Увеличаване на богатството в обществото с наличното количество финансови средства

1. Резюме

Основните моменти в материала са следните:

Авансовото изплащане на доходи позволява авансовото закупуване на стоки и услуги, като обичайната практика в този случай е покупко-продажбата да се извършва на една по-ниска цена;
Оценка на възможностите и рисковете за използване на фискалния резерв за авансово изплащане на доходи, гарантирани от държавния бюджет (примерно при авансово изплащане на 2 или 3 месеца на заплатите на работещите в бюджетната сфера);
Оценка на възможностите и рисковете за използване на държавен дълг за предоставяне на кредити на физически лица срещу високо ликвидно обезпечение (примерно при предоставяне на 12 месечен кредит чрез емисия на държавен дълг срещу обезпечение от земеделска земя) ;
Вероятно отражение върху икономиката от прилагането на предлаганата финансова схема.

2. Теоретични възможности

Увеличаването на богатството в обществото с наличното количество финансови средства означава със същото количество пари, с които потребителите разполагат понастоящем, да се закупят повече стоки и услуги, отколкото се купуват в момента. Т.е. въпросът е как без да се увеличават номинално доходите да се увеличи потреблението. Както е известно, в огромното мнозинство от случаите стоките и услугите, които се заплащат авансово, се закупуват на една по-ниска цена. Това е общата практика, независимо дали става въпрос за закупуване на самолетен билет, или за хотелска резервация за лятната отпуска. Следователно, ако потребителите получат авансово своите доходи, те биха могли да заплатят авансово една значителна част от своите покупки, при това на една по-ниска цена от тази, която плащат в момента.

През 2019 г.фискалният резерв е заемал следните стойности: към 31 март 2019 г. - 9,58 млрд лв., от които 5,32 млрд. лв. под формата на едногодишен левов депозит в БНБ при 0% годишна лихва[1]; към 30 юни 2019 г. - 11,27 млрд. лв., от които 6,57 млрд. лв. под формата на едногодишен левов депозит в БНБ при 0% годишна лихва. Или за първото полугодие на 2019 г. фискалният резерв е бил размер на приблизително 10 млрд. лв., като размерът на едногодишния левов депозит е над 5 млрд. лв. От друга страна в държавния бюджет има планирани разходи за заплати в размер на 5,1 млрд. лв[2]., а бюджетът на Държавното обществено осигуряване (пенсии и социални плащания) за 2019 г. възлиза на 11,7 млрд[3]. лв. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. 2 млрд. лв[4]. са предвидени за болниците, като за тях се знае, че половината от разходите отиват за заплати[5], т.е. в случая 1 млрд. лв. Що се отнася до общинските бюджети, ако изчислим предполагаемите разходи за заплати във всички общински бюджети на база на данните, че София има 1,2 млн. души население и харчи 378 млн. за общински заплати[6], това прави 316 лв. на човек, или на 7 млн. души население би трябвало да се падат 2,2 млрд. лв. разходи за заплати от общинските бюджети. Така общата сума на бюджетни разходи за заплати, пенсии и социални плащания възлиза на около 20 млрд. лв. Следователно средствата по едногодишния левов депозит от фискалният резерв са достатъчни за авансовото изплащане на 3 месеца на заплатите на всички държавни и общински служители, на всички пенсии и социални плащания. Ако правителството извърши авансовото плащане, което е фактически кредит, при условията при които съхранява парите в БНБ, то бенефициентите няма да плащат лихва. Ако средствата се предоставят срещу минимална лихва от примерно 1% годишно, то фискалният резерв ще нарасне с приблизително 50 млн. лв. годишно.

Описаната по-горе схема, разглежда само един частен случай, при който държавата кредитира само работещите в бюджетната сфера, пенсионерите и социалните помощи, като използва единствено средствата от фискалния резерв. В действителност държавата може да авансира изплащането на заплатите и на работещите в държавни и частни предприятия от реалния сектор. Нещо повече, държавата може да извършва кредитиране срещу високо ликвидни обезпечения и данъчни вземания. Източниците за това финансиране могат да бъдат емитирането на държавен дълг и създаването на нови дългови инструменти.

