Възможни мерки за насърчаване на раждаемостта и тяхното отражение върху икономиката

1. Резюме

Основните моменти в материала са следните:

Анализ на настоящата държавна политика посредством оценка на размера на заделени публични средства, целевите социални групи, които са обект на подпомагане от страна на държавата и характера на използваните финансовите инструменти;
Предложение за нова демографска политика, в която са предифинирани размера на заделените публични средства, целевите социални групи, които трябва да бъдат обект на държавна подкрепа и използваните финансови инструменти;
Посочване на източници за финансиране на демографската политика;
Вероятно отражение върху икономиката от прилагането на предлаганите финансови инструменти за насърчаване на раждаемостта;

5. Сравнение между България и Дания на потенциала на възможните източници за финансиране на демографската политика.

2. Поддържане на демографските баланси

За да се поддържа броят на населението в една държава на едно и също ниво, основните изисквания са да има минимална или нулева емиграция и значителен брой семейства с три деца. Причината за последното е, че ниската раждаемост при определени семейните двойки (с репродуктивни проблеми и др.) трябва да бъде компенсирана от по-висока раждаемост в други семейства. Следователно, независимо дали държавната политика е насочена към поддържане на постоянен брой население или цели неговото увеличаване, то и в двата случая стимулите трябва да падат върху раждането на трето дете в семейството и задържане на младите хора в страната.

3. Раждаемост и социален статус

Противно на налагането становище, че раждаемостта се определя основно от материалното положение, фактите показват, че както за България, така и в глобален план раждаемостта се обуславя основно от социални фактори: колкото по-нисък е образователния ценз и колкото по-силни са патриархалните порядки, толкова по-висока е раждаемостта, и обратното, колкото по-образовани са жените и колкото по-разпространени са либералните възгледи за общество, основано на индивидуализма, толкова по-ниска е раждаемостта. Така държавите с най-висок стандарт на живот, където жените имат висок образователен ценз (Северна Америка, Европа, Япония и Южна Корея) раждаемостта е ниска и ако има прираст на население той се дължи на имигрантите[1]. Докато в най-бедните (Суб-сахарска Африка) и най-консервативните държави (арабските страни), където жените имат нисък социален статус, е налице висока раждаемост[2]. Конкретно за България данните са, че жените с висше образование раждат средно по 1,2 деца, докато необразованите жени раждат средно по 2,6 деца, като коефициентът на възпроизводство на майки с образование по-ниско от основното е 3,5 по-висок от този на останалите.[3]

4. Държавна политика и раждаемост

Плащанията, за които е прието да се считат за проявление на демографската политика на държавата са платеното майчинство, еднократните помощи при раждане и тръгване на училище и разбира се месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование (детските надбавки). Техните основни характеристики са следните:

- заемат най-малък дял в структурата на бюджетни разходи, като за 2019 г. детските надбавки, които е прието да се считат за основния инструмент на демографската политика, са в размер на 313 млн. лв.[4] или по-малко от 1% от държавните разходи, които са в размер на 44,5 млрд.лв[5].;

- размерът на еднократната помощ при раждане е най-висока при второто дете, след което сумите намаляват; при детските надбавки размерът е един и същ до три деца, а за четвърто и повече намалява;[6]

- семействата, при които е регистрирана най-ниска раждаемост не са обект на държавната политика, свързана с отглеждането на деца;

- основният критерий за извършване на плащанията е декларираният доход, като няма условия за упражняване на труд или повишаване на образователния ценз, както на родители, така и на децата (има условие за посещение на учебно заведение без това да е свързано с постигнати резултати в процеса на обучение) [7];

- средствата се предоставят безвъзмездно, но сумите са малки по размер и не променят материалното състояние на семействата;

- предоставените финансови средства се използват еднократно;

- тези, които не упражняват труд или упражняват най-ниско квалифициран труд, както и тези, които не плащат данъци или имат минимален данъчен принос, са първи в списъка за получаване на средства по линия на държавната политика при отглеждане на деца;

- тези, които упражняват най-високо квалифициран труд, плащат най-много данъци и имат най-голям принос за обогатяване на обществото, са изключени от системата за държавно подпомагане при отглеждане на деца;

- децата от семейства с нисък социален статус, за които са похарчени най-много държавни средства, постигат най-слаби резултати в училище;[8]

- децата от семейства с висок социален статус, които не са били обект на финансово подпомагане, постигат най-високи резултати в училище.

