ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
ВЪРХУ СТОПАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
АВТОР: МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ (mzlatev@abv.bg)
СЪДЪРЖАНИЕ
I. За обществения договор и неговата връзка
със стопанския живот
II. Въздействието на обществения договор
върху стопанската реформа
1. Същност на стопанската реформа
2. Раздържавяване
а) Преговори с потенциален купувач
б) Масова приватизация
в) Работническо-мениджърска
приватизация
г) Реституция
3. Преструктуриране
4. Резултати от провежданата политика
а) Промишленост
б) Селско стопанство
в) Финансов сектор
г) Туризъм
д) Инфраструктура
III. Въздействието на обществения договор
върху бюджетните отношения
1. Обща характеристика
2. Резултати от бюджетните отношения
3. Обобщение
а) Пенсионно дело
б) Здравеопазване
в) Образование
4. Заключение
IV. Въздействието на обществения договор
върху състоянието на трудовите ресурси
V. Мерки за ускоряване на стопанската
реформа
1. Постановяване на водещо начало на
индивидуализма
2. Методи на приватизация
3. Финансиране на структурната реформа
а) Промишленост
б) Инфраструктура
в) Селско стопанство
г) Туризъм
д) Финансов сектор
4. Организация на бюджетните отношения
5. Управление на трудовите ресурси
I. ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯТ ДОГОВОР И НЕГОВАТА ВРЪЗКА СЪС СТОПАНСКИЯ ЖИВОТ
Теорията за обществения договор обяснява
възникването и съществуването на Западна цивилизация, като волеизявление на
всички членове на обществото, засягащо на първо място имуществените отношения,
при който всеки отделен човек се явява страна по договора за обществено
учредяване. По въпроса за отношенията между управлявани и управляващи Жан Жак
Русо категорично заявява, че между тези две страни договор не може да има.
Самата политическа класа е следствие, а не причина за съглашението, поради
което не може да бъде страна по договора, и следователно не може да бъде и
страна по имуществените отношения, които са предмет на обществения договор.
Основополагащата равнопоставеност на всеки човек при общественото учредяване
води до всеобща лична свобода и водещо начало на индивидуализма. Това състояние
на отношения между хората Джон Лок определя като "гражданско
общество", защото всеки човек по презумпция се ражда свободен и е господар
е на съдбата си.
Общественият договор на съвременното
българско общество се различава същностно от този на Западната цивилизация,
защото ако през зимата на 1997 г. е сключен нов обществен договор между политическата
класа и българския народ, то и предишният обществен договор трябва да е бил
между тези две страни. Така, на първо място, българският обществен договор е
двустранен, между политическата класа и народа, като отделният гражданин не е
страна по договора. Следователно, политическата класа се явява причина, а не
следствие от общественото учредяване, т.е. тя е предварителна даденост, и като
страна по договора е и страна по имуществените отношения. В резултат на
двустранното съглашение, всички граждани са представени като един съвкупен
субект, наречен "народ", и на колективизма се отрежда водещо начало в
обществото, което означава, че разликите между отделните граждани се уравняват,
за да се придаде една хомогенност на народа.
Както вече бе споменато, общественият
договор урежда на първо място имуществените отношения. Следователно, при
класическия обществен договор на Западната цивилизация, стопанските отношения
се извършват на основата на равнопоставеността между отделните стопански
субекти. От своя страна, водещото начало на индивидуализма постановява да се
защитават личностните, а не груповите интереси. Така, всеки гражданин, бидейки
страна по договора, се явява свободен стопански субект като инвеститор и
потребител.
Поради двустранния си характер, българският
обществен договор не предполага стопански отношения, основани на
равнопоставеността между стопанските субекти като инвеститори и потребители. От
друга страна, уравнителният характер на колективизма не предполага стопанска
инициатива и съревнование, защото в обществото груповите интереси се защитават
с предимство пред личностните.
Именно в светлината на последните принципни
положения на стопанския живот, които произтичат от обществения договор между
политическата класа и българския народ, ще бъдат разгледани стопанските
отношения в България през 90-те години.
II. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
ВЪРХУ СТОПАНСКАТА РЕФОРМА
1. Същност на стопанската реформа
Най-просто казано, същността на стопанската
реформа се изразява в смяната на собствеността и преструктуриране на
производствата. Смяната на собствеността означава, че стопанските субекти ще
ползват държавните институции само за уреждане на отношенията по между си, и че
те са длъжници на бюджета, а не негови ползватели. Преструктурирането от своя
страна означава, че производителите ще работят за пари, а не за да правят
някому добрини. Този стопански процес е описан най-точно от Томас Мор с думите
"овцете изядоха хората", което ще рече, че производителите трябва да
се ръководят от финансовата ефективност на своето занятие, така, както
навремето английските лендлордове превърнали земите
си в пасища, защото производството на вълна било по-доходоносно от
производството на пшеница.
2. Раздържавяване
Раздържавяването като политика за смяна на
собствеността е свързана и с увеличаване на приходите в бюджета. За реформираща
се икономика като българската мотивът смяна на собственост е водещ, защото има
дългосрочно влияние върху стопанския живот, докато приходите от
приватизационните сделки винаги ще имат второстепенно значение, тъй като
техният ефект е краткотраен. Ето защо, за успехът на реформата е по-важно да се
осъществи смяната на собственост, дори и с цената на по-ниски постъпления в
държавния бюджет.
Идеята за смяна на собствеността се оказа
противоестествена на логиката на българския обществен договор, поради което
този процес в България се осъществява изключително трудно. Причините за това са
две, на първо място, това е неравнопоставеността, произтичаща от обществения
договор, която автоматически се прехвърля и върху формите на собственост. На
второ място, след като е страна по договора, политическата класа е страна и по
имуществените отношения, но процесът на раздържавяване изважда политическата
класа от тези отношения, и предполага отмяна на двустранния характер на
обществения договор. Поради тази причина, за политическата класа е естествено
противопоставянето на приватизацията. Така доста дълго време частната
собственост бе игнорирана за цели отрасли, производства и предприятия с
обяснението, че това е в интерес на обществото. Падането на ограниченията
дойдоха не в следствие на смяната на обществения договор, а поради
невъзможността на управляващите да се справят с определени стопански дейности.
Приватизацията на военните заводи, Нефтохим и други
предприятия с оглед на тяхното финансово състояние, е политически акт, който
сваля една тежест от политическата класа. Ако военно-промишленият
комплекс можеше да поддържа оборотите, които имаше по време на войната между
Иран и Ирак, и Нефтохим бе в добро финансово състояние,
политическата класа едва ли би се решила на подобна постъпка. Като цяло,
приватизацията дойде под външен натиск и се провежда поради липса на средства в
бюджета. Ето защо, смяната на собствеността в България се движи и ще се движи с
много бавни темпове.
Процесът на раздържавяване задължително
включва и предприватизационна подготовка, която
най-често се изразява във финансово стабилизиране на предприятията. Тази
дейност никога не бе осъществена, макар че всички правителства предприемаха
мерки за финансово оздравяване. Това се дължи на факта, че според обществения
договор на колективизма се отрежда водещо начало. Така, мерките, които
политическата класа предприемаше, не стабилизираха предприятията с финансови
затруднения, защото средствата не се изразходваха целево, а се предоставяха на
цели отрасли и производства. Колективизмът, като практика за стопанско
оздравяване, означава, на първо място, да се осигурят "справедливи цeни". Така, средствата, които потънаха в
енергетиката, промишлеността и селското стопанство, не правеха разлика между
губещи и печеливши стопански субекти. Политиката на пряко или косвено
подпомагане чрез дългови инструменти също не бе
целева. В резултат на този колективистичен подход
броят на губещите предприятия нарасна значително, което обезсмисли и целта на
държавната политика. Ето защо, въпреки изразходваните средства, вместо
финансово оздравяване, се стигна до всеобща декапитализация,
което от своя страна прави безпредметно и самото раздържавяване, тъй като по
принцип се продава нещо, което има стойност.
Методите на приватизация, които се прилагаха
и продължават да се прилагат са възможно най-непазарните,
т.е. те са изключително субективни по своя характер. Политическата класа,
доколкото е страна по имуществените отношения, никога не би се самоизключила от
обществения договор. Ето защо, нито едно правителство не пристъпи към
приватизация чрез фондовата борса или чрез открити търгове, тъй като тези
методи за раздържавяване изключват политическата класа от имуществените
отношения, което е равносилно на обществена революция и следователно е
невъзможно.
В следващите подточки ще се разгледат
основните инструменти на смяна на собствеността и техният обществено-договорен
генезис.
а) Преговори с потенциален купувач
Това е основната форма за касово
раздържавяване на големите български предприятия и банки. Механизмът за вземане
на решения е изцяло субективен, тъй като финансовият посредник или съответната
държавна институция извършват класиране на офертите. Така, на практика, приватизаторът трябва да претегли всеки един елемент от
офертата и накрая да посочи кой да стане собственик. Същественото в случая е,
че не свободният пазар решава кой да е собственик, а чисто човешкият фактор с
всичките му слабости. Неравнопоставеността на кандидат-купувачите е очевидна и
произтича от субективния характер на стопанската наука, която, макар и да
работи с цифри и формули, не е точна наука. Ако в математиката 1+1 е равно на
2, то в икономиката това не е задължително. Стопанският живот показва, че 1+1
може да заема стойности от плюс безкрайност до минус безкрайност. Например, по
официална статистика в бившия Съветски съюз е имало два пъти повече трактори
отколкото в САЩ. Обемите на произведена селскостопанска продукция по нищо не
подсказваха за съветските инвестиции в трактори. Изобщо, стопанският живот по
никакъв начин не може да се бъде вкаран в каквато и да и математическа матрица,
защото в икономиката съществува факторът непридвидимост,
който може да има както отрицателен, така и положителен знак. Рискът може да
бъде само хипотетично прогнозиран, но не може да бъде измерен, планиран или
предвиден с точност, която да го направи годен за математическо моделиране.
Хенри Форд и Бил Гейтс, тръгвайки буквално от гаражни
помещения, в рамките на две три десетилетия коригираха световната икономика,
същевременно техният брат по съдба, първият производител на персонални компютри
"Епъл", изпадна в тежко финансово
положение. Ето защо, нито един икономически експерт не може да каже със
сигурност какво ще се случи.
Когато консултантът или правителството
посочват най-добрата оферта, те се ръководят основно от три фактора - сума
платима при покупката, размер на бъдещи инвестиции, и брой на работните места.
При покупната цена на обекта за приватизация съществуват редица условия както
за вальора на плащане, така и за начина на плащане,
който всеки кандидат-купувач определя сам. Поради тази причина не се приема
офертата на този, който плаща веднага най-висока сума, а се извършва дисконтиране на паричните потоци при разсрочено плащане. По
принцип, най-добрата оферта трябва да е на този, който плаща веднага, т.е. като
при сделка на фондовата борса или при търг. Разсроченото плащане крие твърде
много неизвестни, от които най-важното е източникът на плащане. Този, който
плаща веднага, очевидно разполага със свободни ликвидни средства, докато този,
който търси разсрочено плащане, очевидно не разполага. При разсроченото плащане
източникът на средства винаги е самото предприятие чрез оперативната си печалба
или чрез залог на активи. Поради тази причина, по-голяма сума при разсрочено
плащане съвсем не означава повече реални инвестиции в българската икономика.
Въпреки това, покупната цена като основополагащ фактор на всяка сделка се
оказва недостатъчна за избор на купувач. Тогава идва ред на другите два фактора
- заетостта и бъдещите инвестиции. Тук вече се излиза извън реалността на
материалния свят и се отива в сферата на добрите пожелания. Обещанието за
инвестиции съвсем не означава, че те ще бъдат извършени. Всеки собственик може
да намери оправдание и да поиска промяна на параметрите на приватизационния
договор. Тогава Агенцията по приватизация или трябва да започне процедура по
разтрогване на сделката, или да приеме условията на собственика. Практиката у
нас показва, че държавата приема новите искания на собственика. Този процес
започна със свиването на инвестициите в биреното предприятия
"Загорка" и продължава с намаление от 100 млн. щатски долара на
инвестиционна програма за "Марвекс" -
Девня. В действителност, всеки кандидат-купувач може да обещае каквото си иска
и след това да се оправдае я с азиатска криза, я с руска криза, я с европейски
протекционизъм, и т.н. Въобще, обяснения за неизпълнени инвестиционни програми
винаги могат да се намерят. Следователно, инвестиционните програми на кандидат
купувачите не трябва да бъдат фактор при избора на купувач.
Факторът работни места е чиста проба популизъм, защото производителността на труда се измерва с
количеството на произведена продукцията на един зает в предприятието. Като се
знае производителността на труда в българските предприятия и самата организация
на труда, то съкращенията са неизбежни, дори желателни. Конкурентноспособността
зависи от производителността и качеството, следователно, да се иска запазване
на работните места, означава да се издигат прегради пред
конкурентноспособността на предприятието. Поддръжниците на малките и средни
предприятия твърдят, че през последните 15 години големите компании в САЩ не са
създали нито едно ново работно място. Следователно, тези компании са поддържали
своята конкурентноспособност или чрез по-високо
качество, или чрез по-висока производителност, или и двете заедно. Поради тази
причина, обещанията за по-висока заетост са най-често инвеститорска хитрина.