Съгласно критериите, изложени в член 140, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП на страната[7]. По данни към 3 юни 2019 г. брутният държавният дълг като процент БВП за 2018 г. е 22,6 %, или 12,5 млрд., евро, или приблизително 25 млрд. лв[8]., което означава, че държавата може да емитира около 40 млрд. лв. допълнителен дълг.

Евентуалната цена на този допълнителен дълг зависи от обема и матуритета. Логично е да се предположи, че краткосрочният държавен дълг трябва да бъде на една по-ниска цена от дългосрочния. Съгласно статистиката на БНБ от 2015 г. до сега най-високата стойност на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергецията е бил 2,95%, като понастоящем е 0,50%[9]. Освен това проведените аукциони на десетгодишните ДЦК през юли 2019 г. достигнаха годишна доходност от 0,32% при фиксиран лихвен процент от 0,5%. В тази връзка ако приемем, че поради големите обеми и търсене от страна на държавата фиксираните лихвени проценти по краткосрочните облигации заемат стойности от 1% или 1,5 %, или дори 2 %, то това пак би било напълно приемливо за крайните кредитополучатели.

Основното условие за осъществяването на кредитна схема с държавни средства е възможността за пълно покритие на риска от необслужване на кредита. Това означава, че срещу сумата на кредита трябва да има високо ликвиден актив, които покрива изцяло главницата на заема.

Първите активи, които отговарят на това условие са финансовите активи, и по-точно: депозити до 100 000 лв., държавни ценни книжа, натрупани средства по доброволно пенсионно осигуряване, банкова гаранция, застраховка, покриваща риска от неплащане на заплати.

Следващите активи са тези от движими и недвижими ценности. Такива мога да бъдат земеделска земя, жилища, автомобили и т.н. При тях обаче има два проблема. Първият е, че те не са високо ликвидни. Доколкото ликвидността на всеки актив расте с намалението на исканата за него цена, то движимите и недвижими ценности ще постигнат висока ликвидност по този начин. Като критерий за тяхната цена могат да се използват застрахователната сума и данъчна оценка. Например, ако приемем, че за да има висока ликвидност, стойността на актива трябва да бъде намалена с 50%, това означава, че ако един автомобил е застрахован за 6 000 лв., той може да бъде използван като обезпечение на заем до 3 000 лв. По същия начин, ако даден имот има данъчна оценка от 10 000 лв., то той може да бъде използван за обезпечение на заем в размер до 5 000 лв.

Вторият проблем е, че макар и да могат да станат високо ликвидни, тяхната реализация е значително по-сложна и трудоемка от тази на финансовите активи. Ако примерно за реализирането на банков депозит е нужно просто известие до банката, то за реализирането на автомобил, земеделска земя или жилище се иска организирането и провеждането на търг. Тъй като държавата, като заемодател, няма интерес от сложни процедури по реализиране на обезпеченията и ангажирането на съдия изпълнител, ето защо това трябва да се избягва или да се повери на друго лице. За постигането на тази цел е удачно, когато обезпечението е под формата на движими и недвижими ценности, задължително да се иска и наличието на поръчител (физическо или юридическо лице), който ще има право да се разпорежда с обезпечението по заема. Тук ролята на поръчителя е не толкова да бъде гарант, а преди всичко да замести съдия изпълнителя, като за държавата няма никакво значение дали при необходимост поръчителят ще извършва обслужването на заема със свои собствени средства, или чрез реализиране на обезпечението. В последния случай това ще става по точно определен ред, за да се гарантира, че средствата от продажбата на обезпечението ще бъдат използвани по предназначение и без да нанасят допълнителни вреди на кредитополучателя.

2. Покриване на риска от необслужване на кредита съобразно източниците за неговото погасяване

(а) Покриване на риска при кредити срещу трудови възнаграждения за сметка на публичните бюджети

Доколкото се приема, че заплатите в бюджетната сфера са 100 % сигурни, то единственият риск, който съществува за обслужването на кредита, е в промяна на трудовите взаимоотношения между работодател и кредитополучател и съответно намаляване или прекратяване на изплащането на трудовите възнаграждения, които са едновременно обезпечение и източник за погасяване на заема. Причините за това могат да са следните: преместване на друга по-ниско платена длъжност; отстраняване от работа поради структурни и кадрови промени; напускане на работа по желание на кредитополучателя; настъпване на форсмажорно събитие (смърт на кредитополучател, отстраняване поради извършено престъпление и т.н.).

