |
100 |
50 |
100 |
50 |
|
2 |
30 |
15 |
20 |
10 |
|
3 |
200 |
100 |
200 |
100 |
|
|
330 |
165 |
320 |
160 |
Таблица
№ 6
|
Прогнозен ДДС |
Действителен ДДС |
|
30 |
>20 |
При това положение трябва да се изчисли
каква ще бъде сумата, която фирмата "Х" трябва да внесе в бюджета.
Тук трябва да приложим формулата:
сума за внасяне = авансово внесена сума -
сума начислен ДДС
Тъй като знаем размерът на авансово
внесената сума (165 лв.), то остава да изчислим сумата на начисления ДДС за
първите два месеца. От действителните данъчни декларации (таблица № 5) се
вижда, че начисленият ДДС за първите два месеца е 120 лв. (таблица № 7).
Тогава, като извадим от авансово внесените 165 лв. сумата на действително
начсиления ДДС в размер на 120 лв. за първите два месеца, ще получим сумата,
която фирмата "Х" трябва да внесе незабавно в бюджета (таблица № 8).
Таблица № 7
|
Месец |
Начислен ДДС |
|
1 |
100 |
|
2 |
20 |
|
|
120 |
Таблица № 8
|
Сума за внасяне |
Авансова вноска |
Начислен ДДС |
|
45 |
165 |
- 120 |
В този случай при прекратяване на действието
на схемата за авансово внасяне на ДДС данъчнозадължено лице не дължи нищо на
хазната, тъй като има 45 лв. надвнесен данък. Сумата от 45 лв. надвнесен данък
ще бъде приспадната от начисления ДДС през третия месец според действително
подадената данъчна декларация. Така от начисления ДДС през третия месец в
размер на 200 лв. (таблица № 5) според действително подадената данъчна
декларация ще извадим сумата на надвнесения данък в размер на 45 лв. и ще
получим сумата, която фирмата "Х" трябва да внесе в бюджета по
обичайния ред. Или това прави 155 лв. (таблица № 9)
Таблица № 9
|
Надвнесен ДДС |
Начислен ДДС |
Сума за внасяне |
|
45 |
-200 |
-155 |
Пример II: Предсрочно прекратяване на
схемата за текущо внасяне по избор на ДДС
Фирмата "Х" желае да внася ДДС
текущо по избор за срок от 3 месеца. За тази цел тя предоставя следните
документи:
1. Заявление за текущо внасяне за срок от 3
месеца;
2. План-график на месечните вноските по ДДС;
3. Три прогнозни данъчни декларации за
периода на действие на схемата за текущо внасяне по избор на ДДС.
През първия месец фирмата "Х"
спазва стриктно прогнозните данъчни декларации и данните от тях не надвишават
данните от действителните данъчни декларации, месечната вноската по
план-графика е удостоверена от съответното банково бордеро, предоставени са и
банкови бордера за извършени плащания по ДДС-сметки на доставчици до размера на
данъчния кредит от действителната данъчна декларация за същия месец. В края на
втория месец обаче фирмата "Х" предоставя банкови бордера за
извършени плащания по ДДС-сметките на доставчиците в размер на 30 лв. В този
случай схемата за текущо внасяне по избор ще се прекрати, тъй като сумата на извършените
преводи по ДДС-сметките на доставчиците е по-малка от прогнозната сума на
данъчния кредит за този месец, която е 40 лв. (таблица № 10).
Таблица № 10
|
|
Прогнозна данъчна декларация |
Действителна данъчна декларация |
|
|||
|
Месец |
ДДС |
Данъчен кредит |
ДДС |
Данъчен кредит |
План-график |
|
|
1 |
100 |
40 |
100 |
40 |
60 |
|
|
2 |
100 |
40 |
100 |
40 |
60 |
|
|
3 |
100 |
40 |
100 |
40 |
60 |
|
|
|
300 |
120 |
300 |
120 |
180 |
|
При това положение трябва да изчислим каква
ще бъде сумата за внасяне в бюджета, като използваме следната формула :
сума за внасяне = сумата от направени
месечни вноски - сума начислен ДДС
Таблица № 11
|
Месец |
Начислен ДДС |
Направени вноски |
|
1 |
100 |
60 |
|
2 |
100 |
60 |
|
|
200 |
120 |
Таблица №12
|
Сума за внасяне |
Направени вноски |
Начислен ДДС |
|
- 80 |
120 |
-200 |
От изчисленията се вижда, че начисленият ДДС
за първите два месеца, според действителните данъчни декларации е 200 лв., а
сумата на направените вноски съгласно план-графика е 120 лв. (таблица № 11).