В крайна сметка, процедурата "избор на
купувач" представлява избор на бизнесплан. Така,
по същество, субективният фактор решава какво и колко да се произвежда, къде и
колко да се инвестира, и т.н., което на практика е добре познатото управление
на икономика. Няма абсолютно никакво значение дали функциите на пазара ще бъдат
иззети от някакъв централен орган като Комитет за планиране или от десетина
консултанти. Важното в случая е, че икономиката се движи не от обективната
действителност, която се изразява примерно във факта, че сумата от 10 лева е
по-голяма от сумата от 9 лева, а от чисто субективното мнение, какъвто е случая
с Русенската корабостроителница, за чиято продажба имаше две различни мнения -
едно на посредника от "Ди Еф Си" и друго на
Агенцията за приватизация (АП). Това явление ще наречем "видимата ръка на
стопанските отношения", която е пълна противоположност на невидимата ръка,
за която говори Адам Смит. Нека вземем за пример заводите на "Бе Ем
Ве", които по време на войната са произвеждали бойни самолети. След това е
трябвало да търсят пазарна ниша и са я намерили в производството на автомобили.
Ако тези заводи бяха държавни и се приватизираха чрез "приватизация на
приватизацията", и консултантът и правителството щяха да търсят и
предпочетат оферта за производство на граждански самолети. С други думи, ако в
Германия действаше видимата ръка на стопанското управление, сега в Бавария
най-вероятно нямаше да се произвеждат автомобили.
б) Масовата приватизация (МП)
Масовата приватизация е нещо странно, за
което трудно може да се даде еднозначно определение. Странностите идват от
факта, че има прехвърляне на собственост, но няма прехвърляне на средства.
Поради тази причина, тази операция хем е приватизация, хем не е, защото нито в
държавния бюджет, нито в приватизираните предприятия постъпват пари от смяната
на собствеността. Така, масовата приватизация е нещо като философският камък на
стопанската реформа у нас, т.е. от нищото да се създаде злато.
Държавата издава от свое име като собственик
приватизационни бонове, които се раздават на гражданите, а те от своята страна
ги предоставят на приватизационните фондове, които купуват предприятия. На пръв
поглед веригата от граждани, финансови посредници и предприятия би трябвало да
сътвори капиталов пазар, на който има движение на
ценни книжа. Това обаче е невъзможно, тъй като липсва основният компонент -
капиталът. При капиталовия пазар инвестиционните фондове набират средства и ги
влагат в ценни книжа, а набраният капитал отива в касите на тези, които са емитирали дълг. У нас масовата приватизация превръща
предприятията в длъжници, но не ги зарежда с финансов ресурс. След като
държавата се отказва от своето вземане при прехвърлянето на собственост, тя
трябва да прехвърли това вземане в полза на предприятията включени в МП, защото
издавайки приватизационни бонове, държавата фактически емитира дълг и превръща
предприятията в длъжници без те да са извършили действия за реално задължение.
Поради тази причина, новият собственик, за да получи доход, трябва или да
препродаде акции, или да декапитализира новоприватизираните обекти, като поиска дивидент върху
реално неплатени акции. Следователно, масовата приватизация или удължава пътя
на ликвидния инвеститор, или е живот на вересия. Дивиденти без инвестиции няма,
ето защо, новорегистрираните инвестиционни фондове
едва ли ще останат като нещо трайно в българския стопански живот, тъй като в
тях няма никаква стопанска логика освен комисионерство от препродажба на дялови
участия. Така, генезисът на това мероприятие отново ни връща към
неравноправието, произтичащо от обществения договор. Ако инвеститорът X иска да
купи предприятие срещу плащане в брой, а последното е включено в списъка за
масовата приватизация, той не може да кандидатства наравно с останалите
купувачи, а трябва да разчита на препродажби. Така, в крайна сметка, този,
който има пари и желание, ще се сдобие с това, което търси, а администраторите
на приватизационни бонове ще търсят доходност там, където няма причини тя да
съществува.
Втората вълна от МП не променя логиката на капиталов пазар без капитали, разликата в случая е, че
комисионери ще бъдат пенсионните фондове.
Онова, което прави МП субективна по характер
е нейната частичност, тъй като политическата класа не извършва всеобщо
раздържавяване. Субективният фактор не би съществувал ако се предлагаха всички
дялове от почти всички предприятия, както това бе направено в Чехия. У нас по
силата на обществения договор се предлагат само обособени дялове от точно
определени предприятия, защото политическата класа е страна в имуществените
отношения и от нея зависи какво, и колко да се продаде, и как да се извърши
самата продажба, което доста често означава, че и купувачът е предварително
избран.
в) Работническо-мениджърска
приватизация (РМП)
Схемата, по която трябва да се извърши РМП е
проста, тъй като населението не разполага с необходимия капитал, то
предприятието трябва да се самоизкупи за сметка на
печалбата. Именно поради тази причина е предвиден 10 годишен срок на разсрочено
плащане, през време на който, собственикът, в лицето на работническо-мениджърското дружество (РМД), вместо да получава
дивиденти, ще изплаща закупените дялове. Следователно, законодателят предполага
10 на сто доходност годишно от всеки дял в продължение на 10 години. Ето какви
са възможните варианти, в случай, че РМД кандидатства за мажоритарен дял от
капитала на предприятието.
Вариантът на отличното предприятие означава,
че предприятието е в толкова добро състояние, че постигнатата печалба осигурява
поддържане на постоянна инвестиционна политика и доходност от 10 на сто за
всеки дял. Тези предприятия бяха изведени от сегашното правителство в отделен
списък за касова приватизация, при която РМД не може да ползва разсрочено
плащане. Ето защо, те официално отпадат като обекти за работническо-мениджърска собственост.
Вариантът на доброто предприятие означава,
че печалбата на предприятието стига да се изплащат дивиденти в размер на 10 на
сто годишно на всеки дял, и следователно да се погасяват задълженията по
приватизационната сделка. Това обаче ще стане за сметка на инвестиционната
политика на предприятието, която ще бъде замразена за период от 10 години.
Следователно, в момента, в който трудовите колективи се разплатят окончателно с
държавата, те ще бъдат собственици на едно декапитализирано
предприятие. Това, от своя страна, ще се отрази на икономическия растеж в средносрочна и дългосрочна перспектива. Въвеждането на дисконтиране на паричните потоци никак не променя нещата,
защото РМД винаги може да наддаде в обещанията за покупна цена, докато
инвеститорът, който трябва да плати при сключване на сделката, трябва да се
грижи за своята ликвидност.
Вариантът на лошото предприятие означава, че
то е в плачевно финансово състояние и икономическите резултати не могат да
осигурят средствата, необходими за извършване на самата приватизационна сделка.
В случая, законодателят е преценил, че трудовият колектив и стопанските
ръководители, притиснати от необходимостта, ще успеят да намерят резерви и да
подобрят до такава степен финансовите резултати на предприятието, че то да се самоизкупи. Тази теза е научно-фантастична,
тъй като нищо не пречи на мениджърите преди да станат собственици да намерят
резерви и да вдигнат предприятието на крака. Не може да се очаква, че след като
станат собственици, стопанските ръководители ще придобият изведнъж умения,
които преди това не са успели да постигнат за цял живот. Истината е, че за да
се спаси, което и да е било закъсало предприятие са необходими реални
инвестиции, а не просто мениджърски умения.
Изключително показателен пример е спасяването на автомобилната компания
"Крайслер" от Лий Якока.
Последният, ако е бил гениален и способен в нещо, това е било умението му да
убеди американското правителство да отпусне милиони долари за спасяването на
автомобилния гигант. Българските мениджъри обаче могат да разчитат единствено
на морална подкрепа от страна на своето правителство. Прехвърлянето на
собствеността върху работещите в предприятието не решава неговите проблеми. Ако
правителството прецени, че закъсалото предприятие, все пак, струва нещо, то ще
има увеличение на сумата на задълженията, с което ще се отнеме и последната
възможност в предприятието да се влеят свежи пари. В случай, че собствеността
бъде прехвърлена срещу символична сума, то новите собственици ще могат да
разчитат единствено на кредит, разбира се, ако се намери кой да им го отпусне.
Най-вероятно предприятието ще фалира, с единствената разлика, че статистиката
ще отчете фалит на едно частно, а не на едно държавно предприятия. В случая,
оптималната държавна политика изисква да се търси не просто купувач, а реален
инвеститор, какъвто трудовият колектив определено не може да бъде.
За съществуването на РМП трябва да се търси
някаква друга логика, която е извън обхвата на икономическата мисъл, защото тя
е един откровен абсурд. Законодателят обаче едва ли е бил толкова неграмотен за
да не види очевидната загуба за обществото, а и самата изпълнителна власт, в
лицето на няколко правителства, би трябва отдавна да прозряла истината за
трудовите колективи и приватизацията. Първата мисъл, която идва в този момент,
е популистка пропаганда, която явно е много удобна, както на левите, така и на
десните политици. Второто обяснение е, че държавата, посредством прехвърляне на
собствеността, фактически прехвърля отговорността за предстоящия фалит върху
РМД. Това най-вероятно важи за онези 1000 предприятия, за които според министър
Божков няма други кандидати освен работещите в тях. Третото обяснение може да
се търси в удовлетворяването на частнособственическите интереси на точно
определени лица. Казано по-просто, тогава работниците са просто параван за
продажбата на определено предприятие на точно определени хора, и то на
безценица. А че в името на работниците се краде призна още преди повече от две
години депутатът от БСП Николай Койчев, който заяви по националната телевизия,
че до него е стигнала информация за случай, при който, само пазарната цена на
почивната база на приватизираното предприятие надхвърля сумата на
приватизационната сделка. Следователно, под популисткия лозунг за работници и
стопански ръководители се краде, и то от години.
В действителност, чрез този метод на
приватизация политическата класа материализира най-добре своето участие в
имуществените отношения.
г) Реституция
В съгласие с обществения договор,
реституцията като начин на смяна на собствеността бе извършена изцяло в
условията на неравнопоставеност. Първото неравноправие произлиза от факта, че
се възвръща собствеността или се възмездява само недвижимо имущество, което
прави реституцията частична, а не пълна. Втората неравнопоставеност произлиза
от различни инструменти при прехвърляне на собствеността, защото едни от
наследниците получиха наследство във физически обем, докато други получиха
ценни книжа. Ако субектите бяха равнопоставени, то най-правилно би било
реституцията да обхваща и недвижимото имущество, като се използва един
инструмент да оценка и едни инструмент за възмездяване. На практика,
реституцията засегна основно едрата градска собственост и направи късметлии
тези, чийто деди са били построили хотели и магазини.
Исторически погледнато, реституцията и всяка
силова смяна на собствеността е чисто политически акт, който цели създаването
на определени имуществени групи в обществото, свързани с властта. По своята
същност, тя е еквивалент на конфискацията, но с обратен знак, поради което
ефектът върху стопанския растеж е нулев, защото това мероприятие не води до
стопанска инициатива. Лицата, получили или изгубили състояние, благодарение на
смяната на политическата система или власт, имат за свой интерес поддържането
на определено политическо статукво, а не лично предприемачество.
Масовите конфискации в древния Рим по времето на гражданските войни не са имали
друга причина освен закрепването властта на диктатора Сула.
Приблизително 1000 години по-късно византийският император Василий II издава
закон, който връща земята на предишните държатели. Така, той отстранява
всякакви възможни претенденти за трона и увеличава броя на своите войници, тъй
като военната служба се определяла от имуществения ценз. Въобще, всяко
преразпределяне на общественото богатство по силов път, а не чрез стопанска
дейност не може да доведе до стопански растеж, защото ударението пада върху
структурата на обществото, а не върху производителността на труда.
3. Преструктуриране
Тази част от реформата изобщо не е започвала
и се изразява в закриване на всички губещи стопански субекти и изграждането на
нови такива. По принцип, у нас се смята, че структурната реформа представлява
единствено закриване на губещите предприятия. Тази невярна представа в
българското общество произтича от факта, че политическата класа, макар и страна
по имуществените отношения, не може да насочва средства за изграждането на нови
производствени предприятия. В действителност, именно строителството на нови
производствени мощности е съществената част от структурната реформа.
Следователно, инвестициите "на зелено" са тези, от които трябва да се
съди за успеха на преструктурирането. Онова, което прави впечатление е, че
такива инвестиции не се извършват от чуждестранни предприемачи, за което има
едно логично обяснение, и то е, че чуждият капитал не иска да влиза в
имуществени отношения с политическата класа, което е неизбежно поради
съществуващия обществен договор. Корупцията, бюрокрацията, обърканата
нормативна уредба и всички останали негативи произтичат именно от този факт, а и
самите те от своя страна са ясно доказателство, че политическата класа наистина
е страна по българския обществения договор, което очевидно няма нищо общо с
идеята за обществено учредяване на Западната цивилизация.
Извършените инвестиции на зелено с български
капитали са фабриката за строителни материали на Анжел
край Бургас, предприятието за натурални сокове на "Литекс",
и разбира се печатницата на БНБ, която фактически е най-голямата инвестиция.
При тези факти е безсмислено да се прави коментар, ето защо, за българското
общество най-важно е да осмисли същността на структурната реформа и да търси
пътища за финансиране на новата промишлена структура.