Покриването на рисковете от настъпването на горните събития може да стане по следния начин. На първо място, рискът от понижаване в длъжност и отстраняване от работа поради структурни и кадрови промени се покрива изцяло от работодателя, който в качеството си и на заемодател задължително трябва да се съобрази с погасяването на кредита. В този случай, за работодателят е по-удобно матуритетът на заема да бъде примерно 3 вместо 6 месеца, тъй като ако вземе решение на втория месец за понижаване или освобождаване от длъжност, в единия случай ще трябва да изчака само един месец, докато в другия четири месеца.

На второ място, рискът от предсрочно напускане от страна на кредитополучателя може да се покрие: чрез предсрочно погасяване на непогасената главница; чрез предоставяне на обезпечение, което да покрива непогасената главница. В този случай за кредитополучателят също е по-удобно матуритетът на заема да бъде примерно 3 вместо 6 месеца.

На трето място, вероятността от настъпване на форсмажорните събития може да бъде статистически изчислена и дефинирана като конкретна сума. В този случай рискът може да се покрие чрез: добавка към цената на заема (надбавка към лихвения процент), изчислена въз основа на статистическите данни; създаване на специален фонд към бюджета в държавата за покриване на този риск. Тук трябва да бъде отбелязано, че надбавката, покриваща риска от форсмажорни събития може да бъде диференцирана, тъй като може да бъде изчислена за всеки кредитополучател или бюджетна институция.

(б) Покриване на риска при кредити срещу пенсии и социални плащания

Както при заплатите в бюджетната сфера, така и за пенсиите се приема, че тяхното изплащане е 100 % сигурно. Така единственият риск, който съществува при обслужването на кредита е смърт на кредитополучателя. Тъй като е абсолютно сигурно, че такова събитие ще настъпи, покриването на риска има за цел да гарантира, че при настъпването на смърт на кредитополучателя главницата по заема ще бъде погасена в срок. В тази връзка авансовото изплащане на пенсии ще се осъществява задължително срещу високо ликвидно обезпечение и наличието на поръчител, с право да реализира обезпечението. В конкретния случай най-добре е наследниците да поемат ролята на поръчители.

Характерно за българските пенсионери е, че техните пенсии имат ниска номинално стойност, средната пенсия в България за 2019 г. е 386 лв[10]., като повечето от тях се явяват собственици на недвижимо имущество (земеделска земя или жилищен имот). От тази гледна точка предоставянето на обезпечение за мнозинството от пенсионерите няма да бъде проблем. Размерът на заема и съответно матуритетът ще бъдат обвързани с размера на обезпечението.

Даденото по-горе описание засягаше най-масовия профил кредитополучатели пенсионери. В случаите за така наречените „млади пенсионери“, съставени от бивши служители на МВР и МО, може да се прилага просто надбавка за форсмажорно събитие.

По отношение на социалните плащания, то рискът е от преждевременна смърт на лицата, заради които се извършват тези плащания. Тогава изискването за обезпечения ще се определя от размера на плащането. Примерно, тъй като изплащаните суми за отглеждане на дете до завършване на средно образование имат ниска номинална стойност (90 лв за две деца)[11], тяхното възстановяване не би трябвало да бъде проблем и затова не е необходимо да се иска обезпечение. Обезпечение може да се поиска за месечните помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания, тъй като там сумите са по-големи (от 350 до 930 лв.)[12].

(в) Държавни предприятия от реалния сектор

Макар че всяко предприятие осигурява заплатите на работещите чрез своите приходи, то в случай на финансови проблеми държавните предприятия имат предимството, че могат да разчитат на помощ от държавата. В тази връзка държавата трябва да определи каква ще бъде гаранцията за работещите във всяко едно държавно предприятие. Примерно, за работещите в АЕЦ „Белене“ гаранцията може да е до шестмесечни заплати, тъй като там приходите са сигурни, докато за работещите във военно-промишления комплекс гаранцията да е само до две месечни заплати, поради липсата на бъдещи поръчки и т.н.