Изводите, които могат да се направят са следните:

- доколкото структурата на бюджетните разходи се определя съобразно приоритетите на държавното управление, то е очевидно, че демографската политика е последна по важност, тъй като за нея се заделят най-малко средства;

- липсата на явни стимули за раждането на трето дете в семейството, както и изключването на семействата с регистрирана най-ниска раждаемост от държавната политика за подпомагане при отглеждане на деца, показва категорично, че държавна политика са насърчаване на раждаемостта не съществува;

- условията (деклариран доход) и средствата (предоставяне безвъзмездно на финансови средства) на провежданата политика показват категорично, че на практика имаме обичайното социално подпомагане, където към основната целева група от най-бедните са включени и семействата със средни доходи;

- поради малкия им размер плащанията могат да подпомагат, но не и да мотивират семействата да имат повече деца;

- тъй като парите са средства за многократна употреба, ефективността от тяхното използване се определя от оборотите, които извършват при дадена дейност, в случая еднократната им употреба говори за много ниска ефективност;

- увеличаване на разполагаемия доход на мнозинството от домакинстват не води до повишено потребление, което да активира инвестиции и икономически ръст;

- условията, при които се предоставят средствата, имат отрицателен ефект върху упражняването на труд и образователния ценз на родителите и децата.

Данните за демографското състояние на България, според които населението намалява с 50 000 души годишно[9] напълно подкрепя горните изводи, че демографската политика е последна по важност за всички правителства през последните десетилетия, както и че практикуваните мерки за насърчаване на раждаемостта (ако се приеме, че такива съществуват) са неправилно формулирани като цели и избор на средства. На практика демографската политика има за цел не да се раждат повече деца, а да се подпомагат финансово повече семейства.

5. Формиране на ефективна държавна политика

Създаването на ефективна демографска политика означава на първо място, че тя трябва да бъде финансиране приоритетно спрямо другите държавни политики. На второ място, демографската политика трябва ясно да се разграничи от социалното подпомагане, тъй като това са две съвършено различни неща. Целта на социалното подпомагане е да компенсира ниските доходи, като предоставя безвъзмездно материална помощ. От своя страна целта на демографската политика е да се раждат повече деца и в тази връзка основната целева група не са семействата с нисък социален статус, а младите семейства, при които е регистрирана ниска раждаемост, като, както бе посочено, трябва да се наблегне на раждането на трето дете в семейството. За да се стимулира раждането на повече деца определено е нужно да бъдат заделени значителни средства, няма обаче каквато и да е необходимост тези средства да се предоставят безвъзмездно.

5.1. Източници на финансиране

Както бе посочено по-горе, първото условие за ефективна демографска политика е да бъде осигурено финансиране, което да надхвърля по мащаби всички останали държавни разходи. Източниците на това финансиране могат да бъда следните.

5.1.1 Временно замразяване на ръста на държавните разходи

Ако се вземе разходната част на държавните бюджети за 2017 г. (36,7 млрд. лв.)[10], 2018 г. (39,3 млрд.лв.)[11] и 2019 г. (44,5 млрд. лв.)[12] ще видим, че разликата между 2018 г. и 2017 г. е в размер на 2,6 млрд. лв., а разликата между 2019 г. и 2017 г. е 7,8 млрд. лв. Следователно, ако правителството бе замразило всички бюджетните разходи през 2018 г. и 2019 г., то би могло да насърчи раждаемостта през 2018 г. с 2,6 млрд.лв. и с 7,8 млрд. лв. през 2019 г. Ако приемем, че 100 000 лв. са сумата, която би накарало едно средно статистическо семейство да има едно дете в повече, това означава, че през 2018 г. биха се родили 26 000 деца в повече, а през 2019 г. 78 000. Следователно, на база на горното предположение и данните за бюджетните разходи за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. реформата, която би осигурила естествен прираст на населението (при годишно намаление от 50 000) би траяла точно 2 години, като на третата година правителството вече ще има подсигурено финансиране на поне 7,8 млрд.лв. и ще може да увеличи и сумите по другите бюджетни разходи.

5.1.2 Повишаване на данъчната събираемост

Според последни оценки на синдикати[13] и работодатели[14] в България делът сивата икономика е около 20 %. При БВП за 2018 г. от 106 млрд. лв. това прави около 21 млрд. лв. Данъчната тежест съгласно Закона за бюджета за 2018 г. е 36% от БВП за същата година, което означава, че са пропуснати вземания са за малко над 7 млрд лв.[15]

Ако приемем, че двойното увеличение на бюджета на Националната агенция за приходите (от 213 млн. лв[16] на 462 млн. лв.) ще доведе до двойно намаляване на сивата икономика, то това означава, че приходите за бюджета биха се увеличили с около 3 млрд. лв. Дори да приемем една по-консервативна прогноза от 2, или дори само 1 млрд. лв. допълнителни приходи, то двойното увеличение на разходите за НАП пак ще бъдат оправдани.