4. Резултати от провежданата политика
а) Промишленост
Днешното състояние на реалния сектор се
определя от извършената индустриализация, която без съмнение е стопански и
политически акт, който извади България от чисто суровинните доставчици в
световната икономика. Екстензивното промишлено натрупване даваше резултати до
края на 70-те години. За да се анализира по-точно реалното състояние на
тридесетгодишното промишлено строителство, по-правилно е да се разгледа
структурата на износа, а не на БВП, тъй като колкото е по-малка една държава,
толкова по-зависима е тя от международните пазари. Примерно, ако САЩ реализират
с чрез вноса и износа само 9-14% от своя БВП, то за съизмеримите с България
страни от Западна Европа показателят е над 50%. Статистическите данни за 1979
г., една от най-добрите за българската икономика, показват, че близо 50% от
износа се пада на машини и съоръжения с производствено предназначение, т.е.
половината от българският износ е бил технологичен. Този обем обаче не отразява
качеството, тъй като основен търговски партньор на България бе СССР, и
основните обеми на търговията се извършваха планово в рамките на СИВ. Ето защо,
от този факт не трябва да се прави генерален извод за равнищетo
на конкурентно на технологичните ни производства.
Кризата през 80-те години подейства като
студен душ, но показа реалната степен на конкурентно. Износът за така наречените
развити и развиващи се страни дава приблизителна картина за действителните
стопански възможности на България. Така през 1985 г. само 30% от
конвертируемият износ се формира от машини и оборудване, останалите износни
пера формират своята конкурентноспобност благодарение
на непазарните цени на суровините. Именно поради тази
причина, бедната на суровини България осъществяваше 30% от своя износ на
пазарите извън СИВ, чрез горива, минерали и метали. Ако се прибавят и онези
8,4% от химически продукти и торове, то в крайна сметка България е
реекспортирала природни суровини директно или косвено чрез вложените материали.
Така, от данните за 1985 г. ясно се вижда, че 60% от конвертируемият износ е
бил суровинен.
Разпадането на бившия социалистически блок
се отрази изключително тежко на България, тъй като, ако Полша осъществяваше в
рамките на СИВ 48% от своите външнотърговски връзки, то за България този
показател бе 80%. Така през 1990 г. конвертируемият износ е намалял спрямо 1985
г. с цели 713 млн. щатски долара, или 23%, като особено драстично е намалението
на при износа на лицензи, ноу-хау
и услуги - с цели 74%. Ако през 1985 г. това най-технологично перо е давало
9,5%, или 294 млн. щатски долара от конвертируемия износ, то през 1990 г.
стойностите са съответно 3,2%, или 76 млн. щатски долара.
Резултати за периода 1985 г.- 1990 г.
|
|
1985 г. |
1985 г. |
1990 г- |
1990 г. |
Изменение |
Изменение |
|
|
млн. USD |
в % |
млн USD |
в % |
млн. USD |
в % |
|
Лицензи, ноу-хау, услуги |
294 |
9.5 |
76 |
3.2 |
-218 |
-74% |
|
Машини , оборудване |
931 |
30.1 |
716 |
30.1 |
-215 |
-23% |
|
Горива, минерали, метали |
899 |
29.1 |
569 |
24 |
-330 |
-37% |
|
Химически продукти, торове |
260 |
8.4 |
234 |
9.9 |
-26 |
-0.1% |
|
Строителни материали |
11 |
0.4 |
27 |
1.1 |
16 |
145% |
|
Производствени стоки |
128 |
4.1 |
159 |
6.7 |
31 |
24% |
|
Добитък |
21 |
0.7 |
17 |
0.7 |
-4 |
-19% |
|
Суровини за хран. Пром. |
190 |
6.2 |
194 |
8.2 |
4 |
2% |
|
Хранителни стоки |
208 |
6.7 |
193 |
8.1 |
-15 |
-7% |
|
Потребителски стоки |
146 |
4.7 |
190 |
8.0 |
44 |
30% |
|
ОБЩО: |
3088 |
100 |
2375 |
100 |
-713 |
-23% |
Така, българският износ и съответно
стопанство могат да бъдат охарактеризирани като "суровинни". Това означава,
че стоките са се продавали заради техните суровинни характеристики, или че
производството на определени стоки е зависело от една единствена суровина.
Гордостта на родната химия, металургия и селско стопанство са точно такива
отрасли, и те съществуваха благодарение на ниските цени на суровините и
енергията. Успешната продажба на "Соди" Девня се дължи основно на
факта, че сделката вървеше заедно с източника на суровина. Останалите
предприятия на химическата промишленост не могат да разчитат на подобен шанс.
Цената на "Химко"-Враца, и на торовите
заводи е в пряка зависимост от цената на природния газ.
Моносуровинността се оказа ахилесовата пета на хранително-вкусовата ни
промишленост, тъй като всяка промяна на цените на доматите се отразява на
производителите и на консервните предприятия. Така, изгражданата в продължение
на десетилетия консервна промишленост в условията на конкурентен вакуум
изведнъж загуби традиционните си пазари, защото тя съществуваше благодарение на
монополните си природно-географски условия.
Определено може да се заключи, че
българската промишленост не успя да достигне онова технологично равнище, при
което стоките се продават заради своите технически характеристики и качество, и
да се освободи от своята моносуровинна зависимост.
В края на 90-те години е трудно да се
прецени какви са приблизителните загуби от непроведената
реформа. Ако обаче вземем за сравнение Унгария, чийто външен дълг бе в размер
на 20 млрд. щатски долара, както и факта, че в нейната промишлена структура
отсъстваше производството на леки автомобили, то ясно се вижда, че
приватизацията и преструктурирането могат да доведат до неочаквани резултати,
защото автомобилните гиганти "Тойота" и "Ауди" построиха
там свои заводи.
Непроведената реформа у нас доведе до това, че изградената
промишлена структура не бе променена, като се запази тенденцията за подчертано
суровинен износ. Делът на машиностроенето е приблизително 15% от общия износ,
което е фактически технологичният износ на българската икономика. Като
абсолютни суми износът се колебае, след максимума от 1995 г. в размер на 5,346
млн. щатски долара има явна тенденция към спадане на износа през последните три
години, като особено тревожен е спадът през първото полугодие на 1998 г. с цели
9.4%, или 227 млн. щатски долара. Това се дължи на срива на цените на
суровините на международните пазари, което личи и от статистическите данни,
намалението при химическите продукти е 25.8%, а при минералните продукти
намалението е с цели 38.9%. Така, въпреки финансовата стабилизация от
въвеждането на валутен борд, кризата в реалния сектор се задълбочава, за което
говори и отчетеното намаление на продажбите на промишлените предприятия до
месец септември 1998 г., което в размер на 23%.
Резултати за периода 1992 г. - 1995 г.
|
|
1992 г. |
1993 г. |
1994 г. |
1994 г. |
1995 г. |
1995 г. |
Изменение |
Изменение |
|
|
в % |
В % |
млн USD |
в USD |
млн. USD |
в % |
млн. USD |
в % |
|
Неблагородни метали изделия от тях |
15 |
18.5 |
781 |
17.7 |
1,048 |
19.6 |
267 |
25% |
|
Химически продукти, пластмаса, каучук |
14.5 |
16.9 |
612 |
20.0 |
986 |
18.4 |
374 |
38% |
|
Текстил, кожени материали, обувки |
13 |
13.6 |
497 |
14.7 |
686 |
12.8 |
189 |
28% |
|
Машини, транспортни съоръжения, апарати , инструменти |
18.7 |
15.2 |
522 |
15.2 |
756 |
14.1 |
234 |
31% |
|
Продукти от животински и растителен произход, напитки, тютюн |
26.7 |
21.0 |
810 |
18.7 |
1,171 |
21.9 |
361 |
31% |
|
Минерални продукти и горива |
7.5 |
10.1 |
370 |
9.0 |
441 |
8.3 |
71 |
16% |
|
Изделия от дърво, хартия, керамика, стъкло |
4.6 |
4.7 |
190 |
4.7 |
258 |
4.8 |
68 |
26% |
|
ОБЩО: |
100 |
100 |
3,782 |
100 |
5,346 |
100 |
1,564 |
29% |
Резултати за периода 1996 г. - 1997 г.
|
|
1996 г. |
1996 г. |
1997 г. |
1997 г. |
Изменение |
Изменение |
|
|
млн USD |
в % |
млн. USD |
в % |
млн. USD |
в % |
|
Неблагородни метали изделия от тях |
827.9 |
17.5 |
1046.2 |
21.3 |
218 |
21% |
|
Химически продукти, пластмаса, каучук |
943.6 |
20.0 |
911.4 |
18.5 |
-32 |
-4% |
|
Текстил, кожени материали, обувки |
700.1 |
14.8 |
797.8 |
16.2 |
98 |
12% |
|
Машини, транспортни съоръжения, апарати , инструменти |
718.1 |
15.2 |
718.7 |
14.6 |
1 |
0.01% |
|
Продукти от животински и растителен произход, напитки, тютюн |
890.6 |
18.9 |
699.3 |
14.2 |
-191 |
27% |
|
Минерални продукти и горива |
424.7 |
9.0 |
501.2 |
10.2 |
77 |
15% |
|
Изделия от дърво, хартия, керамика, стъкло |
218.9 |
4.6 |
239.2 |
4.9 |
20 |
8% |
|
ОБЩО: |
4723.9 |
100 |
4913.8 |
100 |
190 |
4% |
Резултати за периода януари -юни 1997-1998
|
|
1997 г. |
1997 г. |
1998 г. |
1998 г. |
Изменение |
Изменение |
|
|
млн USD |
в % |
млн. USD |
в % |
млн. USD |
в % |
|
Неблагородни метали изделия от тях |
506.9 |
21 |
489.2 |
22.3 |
-17.7 |
-3.5 |
|
Химически продукти, пластмаса, каучук |
499.4 |
20.6 |
370.6 |
16.9 |
-128.8 |
-25.8 |
|
Текстил, кожени материали, обувки |
376.4 |
15.6 |
412.9 |
18.8 |
36 |
9.7 |
|
Машини, транспортни съоръжения, апарати , инструменти |
361.3 |
14.9 |
342.9 |
15.6 |
-18.5 |
-5.1 |
|
Продукти от животински и растителен произход, напитки, тютюн |
309.9 |
12.8 |
311.9 |
14.2 |
1.9 |
0.6 |
|
Минерални продукти и горива |
249.4 |
10.3 |
152.4 |
7 |
-97 |
-38.9% |
|
Изделия от дърво, хартия, керамика, стъкло |
116 |
4.8 |
112.2 |
5.1 |
-3.8 |
-3.3% |
|
ОБЩО: |
2419.3 |
100 |
2192.1 |
100 |
-227.4 |
-9.4% |
Следователно, първият резултат непроведената реформа е запазването на старата
неконкурентна структура на производствата. Второто последствие е липсата на инвестиции
в производствени активи, които да обновят технологично съществуващите
производства, както и да създадат нови такива. От общия обем на чуждестранните
инвестиции, които са приблизително в размер на 1,5 млрд. щатски долара, трябва
да се извади търговският капитал, който не променя съществуващата структура на
икономиката, а само участва в реализирането на нейните продукти.
Въобще, перспективите за стопанското ни
развитие никак не са обнадеждващи, особено като се имат предвид световните
колебания и тъжния факт, че една значителна част от раздържавените
активи е в ръцете на финансово немощните РМД и инвестиционни холдинги от МП.
Проблемите с гиганти като "Кремиковци", "Химко",
"Нефтохим" и др. допълнително усложняват
обстановката, защото малкият и среден бизнес съществува основно като доставчик
на големите предприятия.
б) Селско стопанство
Ако за промишлеността наследството на
социалистическата индустриализация е все пак водещият фактор за нейния упадък,
то за селското стопанство, единственият фактор, който определя неговото падение
е елиминирането на личната инициатива, като последица от обществения договор,
защото ако за смяната на технологии и изграждането на нови мощности са
необходими години, то в земеделието културите са сезонни и промените се извършват
най-често в рамките на една година. Чисто формално, реформата в селското
стопанство би трябвало да е значително по-успешна, отколкото в промишлеността,
защото по-голямата част от земята е върната в реални граници, а
производствените субекти са 100 % частна собственост. Крайните резултати съвсем
не са по-обнадеждващи.
Какви са проявленията на обществения договор
в земеделските отношения? На първо място, управляваните не се разглеждат като
независими предприемачи, в чийто индивидуален интерес се уреждат имуществените
отношения, които са основен предмет на обществения договор, а като безлично
множество от хора, поверили своята съдба в ръцете на политическата класа. В
резултат на това, нормативната база в България не разглежда земеделската земя
като капитал, който носи доход и следователно подлежи на данъчно облагане.
Така, собствениците на обработваема земя не разглеждат себе си като държатели
на капитал, а като държатели на пръст, и поради тази причина, никой не се
стреми към увеличаване на капитала, защото тези, които го притежават, не го
считат за такъв. У нас капиталът земеделска земя се изважда от
стоково-паричните отношения и му се придават изцяло натурални характеристики,
което води до повсеместна натурализация на селското стопанство. Първото проявление
на натурализма бе при възстановяването на собствеността в бившите ТКЗС-та.