(г) Частни предприятия от реалния сектор

Основният риск за необслужване на кредита срещу трудово възнаграждение за работещите в частната сфера е работодателят да изпадне в неплатежоспособност и да не може да изплаща заплати. Покриването на този риск може да стане за сметка на работодателя или за сметка на работниците.

Когато обезпечението е за сметка на работодателя, той може да използва на първо място свои активи. Условието тук е предприятието трябва да е в добро финансово състояние, което означава: наличието на положителен финансов резултат, т.е. на дължима сума по Закона за корпоративното подоходно облагане; редовно изплащане на заплатите през предходния данъчен период; редовно обслужване на задълженията към кредитори и доставчици от страна на работодателя; заложените активи да не се ползват за друго обезпечение. Второто условие е да се гарантира ликвидност, за тази цел активите трябва да покриват примерно два пъти заплатите, т.е. покритието ще е до 50% от балансовата стойността на активите.

Други обезпечения могат да са: банкова гаранция до размера на авансово изплатените заплати; застраховка, покриваща риска от неплащане на заплати от страна на работодателя; гаранция от трето лице, което е посочило обезпечение, покриващо авансово изплатените заплати.

Когато обезпечението е за сметка на работниците, следва да се поставят условия, които да гарантират, че при неизплащане на заплати от страна на работодателя, реализацията на обезпечението няма да постави кредитополучателя в тежко финансово положение, като например загуба на единствено жилище. В тази връзка може да се въведе таван на размера на кредита, примерно до три или четири средномесечни заплати и съответно три или четири месеца матуритет на заема. Когато обезпечението е под формата на движимо или недвижимо имущество, освен наличието на поръчител, трябва да има и клауза, позволяваща на кредитополучателя да използва обезпечението за теглене на заем, с който да покрие своите задължения към държавата. Примерно, кредитополучател дължи две средно месечни заплати в размер на 2200 лв. и има обезпечение за 3 000 лв. под формата на автомобилна застраховка за 6 000 лв. В този случай поръчителят не е нужно да реализира обезпечението, тъй като всяка банка може да отпусне кредит в размер на 2200 лв., но с матуритет от 12 месеца. Така кредиполучателят ще може да погаси своевременно своите задължения към държавата, като ще дължи месечна погасителна вноска на банката от около 200 лв. В тази връзка ролята на банките като поръчители е много подходяща.

Тук трябва да бъде отбелязано, че е възможно по заем срещу трудово възнаграждение да бъде предоставено обезпечение от страна на работодателя и на работника. Примерно, ако даден работодател гарантира със свои активи авансовото изплащане на заплатите на своите работници за три месеца, но даден работник желае да получи авансово своята заплата за шест месеца. Тогава работникът ще трябва да гарантира със свои собствени активи авансирането на заплатата за второто тримесечие.

(д) Кредити срещу основно обезпечение от високо ликвидни активи

Кредити мога да се предоставят и само срещу високо ликвидно обезпечение. Характерно за тях е, че те няма да са обвързани със трудовите възнаграждения или пенсията на кредитополучателя, а единствено с размера на обезпечението. Примерно, собственик на 100 дка земеделска земя в района на Балчик очаква да получи 10 000 лв. годишна рента от своя арендатор[13]. В тази връзка той предоставя земеделската земя като обезпечение срещу кредит от 10 000 лв., който смята да изплати със средства от рентата. Като се вземе предвид търсенето и ценните, на които се търгува земеделската земя в Добруджа (над 1000 лв. за дка), то обезпечението може да бъде в размер на 20 дка.[14]

(е) Покриване на риска при краткосрочни кредити срещу вземания в полза на държавата