Когато заместим тези числа в горната формула, се получава отрицателна величина
от -80 лв. (таблица № 12) Това означава, че фирмата "Х" ще трябва да
внесе в бюджета 80 лв. ДДС в края на втория месец. Освен това фирмата
"Х" ще трябва да плати и наказателната лихва върху тези 80 лв. за
период от 60 дни. Размерът на приложимия лихвен процент ще бъде разгледан
по-нататък.
5. Внасяне на ДДС, когато прогнозните данни
не надвишават действителните
Когато сумата на прогнозния ДДС е по-малка
от сумата на начисления ДДС от действителната данъчна декларация, получената
разлика представлява ДДС, който се внася по обичайния ред. Това ще става чрез
формулата, посочена в т. 3:
Резултат = начислен ДДС - прогнозен ДДС
Същото се отнася и за данъчния кредит.
Когато сумата на прогнозия данъчен кредит е по-малка от сумата на данъчния
кредит от действителната данъчна декларация, получената разлика представлява
данъчния кредит, който ще се възстановява по обичайния ред. Това ще става чрез
формулата, посочена в т.3
Резултат = деклариран данъчен кредит -
прогнозен данъчен кредит
Нека за по-нагледно разгледаме един пример
Фирмата "Х" желае да внася ДДС
текущо по избор за срок от 3 месеца. За целта тя подава следните документи:
1. Заявление за внасяне на ДДС текущо по
избор за срок от 3 месеца;
2. Три прогнозни данъчни декларации;
3. План-график на месечните вноски по ДДС.
Таблица № 13
|
|
Прогнозна данъчна декларация |
Действителна данъчна декларация |
|
|||
|
Месец |
ДДС |
Данъчен кредит |
ДДС |
Данъчен кредит |
План-график |
|
|
1 |
140 |
50 |
140 |
50 |
70 |
|
|
2 |
100 |
40 |
120 |
50 |
70 |
|
|
3 |
100 |
40 |
120 |
50 |
70 |
|
|
|
340 |
130 |
380 |
150 |
210 |
|
От дадените по-горе данни (таблица № 13) се
вижда, че през първия месец прогнозните данни за ДДС и данъчния кредит съвпадат
напълно с тези от действителните данъчни декларации и фирмата "Х" ще
внесе само 70 лв., което представлява сумата, посочена в план-графика. През
втория месец обаче, сумата на прогнозния ДДС е по-малка от сумата на ДДС от
действителна данъчна декларация, както и сумата на прогнозния данъчен кредит е
по-малка от сумата на данъчния кредит от действителната данъчна декларация.
Следователно трябва да се определи сумата за внасяне на ДДС по обичайния ред и
сумата за възстановяване на данъчния кредит по обичайния ред за втория месец.
Таблица № 14
|
Действителен ДДС |
Прогнозен ДДС |
Сума за внасяне |
|
120 |
100 |
20 |
Таблица № 15
|
Действителен данъчен кредит |
Прогнозен данъчен кредит |
Данък за възстановяване |
|
50 |
40 |
10 |
Както се вижда от таблица № 14, според
формулата за определяне на сумата на ДДС, която ще се внесе по обичайния ред,
фирмата "Х" ще трябва да внесе 20 лв. ДДС плюс редовната вноска от 70
лв., съгласно план-графика. От формулата за определяне на данъчния кредит,
който ще бъде възстановен по обичайния ред (таблица № 15), фирмата
"Х" ще има 10 лв. данък за възстановяване. През третия месец сумите
по ДДС и данъчния кредит от прогнозната данъчна декларация отново са по-малки
от тези в действителната данъчна декларация. Това налага отново да се изчисли
данъкът за внасяне по обичайния ред и данъкът за възстановяване по обичайния
ред.
Таблица № 16
|
Действителен ДДС |
Прогнозен ДДС |
Сума за внасяне |
|
120 |
100 |
20 |
Таблица № 17
|
Действителен данъчен кредит |
Прогнозен данъчен кредит |
Данък за възстановяване |
|
50 |
40 |
10 |
Както се вижда от таблица № 16 и таблица №
17, за третия месец фирмата "Х" отново ще внесе 70 лв. съгласно
план-графика, плюс 20 лв. ДДС по обичайния ред, като данъкът за възстановяване
по обичайния ред ще бъде в размер на 10 лв.