Вместо да се определят балансово дяловете на кооператорите, се пристъпи към
разпродажба и фактическо унищожаване на материалната база, изградена през
предходните 40 години. Там където имаше кравеферми, те бяха унищожени, а
кравите раздадени на селяните. Основната причина за този погром произтича от
факта, че според общото мнение, изгодата от селското стопанство е натурална, а
не финансова, т.е. за да има мляко трябва да има крава, а не пари. Убиването на
личното предприемачество посредством обезличаване на
капиталовия характер на земята превръща собствениците на земя в клиенти на
"Социални грижи", а не в инвеститори, разполагащи с исторически
най-сигурния капитал.
Този подчертан натурализъм автоматически се
пренася върху новите земеделските кооперации, които са основните стопански
субекти в селското стопанство. Всичко, което произлиза от земята, се третира
първо като натурален продукт и чак след това като стока, а самото селско стопанство
се превръща в натурално самозадоволяване, чийто излишъци, ако има такива, се
пласират на пазара. Кооперациите съществуват не като стопанско сдружения за
финансова изгода, а по-скоро като обща софра, на която всеки е извадил това,
което има в торбата, и очаква да се нахрани, но не и да забогатее. Членовете на
кооперациите смятат, че техните дялове се състоят от пръст и затова очакват да
получат в замяна няколко чувала с ечемик, 10 бутилки с олио и т.н. Поради тази
причина управителите на земеделските кооперации не търсят финансова печалба, а
натурално удовлетворяване на своите акционери, и са принудени да сеят култури,
чиято себестойност е неконкурентна на пазара. Ето защо, явлението наречено
"орсовки" няма нищо общо с най-лявата
политическа сила в България. С или без Златимир Орсов всички производствени земеделски субекти щяха да
придобия гореописания натурален характер и целенасочено самозадоволяване,
вместо пазарна ефективност.
Така производителността на труда в селското
стопанство се понижи още повече. Според официалната статистика само 24% от
работещите са заети в селското и горско стопанство, но в действителност е много
трудно да се пресметне, дори приблизително, колко часа труд са вложени за
изработването на наличната селскостопанска продукция. Поне 50% от пенсионерите
у нас се занимават постоянно или временно със земеделска дейност, а като се
прибави и фактът, че тези, които живеят в малките градове и селата, имат
задължено и домашно стопанство, то при всички случаи над 50% от населението на
България се занимава със селскостопанска дейност. Така, България се доближава
много до африканските държави, където 90% от населението е заето в селското
стопанство, което ако не е експортно ориентирано към някоя техническа култура,
работи единствено за самозадоволяване.
Осигуряването на "справедливите
цени" само засили непазарната насоченост на
българското земеделие, но тази практика всъщност се явява договорно задължение
на политическата класа, поради характера на българския обществен договор. Ето
защо, конкурентноспособността на селскостопанските ни продукти спадна до такава
степен, че дори оригиналните български млечни изделия непрекъснато губят външни
пазари. По данни на Министерство на търговията и туризма през първите шест
месеца на 1998 г. износът на млечни продукти е намалял с 3 млн. щатски долара в
сравнение със същия период на 1997 г.
Таблица: Износ на бяло саламурено сирене и
кашкавал в хиляди тонове.
|
1994 г.- |
1995 г. |
1996 г. |
1997 г. |
|
15,2 |
6,3 |
5,7 |
7 |
в) Финансов сектор
Стопанската реформа засягаше финансовия
сектор най-вече в частта за смяна на собствеността. Ако в другите отрасли на
икономиката раздържавяването вървеше трудно, поради описаните в предишните
точки причини, то във финансовия сектор този процес е олицетворение на антипазарната същност на българския обществен договор.
Банките, доколкото бяха държавна собственост и следователно управлявани от
политиците, представляваха своево рода правителствени
институции, чрез които се провеждаше държавната политика. Предоставянето на
кредити за промишлеността трудно може да бъде обяснено по друг начин, освен
като политическа поръчка. Именно поради функциите си на лостове на реалния
сектор не бе приватизирана нито една банка до средата на 1997 г. Промяната на
съотношението между държавния и частния капитал в някои банки не може да бъде
класифицирано като смяна на собствеността в резултат на приватизационна
политика.
Появата на частен финансов сектор бе до
голяма степен организирано от самата държава, тъй като "Първа частна банка"
бе създадена в нарушение на всички закони, и със заповед на правителството
държавните предприятия вляха средства в тази частна институция чрез откриване
на разплащателни сметки. Последвалото роене на банки, финансови къщи, финансови
пирамиди, и тяхното функциониране е нагледен пример за това, как никакви
нормативни актове не могат да отменят поставеното от обществения договор.
Наредбите на БНБ, третиращи предоставянето на кредити на свързани лица, или
ограничението в Закона за банките за не повече от 5 % собственост на един
акционер, никога не можаха да се приложат, защото по същество, те отменяха
обществения договор. При всяка договореност страните изразяват своите частни
интереси, т.е. при българския обществен договор управляващи не са изразители на
интересите на управляваните, а на своите собствени интереси. Ето защо, когато в
общественото управление е заложено да се обслужва политическия интерес на
управляващите, а не на управляваните, то във финансовата сфера се обслужват
единствено интереса на кредитополучателите, но не и
на кредиторите. Така в България има осъдени банкери и затворени банки, но няма
осъдени длъжници и разпродадени предприятия за неиздължени
кредити. Управляващите частните банки, по силата на произтичащото от
обществения договор, не защитаваха интересите на своите вложители, а действаха
единствено от позициите на личната изгода, и при банковите фалити мениджърите
се оказаха основни акционери и длъжници.
Приватизацията на "Обединена българска
банка" (ОББ) и "Българска пощенска банка" (БПБ) е нагледен
пример за непрозрачност и основополагаща неравнопоставеност в стопанските
отношения. Преговорите с потенциалните купувачи показаха колко е несъстоятелен
този метод на раздържавяване. Тайно договорените преференции за купувачите на
ОББ, както и скандалите при продажбата на БПБ нямат нищо общо със невидимата
ръка на капитализма и бизнес етиката на съвременния глобален свят.
Какви са резултатите от провежданата
политика? На първо място, това е декапитализацията на
финансовия сектор. Отказът от реформи в реалния сектор и неговото изкуствено
поддържане за сметка на местните спестявания източиха напълно финансовата
система. Непроведената стопанска реформа обаче доведе
до това, че банките нямат кредитоспособни клиенти. Българските предприятия или
са във тежко финансови състояние, или са с неясна собственост, или и двете
заедно. И тъй като българските банки са затворени в рамките на националното ни
стопанство, то тяхната балансова структура е копие на структурата на
промишлените предприятия. Ако промишлеността едва работи, притежава материални
активи, има проблеми с оборотните средства и има огромни задължения, то банките
могат да предоставят предимно краткосрочни кредити, защото пасивите им са
изградени от краткосрочни средства, имат огромни вземания, но не могат да
предоставят дългосрочни кредити.
Ето така, общественият договор влия косвено
върху финансовата сфера, чрез непроведената реформа,
която блокира кредитните отношения, и пряко, чрез формата на управление, като
обслужва интереса само на длъжниците, но не и на кредиторите
Сборен баланс на българските банки в
германски марки
|
Към 31.12.93 |
Към 31.12.94. |
Към 31.12.95. |
Към 31.12.96. |
Към 31.12.97. |
|
43,3 млрд |
20 млрд |
22 млрд |
11,6 млрд |
7 млрд |
Туризъм
Реформата в туризма удивително напомня тази
в селското стопанство. Формално всичко е така, както трябва да бъде -
материалните активи и всички съпътстващи отрасъла дейности са в частни ръце.
Въпреки товаq туристическияj отрасъл е толкова неконкурентноспособен,
колкото и родното земеделие. Причините за това могат да се търсят в монополното
ни географско положение, което единствено предлагаше южен морски туризъм в
рамките на СИВ, както и в плановия туризъм като цяло. Миналото обаче не е
определящо, защото туризмът като услуга предполага гъвкавост и бързо
осъществяване на новите идеи. Следователно онова, което представлява проблем за
отрасъла е начинът на мислене, който е пряк резултат от обществения договор,
при който управляваните не са нито свободни инвеститори, нито такива
потребители. Именно поради тази причина, стопанската реформа в този отрасъл
беше и си остава един механичен акт, съпроводен най-често със скандали около
смяната на собствеността.
Раздържавяването е политика, която цели
конкуренция между отделните стопански субекти и право на избор от страна на
потребителите. Българската особеност е, че материалната база на туризма от
времето на "развития социализъм" включваше 103 хил. легла в хотели, и
93 хил. легла в почивни домове и вили. Така, на практика, туризмът в България
не може да съществува в пазарна среда, защото 50% от материалната база
функционира по съвършено непазарани методи.
Извършената приватизация чрез РМД и МП буквално спъва развитие на туризма в
България, тъй като новите собственици винаги запазват почивната база, която в
много случаи е единственият печеливш актив на самото предприятие. Втората
основна причина е в начина, по който се финансира отдиха на работещите от
страна на работодателите. Практиката е работодателите да инвестират в материална
база и нейното поддържане, а не да предоставят средства направо на своите
работници, което в действителност е субсидия за самия отрасъл, тъй като
приходите от почивната база не покриват разходите за тяхната издръжка.
Следователно, след като половината от отрасъла съществува благодарение на
субсидии, то туризмът е губещ отрасъл.
Влиянието на обществения договор тук е
косвено и се изразява в колективистичното начало,
което елиминира индивидуалната свобода, а оттам и самия пазар, който е свободен
само ако задоволява личностни, а не групови интереси. Работодателят дава пари
на колектива, а не на всеки отделен работник, защото колективът почива на едно
място, докато отделните хора почиват на различни места. Стопанският резултат от
тази политика винаги ще бъде отрицателен. Първо, непазарната
среда спъва развитието на самия отрасъл, второ, неизползването
на материалните активи за постигане на стопанска печалба води до всеобщ
обществен упадък. Така в крайна сметка, реформата в туризма може би едва
започва, защото тя се изпълнява само формално и е изпразнена от съдържание. За
да се разбере за какво точно става въпрос е достатъчно да се прегледа почивната
база на държавния апарат, т.е. една голяма част от националното богатство
вместо да генерира капитали и да увеличава бюджетните приходи съществува като
разход под формата на социална дейност.
Друг показателен пример е участието на
софийски общински фирми в наддаването за хотели по Черноморието с обяснението,
че се мисли за почивна база на трудещите се. За какъв пазарен туризъм се говори
при това положение?
д) Инфраструктура
Двустранният характер на българския
обществен договор повелява управляващите, в лицето на политическата класа, да
осигурят инфраструктура съобразно възможностите на държавата. Управляваните се
разглеждат не като множество от индивидуални потребители, които имат различни
интереси, а като един общ потребител. Така политическата класа се превръща в
доставчик, а народът в окрупнен потребител, което
води до естествен монополизъм в държавната инфраструктура и липса на
конкуренция, защото когато има един единствен потребител и доставчикът е един
единствен. Ако се приеме чисто хипотетично, че потребителят може да сменя своя
доставчик, това пак не поражда конкурентна среда, защото за нея са нужни множество
потребители, които правят възможно съществуването на множество доставчици. Ето
защо, двустранността на общественото учредяване опростява стопанските отношения
до два субекта и превръща инфраструктурата в онази част от българската
икономика, където договорът между управлявани и управляващи се проявява в своя
класически вид.
Инфраструктурата обхваща енергетиката,
транспорта и съобщенията, и тя се състои от следните елементи: доставчици,
потребители и преносна мрежа, която ги свързва. Реформата в този отрасъл по
нищо не трябва да се отличава от реформата в другите отрасли - смяна на
собствеността и либерализиране на пазара. Последното обаче означава
равнопоставеност на множество индивидуални потребители, каквито според
българския обществен договор не съществуват. Следователно, смяната на
собствеността ще бъде частична, а либерализиране на пазара по принцип е
невъзможно. Същностните противоречия между стопанската реформа и двустранния
характер на обществения договор породиха Законът за концесиите, който предвижда
абсолютен държавен монополизъм върху преносните мрежи, което означава, че
изборът на доставчици ще зависи от решенията на политическата класа. В
програмата на сегашното правителство изобщо не се предвижда раздържавяване на
летищата, пристанищата и гарите. Следователно, смяната на собствеността добива
доста ограничен размер, а като прибавим и факта, че пощите също остават
държавни, то излиза, че приватизация се прави само за да се налеят пари в
бюджета чрез продажбата на БТК. Именно поради тази причина, географското
положение на България ражда много политически спекулации, но досега не е
донесло един лев инвестиции от частни предприемачи. Ако инвеститорът Х пожелае
да построи ново крило на универсален магазин, той трябва да се разбере със
собственика на магазина, ако обаче поиска да построи нов кей на Бургаското
пристанище, това зависи от мнението на политическата класа. Пак по същата
причина, група инвеститори не могат да обединят своите капитали и да построят
автомагистрала, като възмездят собствениците на земя с акции, които свободно
биха се котирали на борсата. Построяването на преносна мрежа или обекти, като
пристанища и летища в следствие на решение на независими инвеститори и
потребители е равнозначно на обществена революция, защото автоматично разтрогва
обществения договор и елиминира политическата класа като страна по същия. Ето
защо, сегашното правителство предвижда и пропагандира крупни държавни
инвестиции в инфраструктурата, докато за частните инвеститори остава срещата с
балканската администрация по Закона за концесиите. По принцип няма никаква
логика държавата да се нагърбва с инвеститорския риск, при положение, че има
инвеститорски интерес.