Тук става въпрос за вземания, събирани по силата на закон, каквито се явяват данъците. В тази връзка нека разгледаме един пример с вземанията във връзка с корпоративния данък. Съгласно Чл. 83. (1) от Закона за корпоративното подоходно облагане „данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година“. Тук схемата е следната, данъчно задълженото лице няма да изплаща текущо дължимите по данъка вноски, а вместо това ще направи две плащания на шест месеца или едно плащане за цялата сума в края на годината. Така на практика, то ще може да използва тези средства текущо през годината. За да компенсира това неплащане на данъци, правителството ще емитира дълг до размера на дължимия данък, оставен на разположение на данъчно задълженото лице. Цената на този държавен дълг ще бъде платена от данъчно задълженото лице в края на годината заедно с изплащането на дължимия данък. Тук изгодата е и за двете страни. С емитирането на дълг, държавата получава авансово дължимия данък, като цената по дълга се поема от данъчно задълженото лице. Данъчно задълженото лице от своя страна получава кредит на цената на държавния дълг. Вероятността от неплащане на дълга е равна на вероятността от неплащане на корпоративния данък. Този риск може да бъде статистически изчислен. Ако вероятността е много ниска, тогава може да се мине просто с надбавка върху цената на кредита. Ако вероятността е по-висока, тогава трябва да се иска обезпечение.

(ж) Покриване на риска при дългосрочни кредити срещу вземания в полза на държавата

Нека разгледаме един пример, засягащ физическите лица. Ще приемем, че съгласно решение на живущите в една жилищна сграда от 10 апартамента трябва да бъдат направен ремонт на стойност 6 000 лв. В този случай трябва да събират от апартамент по 50 лв. на месец в продължение на 12 месеца или по 25 лв. в продължение на 24 месеца. Вместо да чакат 1 или 2 години, живущите би трябвало да могат да кандидатстват за две годишен държавен кредит. Тук рискът е минимален, тъй като дължимите суми имат ниска номинална стойност и са разпределени за един продължителен период. Държавата може да събере дължимите суми чрез прихващания от заплати и пенсии. Ето защо не е необходимо да се представя специално обезпечение.

3. Администриране на схемата

Основната тежест при администрирането на всяка кредитна схема се пада на обслужването на кредитополучателите. За нуждите на описаните по-горе схеми не е необходимо да се създава специална държавна структура с многобройни служители, които да обслужват всеки отделен кредитополучател. Прякото обслужване на кредитополучателите може да бъде поверено на външни кредитни посредници. Такива могат да бъдат юридически (фирми за бързи кредити, банките, самите работодатели, адвокати, счетоводни къщи и т.н) и физически лица. От страна на държавата трябва да бъде създадено отделно звено (отделна агенция или управление към Министерство на финансите) със следните функции: изготвяне на правилата за работа на кредитните схеми и условията за отпускане на заеми (съставяне на типови договори), координиране на емисиите на държавен дълг, сключване на договори с кредитните посредници и контрол и анализ на дейността им, поддържане на информационна система за всички кредитополучатели, заеми и обезпечения и др.

Разходите по разглеждане на искането за кредит и обработка на документацията от страна на кредитните посредници ще се заплащат от кредитополучателя така, както това става при обслужването на обикновен банков кредит.

4. Въвеждане на кредитните схеми

(а) Кредитиране срещу трудови възнаграждения, пенсии и месечни социални плащания

Първият проблем, който ще възникне при авансовото изплащане на трудовите възнаграждения и пенсии, е че хората не са свикнали да планират своите разходи няколко месеца напред. При авансовото изплащане на доходите за един по-голям период от време, примерно шест месеца, има голяма опасност кредитополучателят да похарчи бързо авансираните средства и да изпадне в тежко финансово състояние за няколко месеца. Процесът на преминаване от месечно към няколко месечно планиране на семейните разходите ще изисква време, като при всеки отделен човек това ще бъде различно. Ето защо, първоначално кредитите трябва да са с по-къс матуритет.

Следващият проблем, с който ще се сблъска въвеждането на кредитната схема е, че всеки кредитополучател съобразно своето имуществено състояние, доходи, професия и т.н. ще трябва да определи параметрите на онези кредитни условия, с които ще работи най-често. Причината за това е много проста, за всички участници в кредитната схема е най-лесно да се работи с едни същи договори, без да се правят промени по тях, като същите се преподписват в началото на всеки кредитен период. В тази връзка кредитополучателите ще трябва да намерят оптималния вариант на: размер на кредита, матуритет на кредита, обезпечения по кредита, поръчители по кредита и кредитни посредници. Намирането на отговорите на тези въпроси може да стане само в процеса на работа на кредитната схема.