6. Рисковете за бюджета
Основният риск, който възниква за бюджета
при евентуалното приложение на горните две алтернативни схеми за внасяне на
ДДС, е задържането на дължимия данък посредством умишлено предоставяне на
неверни прогнозни данни. Нека илюстрираме това със следния пример:
Фирмата "Х" е предоставила всички
необходими документи за авансово внасяне на ДДС за срок от три месеца. Според
прогнозните данъчни декларации в края на този тримесечен период начисленият ДДС
ще бъде равен на данъка за възстановяване. (таблица № 18)
Таблица № 18
|
|
Прогнозна данъчна декларация |
Действителна данъчна декларация |
||
|
Месец |
ДДС |
Данъчен кредит |
ДДС |
Данъчен кредит |
|
1 |
100 |
0 |
100 |
0 |
|
2 |
100 |
0 |
100 |
0 |
|
3 |
0 |
200 |
100 |
0 |
|
|
200 |
200 |
300 |
0 |
Както се вижда от изложените по-горе данни
(таблица № 18), през първите два месеца прогнозните данни съответстват на тези
от действителните данъчни декларации. На третия месец обаче вместо да декларира
200 лв. данъчен кредит и да предостави банкови бордера, удостоверяващи плащания
по ДДС-сметките на доставчиците в размер на 200 лв., фирмата "Х"
предава данъчна декларация, в която отново посочва 100 лв. начислен ДДС и 0
данъчен кредит. По този начин фирмата "Х" е задържала дължимия ДДС в
продължение на 3 месеца или за времето, през което е действала схемата за
авансово внасяне на ДДС. За предотвратяването на такава данъчна измама върху
дължимата сума ще се начислява наказателна лихва за периода на действие на
схемата за алтернативно внасяне на ДДС. В разглеждания от нас случай тази лихва
ще се начисли за срок от 90 дни върху сумата от 300 лв. За да има ефект, сумата
на наказателната лихва трябва да бъде по-голяма или равна на сумата на
предполагаемия доход, който лицето би получило от неправомерното задържане на
дължимия данък. Ето защо приложимият лихвен процент трябва да бъде обвързан с
пазарните лихвени равнища. Това означава, че този лихвен процент ще трябва да
се определя като основен лихвен процент (ОЛП) + надбавка. Примерно ОЛП+ 10
пункта или ОЛП + 15 пункта.
Другата възможност за ощетяване на хазната е
в края на периода лицето просто да изчезне с дължимата от него сума. Това е
малко вероятно, тъй като ДДС е в размер на 20%, което означава, че на 100 лв.
инвестиции печалбата ще бъде 20 лв. За 20% печалба рискът не е оправдан при
положение, че банките дават 8% годишна лихва по евродепозитите. За всеки случай
обаче може да се въведат ограничения в продължителността на периода за фирмите,
които за първи път ползват някоя от двете схеми. Примерно през първата година
новорегистрираната фирма"Х" да не може да ползва схемата за период,
по-дълъг от 3 месеца, което прави за една година четири периода.
7. Предимства за бюджета от въвеждането на
двете алтернативни схеми за внасяне на ДДС
Основното предимство за хазната е, че
данъчнозадължените лица ще имат сериозен стимул да използват ДДС-сметката, тъй
като при двете алтернативни схеми за внасяне на ДДС задържането на ДДС от
страна на хазната може да се ограничи и дори да се избегне. На второ място
данъчните служби ще могат да съсредоточат своето внимание върху онези фирми,
при които възниква данъчен кредит в големи размери, но които не използват
ДДС-сметката. Логично е да се предположи, че всеки коректен износител би
предпочел да използва ДДС-сметка и да приложи някоя от двете алтернативни схеми
за внасяне на ДДС, за да си спести загубите от задържането на данъчния кредит.
Така фирмите, които извършват фиктивни сделки и източват данъчен кредит от
бюджета ще се откроят от другите, тъй като те няма да използват ДДС-сметката, а
това веднага ще привлече вниманието на съответните органи.
8. Евентуално поведение на
данъчнозадължените лицаНай-вероятно данъчнозадължените лица, които са коректни
данъкоплатци, ще предпочетат схемата за текущо внасяне по избор, тъй като тя е
по-изгодна за тях от схемата за авансово внасяне на данъка. За да се предпазят
от предсрочно прекратяване на схемата за алтернативно внасяне на ДДС, фирмите
ще предоставят прогнозни данъчни декларации на основата на своите песимистични
предвиждания за продажбите, като периодите на ползване на схемата ще бъдат
сравнително къси, най-вероятно от 2 до 4 месеца.