Стопанските измерения на обществения договор
могат да се онагледят отлично със строителството на тунела под Ламанша. Британците и французите са народи, които имат
класически обществени договори, като този, описан от Жан Жак Русо. Там,
страните по договора са частни лица с частни интереси, които извършват
стопанска дейност именно на тази основа. Когато частните интереси на тези две
общества съвпаднаха, изграждането и експлоатацията на транспортното съоръжения
под Ламанша бе поверено на частни лица с оглед на
множеството частни интереси. Самите политически класи изпълняваха своите
класически функции да изразяват чужда воля, а не да бъдат страна в стопанските
отношения.
III. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
ВЪРХУ БЮДЖЕТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
1. Обща характеристика
Вече видяхме, че българският обществен
договор не третира гражданите като свободни инвеститори или потребители. Именно
поради този факт, че отделният гражданин не е страна по договора, при
бюджетните отношения в България няма персонализация на данъкоплатците и
съответно на данъчните потоци. Така всички данъкоплатци се приравняват, като
техните плащания се обединяват в един общ фонд, от който се извършват
разходите. Следователно, приходната част на бюджета приема всички данъкоплатци
като един съвкупен субект и не отчита разликите между данъчните плащания, което
е в пряка връзка с двустранния характер на българския обществен договор. Пак в
тази връзка, разходната част на бюджета има един единствен клиент - съвкупният
данъкоплатец, но този път като ползвател на бюджетен
ресурс. Така, от общият фонд се дава на всеки по равно, въпреки че се взимало
от всеки различно, но тъй като общественият договор не изисква отчет за
данъкоплатците и техните индивидуални плащания, то и връзка между приходите и
разходите на едно лице не съществува.
Двустранността на обществения договор води и
до създаване на монополи от страна на държавата при здравеопазването,
социалното дело и образованието, защото субектът ползвател
на тези услуги е един единствен в лицето на колектива от управлявани. Така,
тези услуги, които в действителност се извършват спрямо частни лица и по
същество са частна дейност, са приравнени до дейността на армията, съдилищата и
полицията, които съществуват монополно, защото охраняват една единствена
държавна граница и едно единствено законодателство, и са обществени дейности,
защото субект е самото общество.
Гореописаните същностни положения,
произтичащи от обществения договор, водят до следните характерни черти на
българските бюджетни отношения:
- Нецелево
събиране и разходване на данъците. Типичен пример за това е Такса смет, която
събира навсякъде, но в много селища изхвърлянето на сметта е оставено на
деретата и речните корита.
- Липсата на обосновка за размера на
данъците. Тъй като цената се определя административно, то и размерът на
данъците се определя административно. И понеже социалните дейности акумулират
колосални средства, то дори и разлика от 1 процент между административната и
пазарната цена ще доведе до значителни икономии или превишения.
- Липса на контрол върху качеството на
предлаганите услуги. При бюджетните социални дейности, контролът се осъществява
единствено от държавната администрация, следователно за качеството на услугата,
извършвана от бюджетният доставчик е
важно единствено мнението на висшестоящата държавна институция, а не на потребителите.
Поради тази причина е невъзможно да се контролира качеството.
- Въвеждане на данъци там, където те не би
трябвало да съществуват. Например Такса смет, както и други местни данъци.
Такса смет се начислява по кубатурата, което е същото, като да се начислява
Данък върху общия доход по размера на обувките. По принцип, цената на всяка
услуга зависи от обема и качеството на услугата, като цената е обект на
договаряне между доставчик и потребител. Ако държавата монополизира химическото
чистене, то ще има и Данък химическо чистене, който ще се начислява вероятно
според броя на членовете на дадено семейство, според тяхната възраст или
някакъв друг количествен признак, но не и според качеството на извършените
услуги.
- Липса на причинно-следствена връзка. Няма
връзка между данъците, платени от едно лице, и обема на услугите, които му се
предлагат. На практика няма никакво значение дали някой е платил подоходни
данъци в размер на 5,000,000,000 или 500,000 лева, накрая пак ще получи една
средно статистическа пенсия.
- Бюджетен популизъм.
Това е нещо много просто - парите се раздават на калпак без да се иска нищо от
получателя. Така например, неграмотните и многодетни семейства получават помощи
без те да са свързани с продължаване на образованието или семейното планиране.
2. Резултати от бюджетните отношения
Резултатите от българските бюджетни
отношения са изцяло отрицателни и могат да се подредят по следния начин:
- Завишена данъчна тежест. Монополно
извършване на услугите, както и тяхното ценово администриране води до
завишаване на стойността на извършваната услуга, а оттам и на данъчната тежест.
Всяка бюджетна организация има естествен стремеж да не отчита икономии, тъй
като всяка икономия означава автоматично по-малка разходна част в бюджета за
следващата година.
- Ниско качество на предлаганите услуги.
Липсата на конкуренция и административният контрол водят до повсеместно
занижаване на качеството на предлаганите услуги. Особено важно е, че бюджетните
организации не могат да взимат самостоятелни решения за подобряването на
качеството или разширяване на спектъра на услугите, тъй като това трябва да
бъде заложено в програмата на висшестоящото ведомство. Следователно,
изпълнителят на услугата не може самостоятелно да осъществи прогрес в
предлагането на самата услуга.
- Ниска данъчна събираемост
по отношение на преките данъци. Нито една държавна институция не може да посочи
срещу каква сума се покриват определени медицински или образователни услуги.
Това от своя страна води до пълна демотивация при
плащането на данъците. При сегашната ситуация, работодателят има интерес да
укрива възнагражденията на своите работници, защото данъчната тежест е 42%
върху декларираната заплата. В случая, по-важното е, че самите работници имат
интерес да укриват своите доходи, защото знаят, че срещу платените данъци не
получават по-голям обем услуги.
- Неефективност на социалната дейност. Тъй
като няма персонализация на данъчните потоци, то социалните помощи, един път,
не могат да достигнат до тези, които наистина се нуждаят от тях, а втори път,
от тях се ползват хора, които са материално обезпечени. Примери за това е
безсмислено да се дават, защото всеки един българин или e участвал или е бил
свидетел на това явление.
3. Обобщение
а) Пенсионно дело
Реформата в пенсионното дело цели разтоварването
на бюджета от осигуряването на пенсии посредством Националния осигурителен
институт (НОИ), който трябва да събира и разходва целево средства за пенсионно
осигуряване. Практиката обаче показва, че постъпленията от частния сектор в НОИ
са нищожни, което обрича на провал самата реформа. Например, 42 % от заетите,
тези в частния сектор, дават само 5,8% от постъпленията в НОИ. Както бе
посочено в предишната точка, нито работодателите, нито работниците имат интерес
да декларират реалния размер на трудовото възнаграждение. Именно това
съвпадение на интереси води до всеобщ отказ от плащане на данъци. Причината за
това е, че пазарът на труда, а не правителствени постановления определят
размерите на доходите, което означава, че образованието и трудолюбието, т.е.
личните качества на всеки отделен човек му носят и съответния доход. Така,
всеки човек знае срещу каква работа какъв доход ще получи. Изхождайки от тази
действителност, всеки нормален данъкоплатец би искал да знае срещу платените от
него данъци каква пенсия ще получи. Пенсионното дело обаче е под девиза
"дай парите, пък ще видим", в резултат на което, никой не плаща
данъци. Следователно, проблемът не е в размерът на данъчната ставка, а в това,
че в очите на данъкоплатците данъците за пенсионно осигуряване са изгубени
пари, като инвестиция, която няма възвращаемост. Ето защо, първата задача на
пенсионната реформа е въвеждането на причинно-следствената връзка между размера
на пенсията и размера на данъците. Тук най-често се дава обяснение, че това е
невъзможно на този етап, тъй като за днешните пенсионери няма заделени средства
от минали периоди, което води до запазване на старата приходно-разходна система
на осигуряване, при която работещите издържат пенсионерите. При положение, че
не се променя схемата на пенсионно осигуряване и пенсиите не са функция на
спестовността, то реформата придобива театрален характер, защото тогава няма
абсолютно никаква разлика дали данъците ще минават през бюджета или през НОИ.
Съществен фактор за забатачването на
пенсионното осигуряване е забавената приватизация и непроведената
структурна реформа, защото в момента НОИ съществува благодарение на приходите
от бюджетните звена и държавните предприятия, които независимо от своето
финансово състояние се издължават редовно, и така са запазва статуквото. Когато
90% от работещите бъдат заети в частния сектор, НОИ най-вероятно ще изпадне във
финансов колапс, защото приходите няма да се увеличат, а ще намалеят.
Допълнителното пенсионно осигуряване не може
да придобие широк размах, защото като цяло доходите са все още ниски, освен
това, те не се легализирани, което означава, че осигуряваните няма да ползват
данъчните облекчения. И накрая, създаденото недоверие към пенсионната система е
толкова голямо, че всеки свободен лев се насочва към всевъзможни активи, които
в очите на данъкоплатците са много по-добра осигуровка от тази, която предлага
държавата.
б) Здравеопазване
Реформата в здравеопазването има същите
проблеми, като тази в пенсионното дело. Липсата на финансови постъпления ще
бъде основната причина за запазване на сегашната практика, при която здравните
услуги се заплащат на ръка от пациента. Регистрирането на болниците по
Търговския закон съвсем не означава, че те ще оперират със средствата на
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), защото
приходите от частния сектор няма да са по-големи от тези в НОИ. Онова, което е
чисто българска специфика, е ниската здравна култура и липсата на интерес към
нея. В резултат на това болестите, причинени от неправилен начин на живот се
увеличават. Тъжното в случая е, че здравната система не държи отчет за
поведението на личността преди заболяването, т.е. не се води превантивна
профилактика. Тези, които се грижат за своето здраве, поемат и издръжката на
тези, които нехаят за него. Ако за едни болести може да се направи точна
прогноза, защото те се предават генетично и зависят слабо от начина на живот,
то за други прогнози трудно се правят, защото те се определят от поведението на
личността. Така, най-вероятно, сега съществуващата практика ще се запази, което
ще обезсмисли самата здравна реформа, чиято цел е да не се плаща на ръка.
Допълнителното здравна осигуряване няма да
реши въпросите на медицинското обслужване, защото и тук, както и при
пенсионното дело няма никаква връзка между услуга и размер на данъци. Този,
който се старае да се осигури максимално и живее природосъобразно,
и този, който нехае за данъци и здраве, накрая получават еднакво, в което няма
никаква логика.
в) Образование
Ако в здравеопазването и пенсионното дело се
предвиждат реформи и реално се правят стъпки за тяхното осъществяване, то в
сферата на образованието нито се предвижда реформа, нито тези, които са заети в
този отрасъл имат намерение да започват подобно мероприятие. На първо място,
образованието остава изцяло на бюджетна издръжка и няма да има целево събиране
и разходвана средства. На второ място, учебните заведения няма да се
регистрират по Търговския закон, от което не става ясно защо болниците са
стопански субекти, а училищата не са. И на трето място, установява се една
абсурдна политика, при която университетите получават пари от бюджета, висшето
образование на практика е платено, а ръководствата на университети имат
автономност на управление. Така, нито едно висше учебно заведение няма стимули
да оптимизира своята структура и учебни програми, а същевременно не може да се
оказва и реален надзор от страна на държавата, която трябва да защити
интересите на данъкоплатците. В действителност се узаконява един грабеж, защото
ако човек се ражда свободен и е господар на съдбата си, то той трябва да е
господар и на парите си. Следователно, ако някой български младеж реши да учи в
чужбина, той трябва да получи задължително финансови средства от държавата, тъй
като неговите родители са плащали данъци поне 20 години. Такова нещо е невъзможно,
защото поради двустранността на обществения договор не съществуват индивидуални
потребители, и политическата класа изпълнява своите договорни задължения, като
предоставя финансови средства пряко на доставчиците на услуги, а не
потребителите. Това определено ощетява българската младеж, но такава е логиката
на обществено учредяване, която повелява финансиране на институциите, а не
потребителите.
4. Заключение
Деперсонализирането на данъкоплатците и налагането на колективизма като
водещо начало в бюджетните отношения фактически предопределя неизпълнимостта на реформата или пълният отказ от нея,
какъвто е случаят с образованието. В действителност, натискът за реформи идва
отвън и не породен вътре в българското общество, тъй като логиката на
политическото учредяване не предполага модел на бюджетни отношения какъвто се
цели с реформите в пенсионно дело и здравеопазването. Пак поради същата
причина, в образованието реформи не се предвиждат, защото не съществува външен
натиск, с който българското общество да се съобразява.
Освен горепосочените измерения на бюджетните
отношения съществуват и други последици, които касаят много сериозно
обществото. На първо място, сегашните бюджетни отношения не дават възможност за
създаването на средна класа от дребни собственици и добре платени служители,
защото те по никакъв начин не могат да опитат от плодовете на своя труд.
Начинът на разпределение на доходите не предполага равнопоставеност, а уравновиловка, защото този който учи, работи и се грижи за
своето здраве, накрая е в същото положение като този, който е неграмотен,
мързелив и небрежен към здравето си. Така, за да има средна класа, трябва да
има доходи, а такива не могат да се получат, ако се подходи съвестно към
данъчната система, защото логиката на обществения договор изисква всички
индивидуални различия да се стопят в колектива, който единствен е страна по
обществения договора.