На трето място, тази схема се прилага не за да бъдат държани пари в банките, а за да бъдат харчени за авансово закупуване на стоки и услуги срещу отстъпка в цената. В тази връзка, доставчиците на стоки и услуги ще се нуждаят също от време, за да организират производството, доставките и най-вече ценовата политика съобразно новите реалности, при които потребителите ще могат да заплащат авансово своите покупки за няколко месеца напред.

На четвърто място, когато на милиони хора ще бъдат раздадени средства в размер на десетки милиарди, няма как да бъдат предвидени всички възможни проблеми и усложнения, които биха могли да възникнат, ето защо схемата трябва да се въвежда постепенно, за да може в да има възможност да отработване и своевременно изчистване на процедурите и условията по кредитната схема.

В съответствие с казаното по-горе е очевидно, че при въвеждането на схемата е необходимо да има преходен период, при който се кредитите ще бъдат с по-къс матуритет на заемите, като той постепенно се увеличава. Това може да стане по следния начин, примерно първите шест месеца заемите трябва да са двумесечни, през второто шестмесечие се преминава на тримесечни заеми, като в началото на втората година заемите достигнат матуритет от четири месеца и повече. С оглед на това колко напред повечето хора могат да планират подробно и относително достоверно семейните и лични финанси, то изглежда, че максималният матуритет на заемите срещу трудови възнаграждения, пенсии и социални плащания може да се фиксира на 6 месеца.

(б) Кредити само срещу обезпечение

В този случай основният проблем, който би възникнал, е със стойността и ликвидността на обезпеченията. В връзка включването на различните обезпечения трябва да става постепенно, като първо се започне с най-ликвидните. Примерно, по данъчна оценка даден имот във Видин може да има стойност, съпоставима с подобен имот в София, но вероятността имотът във Видин да бъде продаден е доста по-малка отколкото на имота в София, т.е. при равна данъчна оценка имаме различна ликвидност.

Вторият въпрос при тази кредитна схема е какви ще бъдат стандартните матуритети по заемите, примерно 12 месечни, 24 месеца и т.н.. Това ще стане ясно, като започнат да се събират заявки за такива кредити.

(в) Кредити срещу вземания от държавата.

Тук основният въпрос е доколко са сигурни кредитополучателите и какво обезпечение ще предоставят. В тази връзка кредитополучателите могат да бъдат разделени на две групи – такива със сигурни приходи поради монополно положение (Лукойл, електроразпределителни дружества и др.) и такива без монополно положение. Тези с монополно положение би трябвало да са финансово по-сигурни.

По въпроса за обезпеченията важи това, което бе казано по-горе, че първо се започва с най-ликвидните обезпечения и постепенно се разширява кръгът на ползваните обезпечения.

(г) Създаване на гаранционен фонд.

Тъй като не могат да се предвидят всички проблеми, трябва да има заделени средства, примерно 500 млн. лв. от фискалния резерв, които да покриват риска от забавяне на изплащането на заемите или появата на непредвидени разходи.

5. Създаване на нови дългови инструменти

В описаните досега кредитни схеми държавата изпълнява едновременно две роли. Първата е на финансов посредник между частните лица и финансовите пазари, където държавата е поела цялото техническо обслужване от сключване на договори с крайните кредитополучатели посредством кредитни посредници, до пълното гарантиране на заемите чрез посочени обезпечения и редовното им обслужване чрез контрол над поръчителите. Втората роля е на източник на финансиране на кредитните схеми чрез средства от фискалния резерв или емисията на дълг. Държавата обаче може да осигури финансиране на кредитната схемата, като пусне дълг за сметка на крайните кредитополучатели, които са частни лица, и същевременно запази всичките си функции, които изпълнява като финансов посредник. Тогава на пазара ще има частен дълг, но администриран от държавата. Същественото в случая е, че този частен дълг ще има същата доходност като държавния дълг. Нека разгледаме един пример, при който за авансовото изплащане на ренти от земеделска земя трябва да бъдат набрани 1 млрд лв. от финансовите пазари. Нека в този случай държавата пусне на пазара 0,5 млрд. лв. неин собствен целеви дълг и 0,5 млрд. лв. целеви частен дълг на собственици на земеделска земя, който изцяло се администрира от нея по същия начин, по който администрира и нейния собствен дълг. Когато тези две емисии излязат на пазара, те ще носят абсолютно еднакъв риск и поради тази причина не би трябвало да имат различна доходност.