IV. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ТРУДОВИТЕ РЕСУРСИ
Въздействието на общественият договор върху
състоянието на трудовите ресурси е пряко, независимо, че договорът за
обществено учредяване съществува чисто хипотетично и такъв нормативен акт не
съществува никъде. Този договор обаче съдържа това, което Монтескьо нарича
"духът на законите", ето защо всички нормативни актове могат да се
считат за материални измерения на обществения договор.
От законите, които определят човешкото
поведение най-важни са тези, които уреждат имуществените отношения. Така
например, правото на наследство в Германия и Англия се е падало на първородния
син, което е карало родителите да приучват своите деца от рано на
самостоятелност, и създало отношения между роднините, които балканците считат
за хладни. На Балканския полуостров, доколкото е имало частна собственост,
правото на наследство се е разпределяло между всички наследници по равно, но
истинската причина за патриархалния начин на мислене идва от данъка
"димнина", който се плащал от всяко домакинство. Това от своя страна
принуждавало под един и същ покрив да живеят няколко семейства, за да намалят
данъчното бреме. Този данък не съществува от много време, но въпреки това,
когато един балканец строи къща, той вдига един или два етажа за своите деца.
Ето така данъците фактически оформят мисленето и традициите на милиони хора без
разлика от произхода и географската ширина. Именно в този аспект ще бъде
разгледано състоянието на трудовите ресурси като възпроизводство и качество.
Първата характеристика на трудовите ресурси
в България е тяхната отрицателна демографска структура. Населението намалява,
следователно намалява и работната сила. Причините за това явление не трябва да
се търсят само в стопанската криза, защото "ергенският данък" е
въведен още преди 9 септември 1944 г. и съвсем не е рожба на комунизма.
Намаляването на раждаемостта има глобален характер, защото съществува от
десетилетия и то в много държави, затова тук няма да се разглеждат причините за
това явление. Онова, което представлява интерес е не глобалното явление, а
чисто българските мерки за решаване на този проблем и тяхната ефективност.
Както много пъти бе заявено, в съответствие
с духа на обществения договор, българското законодателство не третира
гражданите като независими индивидуалности, а ги уравнява до един колектив от
безлични лица. На практика, това означава, че всички майки, независимо от
своята възраст и образователен ценз, са приравнени. В случая е важно да се
отбележи, че родителите без образователен ценз и с криминално минало са тези,
по които се равняват останалите, защото уравновиловката
се извършва по най-ниските, а не по най-високите. Това от своя страна влияе
върху качеството на трудовите ресурси, защото семейното възпитание е
най-важното за всеки един човек. Какво се получава на практика? Тези, които
имат добър образователен ценз и плащат данъци хранят децата на неграмотните,
защото последните по правило са и безработни. За обществото няма абсолютно
никакво значение дали неграмотният безработен ще получи социална помощ или ще
краде, защото и в двата случая той и неговите деца живея от труда на другите. Българската
особеност е, че в действителност се насърчава раждаемостта сред неграмотните и
бедните, защото те получават пари за това, и същевременно се ограничава сред
образованите, защото те са тези, които плащат данъци и крепят обществото. Какъв
е смисълът да се подпомагат финансово родители, когато майката е на 16 години,
бащата на 18, а и двамата са толкова неграмотни, че не владеят нито един от
съществуващите езици на планетата, не е ясно. Така българското законодателство
не само, че не подтиква принадлежащите към низшите слоеве към по-добро
възпитание и излизане от битовия изолираност, а напротив, насърчава
възпроизводството на примитивизъм посредством съществуващата социална система.
Резултатите то тази политика според изявление (в. Труд 7.10.98) на г-жа Таня
Василева, зам. министър на труда и социалните грижи е, че 2/3 (приблизително 75
млрд. лева за 1998 г.) от парите за майчинство и детските надбавки отиват при
неработещи майки с 4, 5 или 6 деца. За да се разбере действителното състояние
на нещата трябва да се води статистика за децата родени от майки с основно и
по-ниско образование. Приравняването на неграмотния към грамотния не издига
първи до духовната висота на втория. Демографската справка показва, че
съществуващата система не само не води към увеличаване на раждаемостта, а
напротив, тя понижава и качеството на трудовите ресурси, като поддържа един
социален модел, който е пагубен за обществото, защото неграмотността, вместо да
бъде премахната като битова наследственост, се утвърждава посредством нарочно
финансиране. По правило, децата на неграмотни родители рядко завършват средно
образование, а още по-рядко стават студенти, докато децата на родители с висок
образователен ценз почти винаги се стремят към университета.
Макар този проблем в България и други
европейски страни да е силно етнизиран, той си остава
общочовешки и за него важат всички универсални закони, поради което етническата
принадлежност не обяснява нещата, защото преди столетия Монтескоьо
е написал следното: "Хора, които като просяците нямат абсолютно нищо, имат
много деца. Такива хора в една богата или суверенна страна се размножават
много, защото не носят никакви обществени задължения; самите те са бреме за
обществото. Но хора, които са бедни, защото гледат на своите ниви не като на средство
за преживяване, а като на повод за грабеж от страна на властите, такива хора
създават малко деца". Този цитат пасва идеално на българската
действителност, защото ако онези 42 % процента от българите, които са заети в
частния сектор, имаха доверие на своята държава, нямаше да дават само 5,8% от
постъпления на НОИ и да имат по 1 дете, както и неграмотните нямаше да се
възпроизвеждат с тези темпове, ако вместо финансови инжекции биваха подлагани
на финансови санкции. Интересно е да е отбележи, че ако се въведе данък върху
богатите, малцина биха протестирали, но ако се въведе данък върху
неграмотността, мнозина биха сметнало това за неморално.
Предвижданите промени в раздаването на пари
не променя съществуващото идиотско положение. В съгласие с обществения договор
парите ще се раздават според декларирания доход, а не според цялостното
имуществено състояние и образователен ценз, т.е. бъдещата социална политика
няма за цел да научи бедните сами да ловят риба, което означава и да възпитат
по-добре децата си.
V. ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА
СТОПАНСКАТА РЕФОРМА
1. Налагане на индивидуализма в
съответствие с цивилизационния избор на българското
общество
Политическите институции, в лицето на
Парламентът, президенството и правителството, декларират, че българското
общество е направило своя цивилизационен избор в
полза на Западната цивилизация, което би трябвало да означава, че провежданата
политика в България трябва да цели установяване на такива имуществени
отношения, които са характерни за Западна Европа. Следователно, за бъдем
адекватни на Западната цивилизация, ние трябва да имаме имуществени отношения,
които произлизат от класическия обществен договор, при който всеки гражданин е
страна по договора, а не от двустранния му български вариант, при който политическата
класа е страна по договора, и следователно участва в имуществените отношения.
Така, след като стопанските отношения зависят от вида на обществения договор,
то за приобщаването ни към Европа очевидно е необходимо да се промени правната
основа за общественото учредяване. Общественият договор обаче съществува чисто
хипотетично, той е преди всичко начин на мислене и такъв нормативен акт няма
никъде. Ето защо, установяването на стопански отношения от западен тип изисква
да се промени начина на мислене, което е най-трудният обществен процес. Така,
стопанската реформа се превръща в обществено явление с твърде много измерения.
Както вече бе споменато, всички съществуващи
нормативни актове могат да се считат за материални проявления на обществения
договор, и тъй като поведението на хората зависи от законите, то промяната на
обществения договор ще означава подмяна на духа на законите. Ако в сегашните
закони е заложен духът на колективизма, то промените трябва да наложат духа на
индивидуализма. Този основополагащ принцип се отнася не само за имуществените
отношения, а и за политическите, защото не може да има противоречие в духа на
законите. Невъзможно е в политическите отношения да властва колективът, а в
стопанските отделната личност.
Така, съобразно логиката на цивилизационния избор на българското общество,
политическата класа следва да се конституира посредством мажоритарна изборна
система, която е оригиналната изборна система на Западната цивилизация. Някои
биха възразили, че пропорционалната изборна система работи отлично в Германия
през последните 50 години. Това е така, но нека не забравяме думите на един
банкер: "Не мога да си представя Бундесбанк в
условията на Бразилия". Следователно това, което важи за народа, който
живее от двете страни на Рейн, не важи за народа, който живее от двете страни
на Балкана.
Темповете на стопанската реформа зависят
пряко от темповете на индивидуализиране на политическите отношения. Колкото е
по-слаба връзката между управлявани и управляващи, толкова по-бавни са
темповете. "Правителството на приватизацията" на Беров
не приватизира нищо, защото бе резултат от олигархическа договореност, а не от
свободно волеизявление. Стопанската реформа винаги е спирала, когато
изпълнителната власт се е ограничавала до няколко съветника или до приятелски
кръг, а това у нас е възможно, тъй като пропорционалната изборна система
предполага по-силна зависимост от партийните патрони, отколкото от конкретните
избиратели. По принцип, всяка избирателна система един път е изразител на духа
на обществото, и втори път, самата тя създава модел на обществено поведение.
Мажоритарната изборна система създава такъв дух у хората, който ги кара да
разчитат най-вече на собствените си сили, вместо на помощ от другите. Така,
всеки, който иска да стане депутат разчита повече на личните си качества,
отколкото на своята принадлежност към колектива на политическата партия, което
автоматически се пренася и в стопанските отношения. Обратно на мажоритарната
система, съществуващата пропорционална изборна система създава дух на всеобща
безотговорност и обществено изнудване, защото в основата на избора е
колективът, който юридически не може да носи отговорност. Това от своя страна
дава повод на млади и здрави мъже да събират журналистите и да заявяват, че ще
се самозапалят, защото не си получили социалните помощи. Интересното в случая
е, че това се прави от хора, които общо взето нищо не са дали на обществото, но
непрекъснато искат да получават от него, защото за тях най-естественото
състояние е някой да им даде, вместо сами да си потърсят. Личната отговорност,
която юридически е единствено призната, отсъства от сегашния политически живот,
и следователно няма как да се установи като пример за начин на мислене и
поведение в икономиката. Ето защо, за нас избирателната система не е въпрос на
технически избор на депутати, а избор на начин на живот. Британците отхвърлиха
предложението на Тони Блеър за пропорционална избирателност на своите депутати
за Европейския парламент като недемократично, защото както заявил един
пропорционален кандидат - "Човек не получава писма от проценти". За
тях този въпрос може и да е политически, но за нас той е преди всичко избор на
цивилизация, защото ние българите през последните 600 години определено не
принадлежим към Европа, и ако искаме да се приобщим към нея, то трябва да
прилагаме нейните класически постулати, а не да правим импровизации.
Индивидуализирането на българското общество
е неизбежен процес, и въпросът е не дали ще настъпи това събитие, а кога и с
какви темпове ще се осъществява. Така, както в началото президентът бе избиран
в резултат на политически сделки в Парламента, а днес пряко от свободния народ.
2. Методи на приватизация
Утвърждаването на индивидуализма води до
установяване на обективизъм в стопанските отношения, поради обективния характер
на математическите величини, въз основа на които се правят умозаключенията.
Обективно е твърдението, че 10 лева са по-голяма сума от 9 лева, т.е. обективна
величина е тази, която не зависи от хората. Например в ден X, час Y, 10 акции
от предприятието Z се предлагат за продажба и се купуват по средна цена 1200
лв. на акция. Обективността в случая е, че на тази дата, в този час, средната
цена на една акция от предприятието Z e била 1200 лв.
Обратно на това, субективизмът, макар и за
използва математически величини, се осланя на предположения, които никога няма
да се превърнат в аксиоми или теореми. Например, никога не може да има едно
мнение за това как да се стабилизира едно предприятие. По този въпрос в
Министерството на промишлеността се смята, че за близо 1000 предприятия
единственият шанс е РМД, докато други са на мнение, че тези предприятия трябва
да се подарят срещу инвестиции, и т.н., изобщо, субективизмът почива на
неизвестния резултат от определен процес, докато обективизмът се осланя изцяло на
яснотата. Именно поради изброените причини там, където има множество частни
интереси, единственият сигурен начин те да бъдат защитени е обективистичният
подход при решаване на проблемите, което означава, че въпросите ще се решават
съобразно съотношенията на математически величини.
В областта на приватизацията това означава,
че единствено фондовата борса и откритите търгове гарантират защитата на
множество частни интереси, защото при тези два начина на приватизация винаги
има равенство на съпоставимите критерии с изключение на цената за смяната на
собствеността. Така, на практика, се съпоставят не две мнения, както е при
субективизма, а две величини, които са годни за математическо описание.
По принцип, обективизмът е присъщ на това,
което приема мнозинството, ето защо, при многостранен обществен договор
раздържавяването трябва да се извърши чрез фондовата борса и откритите търгове,
защото само тогава се създава равна стартова позиция за множеството от частни
интереси. Обратно, при двустранния обществен договор властва субективното
мнение, и българската приватизацията е изпълнена с предпочитани купувачи,
множество класации на едни и същи оферти, поради естеството на
субективистичното начало, произлизащо от неравнопоставеността на стопанските
субекти при сегашния обществен договор в България.
3. Ускоряване на структурната реформа
а) Промишленост
Стопанската политика на всяко правителство
неизменно води до най-фундаменталния въпрос на икономическата мисъл - как да се
постигне стопански растеж, т.е. да се даде онзи първоначален тласък, който ще
доведе до по-голям обем на новосъздадения продукт. Това означава, на първо
място да се дефинира, кое е първичното в стопанския живот, и второ, да се
определи начина за насочване на капиталовите потоци към първоизточника на
националното богатство. Откакто съществува стопанска мисъл, тя винаги е била
насочена към материалния свят и затова може спокойно да се заключи, че
производството е първоизточникът всички материални блага. То обаче не
съществува само за себе си, а обхваща и създаването на нововъведения и
съпътстващите ги услуги, обединени в инфраструктурата. Следователно, от тези
три компонента трябва да се избере този, който е първопричината за днешното
благосъстояние. Хронологически създаването на нови технологии, и изобщо на
наука, предхожда процеса на тяхното внедряване при обработката на суровините, и
би трябвало да се заключи, че именно съзидателната мисловна дейност е
първопричината за богатството. Това е така, но с уговорката, че конкретният
производствен процес вече съществува, т.е. най-първата стъпка е избора на
производствен процес и осъществяването на неговото функциониране.
Както вече бе казано, основната част от
структурната реформа не е в закриването на губещите предприятия, а в
създаването на нови промишлени производства, които трябва да извадят
българската икономика от голямата енергоемкост, моносуровинната
зависимост, и в крайна сметка да се продава повече технологичен продукт,
отколкото суровинен. Ето защо, за структурната реформа трябва да се съди
най-вече по инвестициите на зелено в промишлеността, тъй като това ще е новата
стопанска структура. Инвестициите могат да дойдат както от местни, така и от
чужди предприемачи. Досегашните резултати обаче са твърде скромни. Местните
стопански субекти не разполагат с достатъчно финансови средства, за да извършат
подобни инвестиции, а чуждите компании избягват да строят нови заводи в
България и предпочитат да инвестират във вече съществуващи производства.
Следователно, след като местният капитал е ограничен по обем и концентрация, то
ще трябва да се разчита единствено на чуждия. Какво обаче би накарало една транснационална компания да построи свое производствено
предприятие в България? Няма основателно причина, защото националният пазар е
малък, трудовата дисциплина е ниска, а квалификацията не е толкова висока,
колкото твърди българската пропаганда. Следователно, сама по себе си България
не може да привлече инвестиционен капитал, тогава остават регионалните
инвестиции, за който трябва да се преборим. Приказките, че географското ни
положение може да привлече инвестиции са пълна заблуда, защото транспортните
разходи на една стока от Сингапур до Франкфурт са равни на тези от Франкфурт до
Берлин. Ето защо няма особено значение дали една стока, която трябва да бъде потребена в Одеса или Киев ще бъде произведена във Варна
или Кипър. Така на преден план излизат условията, които предлага всяка държава.
България предлага финансова и политическа стабилност, както и ниска цена на
работната сила, но очевидно тези фактори не са достатъчни за глобалните
инвеститори. От друга страна, съществуващите преференции не създадоха нови
производствени предприятия. Следователно и данъчните облекчения не са
средството, което ще породи изграждането на нови мощности, които да
преструктурират българската икономика. Тогава остава държавата да поеме
инвестиционния риск или поне част от него. Горчивият опит показва, че държавата
е най-лошия инвеститор и най-лошия стопанин. Така единствена възможност остава
поемането на част от инвестиционния риск, което означава, че ако някой иска да
построи производствено предприятия ще бъде частично финансиран за сметка на
бюджета. В случая отново се стига до два основни въпроса-как да се подбират
инвеститорите и как точно да се финансират. За да има равнопоставеност, трябва
да се използва само една методика за оценка на инвеститорите.Начинът, по който
ще става финансирането, зависи от начина, по който ще се съберат нужните
капитали. Това може да стане или чрез банков кредит или чрез целева емисия на
ценни книжа. Лихвените разходи следва да бъдат за сметка на бюджета, а
погашенията на главницата за сметка на инвеститора, тъй като лихвата, която е
цената на капитала, включва в себе си и регионалния риск. Следователно,
бюджетът ще поеме риска да се инвестира в България, но естествено при условие,
че става въпрос за инвестиции на зелено, а не за модернизация или разширяване
на вече съществуващи производства.
Някои биха възразили, че предлаганите мерки
са твърде непазарни, но при положение, че българското
общество приема правителствена инвестиционна програма, то пред нас стои
въпросът-в инфраструктурата или промишлеността? А що се отнася до възможните
резултати, то нека не забравяме, че когато най-благородната идея или велико
творение попаднат в ръцете на негодници или на глупаци, те се опорочават.
б) Инфраструктура
Архитектът, който построил античната
Александрия в Египет, първоначално предложил на Александър Македонски да
сътвори чуден град високо в македонските планини, последният обаче отхвърлил
предложението, като се мотивирал, че всеки град трябва да бъде близко до
източниците на своето съществуване. Това означава, че когато се говори за
изграждане на инфраструктура, то първо трябва да се види състоянието на
източниците за нейното съществуване, а това са промишлените предприятия и
гражданите. Ако няма работещи предприятия, няма да има потребители на
електричество, на газ, на бензин, няма да се ползват пътищата, и т.н. Ето защо,
да се твърди, че инвестициите в инфраструктурата ще предизвикат трайно
стопанско оживление е несериозно и практически означава, че предприятието за
автобуси в Ботевград ще заработи, когато автомагистралите "Тракия" и
"Хемус" бъдат построени. Инфраструктурата е вторичен елемент в
икономиката, тя е следствие от стопанската дейност, а не причина за нея. Стопанската
история показва, че англичаните първо извършили промишлената революция с
парната машина и чак след това изградили водните канали за превоз на въглищата.
Най-важният въпрос, отнасящ се до
инфраструктурата в България, е този за нейното финансиране и формата на
собственост. Съвършено погрешно се счита, че това трябва да е работа на
държавата, и че пътищата и преносните мрежи задължително не трябва да бъдат
частна собственост. Напротив, частната собственост трябва да се разпростре
върху преносните системи и пътищата, което означава и право на собственост
върху земята, на която са построени обектите. Пред частната инициатива не
трябва да се поставят никакви прегради. Ако някой иска да построи тръбопровод,
автомагистрала, мост, тунел, летище, нека му се даде възможност да спечели или
да загуби. Следователно, летищата, пристанищата, автогарите и ж.п. гарите
трябва да бъдат приватизирани като самостоятелни стопански субекти. Пътищата не
трябва да се дават на концесия, а трябва да бъдат продадени, като по-правилно е
отделните отсечки от пътната мрежа да се обособят в самостоятелни финансови
единици. Примерно, подбалканската ж.п. линия да бъде отделен стопански субект,
който се издържа от таксите които плащат преминаващите влакове. Същото се
отнася и за автомобилния транспорт, автомагистралите трябва да бъдат финансово
и управленски разделени за да се получи конкуренция между различните видове
транспорт.
Преносната система в електроенергетиката
следва да бъде отделена от производителите и да не влиза в ролята на
"единствен купувач". По-правилно е крайният потребител да може да се
договаря директно с производителя, като заплаща на преносната система такса за
услугата.
Тръбопроводите също следва да бъдат раздържавени, и потребителите на газ или нефтопродукти
трябва да могат да сключват договори за доставка с който си искат доставчик на
дадената суровина.
За да се избегне нелоялната конкуренция,
доставчиците на газ, производителите на електричество и транспортните фирми не
трябва да имат право на собственост върху тръбопроводите, преносната мрежа и
пътищата.
Относно мащабната правителствена
инвестиционна програма в инфраструктурата, то за това няма логично обяснение,
тъй като не е ясно защо бюджетът ще финансира финансово перспективни проекти, а
не частният бизнес. По принцип бюджетът се намесва само тогава, когато няма
финансова възвращаемост, но има обществена необходимост.
в) Селско стопанство
За да може този традиционен отрасъл за
България отново да стане продуктивен, това което трябва да се направи е да се
върне земеделието в сферата на стоково-паричните отношения, т.е. на земеделието
трябва да се гледа като на всеки друг бизнес, защото това, което важи за
индустрията и търговията важи и за производството на селскостопанска продукция.
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се въведе Данък върху
земеделската земя, за да се знае, че земята е капитал, който носи паричен
доход, а не натурален продукт. На второ място, нормативно трябва да се забрани
изплащането на натурална рента под каквато и да е форма или повод.
Тези мерки обаче не са достатъчни за да се
създаде конкурентно земеделие. Производителността на труда и снижаването на
стойността на произвежданата продукция зависят пряко от механизацията, която е
ефективна единствено при едрото земеползване.
Следователно, както при всеки друг бизнес, така и в земеделието, размерът на
потенциалните инвестиции е в пряко зависимост от обема на стопанския субект.
Това означава, че колкото повече земя се стопанисва от едни субект, толкова
повече инвестиции могат да се направят. Поради тази причина, веднъж завинаги
трябва да се престане с демагогията всеки да бъде оземлен,
за да може да се самозадоволява чрез нищожното си стопанство, защото тази профанска идея ни обрича на всеобща бедност.
Окрупняването на земеделието може да се
осъществи чрез диференцирано данъчно облагане на собствениците на земя или на земеползвателите, т.е., колкото по-малко земя се обработва
от даден стопански субект, толкова по-големи данъци се плащат. Ако платците са
собствениците на земя, то те ще трябва да се обединят или да дадат земята си на
едър арендатор. Тук трябва да се отбележи, че за различните райони данъкът
трябва да е диференциран, съобразно качеството на земята.
За да се повиши на конкурентноспособността
трябва да паднат всички ограничения пред чужди инвеститори, както за
арендуване, така и за купуване на земя, защото човек, който купува земя в
България на практика се заселва тук и не трябва да бъде считан за чужденец. Освен
това приобщаването ни към обединена Европа със сигурност означава преосмисляне
на понятието чужденец.
г) Туризъм
Развитието на туризма в България е свързано
с осъзнаването, че отдихът също е бизнес, и с ликвидацията на колективистичния начин на финансиране от страна на
работодателите. Това означава, че цялата материална база на почивното дело
трябва да се управлява с цел финансова изгода, което може да се осъществи
единствено чрез смяна на собствеността и диверсификация на стопанската дейност.
Както бе посочено, основната пречка за да бъде поставен туризма в чисто пазарни
условия е огромната почивна база на предприятията и държавните служби, която
вместо да генерира печалби съществува като разход за социална дейност на
работодатели и бюджет. За да бъдат извадени тези активи на реалния пазар,
сегашните им собственици трябва да загубят интерес да ги притежават или
стопанисват, така както това е ставало досега. Това може да стане чрез
увеличаване на данъчното бреме върху почивните станции. Възможностите за това
са много, от въвеждането на специален данък върху почивната база до данъчно
облагане на средствата за поддържане на почивните станции. Данъчното облагане
придава стоково-капиталов характер на всеки облагаем
обект и действа като жива вода, защото води до стопанска активност, която
превръща съществуващите постройки, легла и т.н. в средство за печалба, а не в
обект на социално подпомагане.
Друга задължителна мярка за създаването на
нормална среда за развитието на туризма е премахването на сегашната схема за финансиране
на отдиха. Понастоящем работодателите и бюджетът инвестират в материална база,
която стои неизползвана през по-голямата част от годината и служи предимно на
ограничен кръг от хора. Пазарното стопанство изисква почиващият сам да избира
къде проведе своя отдих, а не да бъде залъгван с по-ниски цени на почивните
станции, защото тяхната издръжка, когато те са празни, при всички случаи се
плаща пак от него, макар и това да не става пряко. При сега съществуващата
система, туризмът се субсидира от държавата и работодателите, защото средствата
се предоставят директно на предлагащия услугата, а не на потребителя. Правилно
е да не се облагат с данък средствата, които се предоставят директно на
почиващия.
Тук трябва да се отбележи, че за
осъществяване на горепосочените мерки е необходима разяснителна дейност от
страна на правителство, защото обществото още не може да разбере, че няма
никаква разлика почивна станция и хотел, тъй като се предлага една и съща
услуга, която има своя пазарна цена, платима при всички случаи от
данъкоплатците
д) Финансов сектор
Съдбата на финансовия сектор зависи в
по-голяма степен от структурната реформа, отколкото от смяната на
собствеността. Само по-себе си раздържавяването не решава проблема на банковата
система от липсата на добри клиенти, които да са годни за кредитополучаване,
защото банкерството е именно в кредитирането. Поради тази причина, никакви
кредитни линии за малки и средни предприятия не успяха да променят и няма да
променят ситуацията в България. Планираната Насърчителната банка, която трябва
да финансира малкия и среден бизнес едва някога ще заработи, а дори това да
стане, то нейната кредитна активност ще бъде неоправдано ниска, тъй като тази
банка ще работи като AПEКС-институция, т.е. ще предоставя средства на търговските
банки. Досега тази дейност по всички кредитни линии, представени на България,
се извършваше от БНБ, ката за последните 5 години са усвоени не повече от 20
млн. щатски долара, ето защо не трябва да се очаква, че ако се създаде отделна
банка изведнъж ще се отпуши кредитирането на малките предприемачи, тъй като
последните просто не съществуват. Следователно, за да може банковата система да
работи трябва да се създаде жизнен реален сектор от едри предприятия, каквито в
момента не съществуват и, които ще дават живот на средната класа, защото
малкият и среден бизнес съществуват основно като клиент на едрия бизнес.