На практика финансирането на кредитните схеми от финансовите пазари ще става с един и същ финансов инструмент, по който обаче могат да бъде записани двама различни емитента. Голямото предимство на частния дълг, администриран от държавата, е, че той позволява набирането на средства от страна на държавата, като този дълг няма да се води държавен и следователно няма да се използва при изчисленията на съотношението, според което държавния дълг не трябва да надвишава 60 % от БВП.

6. Държавна намеса на пазара

Цените на стоките и услуги падат, когато се заплащат авансово и когато се закупуват в големи количества. За изпълнение на тези условия държавата може да направи следното. На първо място, тя може нормативно да задължи доставчиците да пуснат на пазара оферти за предплатени стоки и услуги с отбив от цената. Примерно, електроразпределителните дружества да бъдат задължени да предложат на потребителите предплащане на определено количество електрическа енергия, или търговците на горива да предлагат оферти за предплатени количества горива със съответната отстъпка и т.н.

На второ място, държавата може да организира търгове, на които се предлагат големи количества еднотипна продукция. Примерно, държавата организира търг за доставка на ученически пособия до училищата, като в този случай учениците или техните родители избират търговеца и неговия пакет. Ако на търга са се явили трима търговци със следните условия – търговец А ще направи доставка при поне 10 000 поръчки, търговец Б при поне 20 000 поръчки и търговец С при поне 10 000 поръчки. При провежданото на търга А и С успяват да наберат над 10 000 поръчки, докато В не достига своя минимум от 20 000 поръчки. В този случай след приключването на търга в училищата, А и С ще извършат доставка, докато В няма да извърши доставки. Плащането се извършва при доставката.

Друга форма на предплатена търговия със големи количества еднотипни стоки е чрез ваучери. Като ваучерът е право на покупка с отстъпка при определени условия. Закупуването на ваучера е срещу предплащане на малка част от цената на стоката. Примерно, търговец пуска ваучери за срок от 3 месеца, като отбивката от цената ще важи само за продажби в събота. В този случай търговецът ще има сигурни продажби за определен период от време, а потребителите ще имат интерес да реализират своите ваучери, защото вече са похарчили известна сума пари за тяхното придобиване.

7. Въздействие върху икономиката от прилагането на кредитните схеми

За да разберем какъв би бил евентуалният ефект върху икономиката от прилагането на кредитните схеми с държавно финансиране, може да използваме на първо място реалните отстъпките, които търговците правят понастоящем. Така например, в големите вериги за бързо оборотни стоки най-ниската отстъпка е 10%, като отстъпките за такива важни стоки като месото понякога достигат до 35 %. Що се отнася до търговията с дрехи, то там отстъпките от 50% са нещо нормално. На база на тази информация, ако приемем, че потребителите ще печелят поне 10% на всеки 100 лв. авансово изплатени доходи, то може да се заключи, че при 10 млрд. лв. кредити, потреблението ще нарасне с 1 млрд. лв., което ще добави приблизително 1 % растеж към БВП.

Друг критерий, по който може да се изчисли вероятния ефект от въвеждането на кредитните схеми са лихвените нива. Съгласното данните на БНБ за периода от 2015 г. до април 2019 г. домакинствата са получавали потребителски кредити на лихвени нива между 21,14% и 14,03%. Когато съпоставим тези стойности с настоящата цената на държавния дълг или дори да предположим, че цената на краткосрочния държавен дълг стигне до 2-3% годишна лихва, то финансовата изгода е очевидна.

Горните прогнози са ориентировачни. В тази връзка, със сигурност може да се каже, че колкото повече хора участват, колкото по-голяма е авансираната сума и колкото по-дълъг е матуритетът по заемите, толкова по-голям ще бъде положителният ефект върху икономиката.

[2] Закон за държавния бюджет за 2019 г.

[5] Болници за политическа употреба, Медиапул

https://www.mediapool.bg/bolnitsi-za-politicheska-upotreba-news279137.html

[6] Разходи по сборния бюджет на Столична община за 2019 г.