Така онова, от което се нуждае финансовият
сектор, е държавна инвестиционна банка, която да финансира изграждането на нови
производствени предприятия, т.е. необходима е институцият
която конкретно ще поеме кредитния риск при изграждането на новата структура на
българската икономика. За да се избегне всякакво правителствено вмешателство
при подбора на проектите, тази дейност трябва да бъде извадена от банката и
поверена на външни финансови консултантите. Тяхната роля ще се състои в това,
да съветват клиентите и да изготвят бизнес-плановете на евентуалните кредитополучатели. Фактически консултантите ще бъдат
клиенти не на банката, а на кредитополучателите, като
тяхното възнаграждение ще определена част от лихвата, платима от кредитополучателя. Тук обаче възниква въпросът за риска,
който носи консултантът при подбора на проектите. По принцип, финансовите
съветници никога не носят материална отговорност, те рискуват единствено
реномето си и нямат никакъв интерес да лъжат финансовите институции, защото
техният доход идва единствено от фирмите, които обслужват. Кредитният риск
следва да се поеме от държавната банка и нека веднъж завинаги да се разбере, че
във всяка дейност има риск и, че не може да има безрисково
кредитиране. Това е невъзможно както теоретически, така и практически. За да се
раздвижи финансовата система трябва да се приеме, че рискът е в природата на
банкерството, което означава, че лошите кредити не трябва да се считат за
престъпление. Ако всичко можеше да се предвиди нямаше да има застрахователни
дружества, които обхващат всичко, от живота до автомобилите.
Що се отнася до мръсните пари, то трябва да
се знае, че разликата между перачите на пари и кредитните милионери е в това,
че перачите на пари са успели да изплатят необезпечени кредити, които са
получили. Ето защо, на България е необходим Закон да произхода на първоначалния
капитал, който да държи сметка за това как са се изплатили необезпечените
кредити, раздадени и началото на 90-те години.
4. Организация на бюджетните отношения
Онова, което осмисля всяка данъчна система,
е начинът, по който се събират и разходват средствата. Данъчната събираемост е висока, не когато има страх от данъчните
служби, а когато има интерес от плащане на данъците. Това е възможно само,
когато има ясна персонализация на данъчните приходи и разходи, т.е. онова,
което получава всеки един гражданин от бюджета трябва да пряко свързано с
онова, което е внесъл като данъци. Докато това не стане основно правило в
бюджетните отношения, събираемостта от данъците върху
доходите на населението винаги ще бъде ниска. Персонализацията на данъчните
потоци е свързана и с целевото събиране и разходване на данъчните постъпление.
Това означава да се премахне държавният монопол върху образованието,
пенсионното дело и здравеопазването, и тези дейности да бъдат извадени от
бюджета, като средствата се събират и разходват целево от специализирани
фондове. Тези финансови посредници ще премахнат разпределителните функции на
бюджета, а държавната ще бъде само контролен орган. Всеки работещ се осигурява
задължително за пенсия, от което не следва, че трябва да съществува
задължителен държавен пенсионен фонд, тъй като той е изложен на същите рискове,
както и частните пенсионни фондове, и не би трябвало да носи повече сигурност.
Ето защо, по-правилно е всеки платец да избира фонда, който ще управлява
неговите средства. Тази система от доверителни фондове обаче предполага пазарни
отношения в пенсионното дело, образованието и здравеопазването, където услугите
ще се предоставят от независими стопански субекти, които ще се борят за
клиенти. В момента провежданата реформа е повече смехотворна, отколкото
сериозна, тъй като държавният монопол в събирането и управлението на средствата
остава, а в образованието и пенсионното дело пазарни отношения изобщо не се
предвиждат. При положение, че всички осигурителни вноски ще се контролират от
НОИ, обществото никога няма да узнае истинската цена издръжката, тъй като няма
конкуренция, която да стимулиране оптимизиране на разходите. Така не става ясно
защо поликлиниките могат да се регистрират по Търговския закон, а училищата не.
В образованието също трябва да се създаде специализиран фонд, който да събира и
разходва целево средствата. Училищата трябва да се борят за всеки ученици, по
същия начин, по който зъболекарите се борят за клиенти, като се стремят да
подобрят качеството на обучението, защото сега се плаща двойно, тъй като
частните уроци са буквално дублиране на това, което се прави в държавните
училища.
Персонализацията на данъчните потоци, както
и целевото събиране и разходване на средствата ще ликвидират изкуствено
наложените протекционизъм и субсидиране на социалните дейности. Абсолютна лъжа
е, че либерализирането на социалните дейности ще влоши качеството на
предлаганите услуги, понеже качеството на предлаганите услуги зависи от
количеството на парите. Ние сега имаме такива социални услуги, за които мажем
да си платим, но с тази разлика, че плащаме по няколко пъти за едно и също
нещо, първия път чрез платени данъци, а втория път на ръка. Събраните средства
от данъци се харчат безобразно, защото средствата се предоставят директно на
болниците, на училищата, при което потребителите не могат да упражняват контрол
за това как се харчат техните пари. След като всеки данъкоплатец ще трябва да
си избере личен лекар, той трябва да може и да си избере училище, пенсионен
фонд т.н. Понастоящем потребителят-данъкоплатец няма право на избор.
5. Управление на трудовите ресурси
Хората се управляват по два начина, първият
е като плащат, а вторият е когато получават, от което се определя и тяхното
поведението в обществото, т.е. данъчните отношения формират обществения статус.
Ето защо, при управлението на трудовите ресурси, като възпроизводство и
качество, данъците трябва да играят най-важна роля.
Според Адам Смит, богатството на всяка нация
не зависи нито от географското положение, нито от полезните изкопаеми, а само
от знанието и уменията на хората. Следователно, образованието е основното
средство за създаване на национално богатство. В тази връзка следва, средното
образование да стане задължително, а гражданското пълноправие трябва да се
придобива след достигане на определен образователен ценз, а не на възраст,
както е сега. Иначе казано, с прости и неграмотни хора богатство не се прави,
нито се управлява държава.
Както бе споменато, семейното възпитание е
най-важното за формирането на всяка личност, затова регулирането на
възпроизводството трябва да става съобразно образованието на родителите. Като
първа мярка трябва да се забранят браковете между хора с образование по-ниско
от средното. На второ място, детските надбавки и изобщо всички насърчителни
социални помощи трябва да се предоставят само срещу образователен ценз. И на трето
място, трябва да се въведе данък върху неграмотните при раждането на деца.
Целта на тези мерки е да се разчупи битовия примитивизъм у най-низшите слоеве
на българското общество и бъдещите българските поколения да имат равен старт в
живота, което може да стане единствено чрез равно образование. Горепосочените
мерки ще премахнат примитивната традиция на ранните бракове и безобразното
създаване на деца от неграмотни хора. Всеки човек, който се ожени на 16 години
и престане да ходи на училище, създавайки всяка година по едно дете, остава
напълно загубен за цивилизацията. Малцинствените проблеми ще изчезнат тогава,
когато изчезне образователната пропаст между хората. Сега тя съществува, защото
е нарочно финансирана от държавата. За бедните средното образование ще стане
първа цел, а сключването на брак и създаването на деца, от родители в зряла
възраст и добро образование ще стане традиция, когато всяко друго поведение
води до данъчно бреме, а всяко неплащане на данъци до
затвор. Никой не трябва да разчита на бавната, почти незабележима еволюция в
съзнанието на бедните и неграмотните, защото тяхното обществено поведение се
определя от факта, че те са пасивна страна в данъчните отношения, тъй като не
плаща данъци, а само получават без да дават нищо в замяна, което ги възпитава в
безотговорност. Когато човек е активна страна в данъчните отношения, т.е. дава
от себе си, той е взискателен, както към себе си, така и към другите.
Тези мерки за подобряване на качеството на
работната сила не могат да компенсират отрицателния прираст и ниската
конкуренция на пазара на работната сила. Обединяването на Европа означава, че
всеки работодател ще може да измежду десетки милиони работници от целия
континент, а не само от това, което му предлага националния пазар. В тази
връзка, работодателите в България ще изпаднат в много неблагоприятно положение,
защото ще останат ограничени в малкия и непрекъснато свиващ се роден пазар на
работната сила. Поради тази причина е необходимо да се либерализира пазара на
труда у нас, което означава България да започне да приема емигранти и да се
отвори широко достъпа на българските работодатели до чужда работна сила.
Единственото условие, което трябва да бъде поставено е образователния ценз
сравним с този на мнозинството от българските граждани. След като хиляди
образовани младежи напуснаха България, то очевидно някой трябва да заеме
тяхното място.
Ползвана литература
Макс Вебер, Протестантската етика и духът на
капитализма, С, Хермес-7, 1993
Волтер, Философски писма, С, Наука и
изкуство, 1986
Волтер, Трактат по метафизика, С, Наука и
изкуство, 1986
Волтер, Републикански идеи, С, Наука и
изкуство, 1986
Годишен отчет на БНБ, 1990
Годишен отчет, БНБ, 1991
Годишен отчет, БНБ, 1992
Годишен отчет на БНБ, 1993
Годишен отчет, БНБ, 1994 г.
Годишен отчет, БНБ, 1995
Годишен отчет, БНБ, 1996
Годишен отчет на БНБ, 1997
География на България,т.2, С, БАН, 1981 г.
Европа, Политико-икономически
справочник, С, Партиздат, 1979
Фридрих Енгелс, За произхода на семейството,
частната собственост и държавата, С, 1967
Закон за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия
Закон за финансово осигуряване на държавни
предприятия
Закон за образуване на еднолични търговски
дружества с държавно участие
Закон за възлагане на държавни и общински поръчки
Закон за концесиите
Закон за чуждестранните инвестиции
Закон за приватизационните фондове
Закон за туризма
Закон за здравното осигуряване
Закон за народното здраве
Закон за облагане на доходите на физическите
лица
Закон за акцизите
Закон за държавните такси
Закон за местните данъци и такси
Закон за корпоративното подоходно облагане
Закон за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания
Закон за данъчното производство
Закон за данък върху добавената стойност
Закон за таксите върху течни горива за фонд
"Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на
околната среда
Закон за устройството на държавния бюджет
Закон за общинските бюджети
Закон за наследството
Закон за териториалното и селищното устройство
Закон за обезщетяване на собствениците на
одържавени имоти
Закон за възстановяване на собствеността
върху одържавени имоти
Закон за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд
Закон за собствеността и ползуването
на земеделските земи
Закон за арендата в земеделието
Закон за собствеността на гражданите
Закон за общинската собственост
Закон за държавната собственост
Закон за лицата и семейството
Закон за кооперациите
Закон за жилищностроителните кооперации
Закон за пенсиите
Закон за фонд обществено осигуряване
Закон за бюджета на фонд "Обществено
осигуряване" за 1998 г.
Закон за социалното подпомагане
М. Златев, За произхода на обществото или
влиянието на формата на собственост върху историята, С, 1997
М. Златев, Бюджетните аспекти на либерализма
в България, в. Капитал, бр. 34.,1998
Информационен бюлетин, БНБ, бр. 8, 1998 г.
Конституция на Република България
Дж. Лок, Два трактата за управлението, С,
Гал-Ико, 1996
Малките страни на Западна Европа, С, БАН,
1991 г.
Шарл Монтескьо, За духа на законите,
Т. Мор, Утопия, С, Народна култура, 1984
Н. Макиавели, Владетелят, С, Наука и
изкуство, 1985
Н. Макиавели, Размишление върху първите
десет книги на Тит Ливий, С, Наука и изкуство, 1985
Наредба за изплащане на пенсиите
Наредба за конкурсите
Наредба за търговете
Наредба да оценка на обектите подлежащи на
приватизация
Наредба № 22 от 9.12.1997 г. за условията и
реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента
Наредба № 9 от 29.05.1998 г. за набиране на
извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване в Министерство на
здравеопазването и бюджетните организации в системата на здравеопазването и
бюджетните организации в системата на здравеопазването по реда на + 8 от Закона
за народното здраве.
Наредба за изпълнение разходната част на
държавния бюджет
Правилник за прилагане на Закона за
концесиите
Правилник за прилагане на Закона на
народното здраве
Правилник за прилагане на Закона за акцизите
Програма за управлението на Република
България 1997-2001
Правилник за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи
Правилник за прилагане на Закона за
държавната собственост
Правилник за прилагане на Закона за
общинската собственост
Правилник за прилагане на Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите
Правилник за прилагане на Закона за социално
подпомагане
Правилник за прилагане на Указа за
насърчаване на раждаемостта
Ж. Ж. Русо, За обществения договор или
принципи на политическото право, С, Наука и изкуство, 1988
Ж. Ж. Русо, Разсъждения върху следния
въпрос, предложен от Дижонската академия: Какъв е
произхода на неравенството между хората и основава ли се то на природен закон?,
С, Наука и изкуство, 1988
Семеен кодекс
Търговски закон
А. Тойнби,
Изследване на историята, С, Хр. Ботев, 1995 г.
Финансово-кредитна енциклопедия
Ибн Халдун, Встъпление, С,
Наука и изкуство, 1984
Хронологична енциклопедия на света, В.
Търново, Елпис, том 1-6
Указ за насърчаване на раждаемостта
Adam Smith, An inquiry into the nature and
causes of the wealth of nations, 1776, Internet.
Magna Harta Libertatum, Internet
Aristotle, Politics, Internet
Succesful "Development Banks" by
W.Diamond, DFC, 1996