5.1.3 Оптимизиране на държавните разходи

Първите разходи, които следва да бъдат оптимизирани, са тези за сигурност и обществен ред. Съгласно данните на Евростат за 2016 г. бюджетните разходи на България за този сектор съставляват 2,4% от БВП, което е най-високата стойност в Европейския съюз, където средната стойност на тези разходи е 1,7% от БВП.[17] Съгласно други източници, за периода от 2007 г. до 2014 г. броят на съдиите в България се е увеличил с 19 % на глава от населението, като същото е намаляло с 5% за разглеждания период.[18]. Освен това за период от 16 години бюджетът на съдебната власт е нараснал 5,5 пъти, а държавния бюджет само 3 пъти[19]. По данни от 2012 г. в България е имало 27 прокурори на 100 000 души, докато в Румъния те са били 12, а в Италия и Франция съотношението е било 3-ма на 100 000 души. През същата година в България е имало 31 съдии на 100 000, докато в Румъния те са били 20, във Франция 11, в Италия 10, а във Великобритания 4.[20]

Горните статистически данни ясно показват, че редуцирането на разходите за този сектор са не просто възможни, но и необходими. Следователно е съвсем нормално тези разходи да бъдат сведени до средно европейско ниво, което означава намаление с приблизително 0,7% от БВП.

Вторите разходи, които подлежат на оптимизиране са тези за БДЖ. За периода от 2007 г. до 2017 г. включително субсидиите и капиталовите трансфери за БДЖ-Пътнически превози, НКЖИ и Холдинг БДЖ са заемали средно около 0,5 % от БВП[21]. Доколкото БДЖ не изпълнява незаменими икономически и социални функции, тъй като превози се извършва и от частни железопътни превозвачи, а също така и чрез други видове транспорт при това без субсидии, то е очевидно, че бюджетните разходи за БДЖ могат да бъдат съкратени чувствително. Също така, тук трябва да се отбележи намаляване на пътническите превози с близо 1/3 за посочения период[22].

Като заключение, само от гореизложеното за сектор сигурност и обществен ред и държавните дружества в железопътния транспорт може да се заключи, че възможностите за оптимизиране на бюджетните разходи са поне 1 % от БВП или около 1 млрд. лв.

5.1.4 Повишаване на данъчната тежест

По последни данни на Евростат за 2018 г. българското правителство харчи 34,8% от БВП, при средно 45,6% за държавите от ЕС. По този показател България заема едно от последните места в ЕС, като само правителствата в Ирландия (25,7%) и Литва (34%) харчат по-малко. Обикновено ниската данъчна тежест в България се обяснява с ниската номинална стойност на българската икономика: БВП на глава от населението в размер на 6 500 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. Ако обаче вземем данните на други държави, ще видим, че в Унгария при БВП на глава от населението в размер на 12 500 евро, държавата преразпределя 46,6 %, докато в богатата и социална Германия при БВП на глава от населението от 35 900 евро[23], правителството преразпределя 43,9%[24]. Следователно изводът, който може да се направи е, че размерът на данъчната тежест е преди всичко въпрос на политическо решение, а не на технически възможности.

Изхождайки от горните данни, може със сигурност да се каже, че в България има възможности за вдигане на данъчната тежест и ако отчетем също така и тенденциите за уеднаквяване на данъчната политика в рамките на ЕС, то е абсолютно сигурно, че рано или късно Българя ще трябва да вдигне данъчните ставки. Ако към настоящия момент общата данъчна тежест бъде вдигната с 1-2 %, това не би предизвикало масово обществено недоволство и би донесло на хазната приблизително 1-2 млрд. лв. повече приходи.

5.2. Избор на инструмент за провеждане на демографската политика

Инструментът, който правителство би трябвало да използва за насърчаване на раждаемостта трябва да отговаря на следните условия:

- съществено да променя материалното положение на семействата;

- заделените средства да могат да се използват многократно за целите на демографската политика;

- да води до инвестиции и икономически ръст в цялата икономика;

- да стимулира упражняването на труд и повишаване на образованието.

Инструментът, който отговаря на горните изисквания е кредитът, тъй като:

- той позволява една голяма сума да бъде предоставена наведнъж, като същата ще бъде погасявана на много малки плащания в продължения на много години;

- погасителните вноски могат да се използват отново за целите на демографската политика;

- когато хората разполагат с голяма сума пари, те извършват големи покупки, а именно те правят онова потребление, което води до инвестиции и икономически ръст;

- задължението за възстановяване на предоставените средства стимулира упражняването на труд и повишаване на образователния ценз, тъй като по-квалифицираният труд е по-високо платен.

5.3. Дефиниране на демографската политика

От казаното дотук, демографската политика може да се дефинира по-следния начин. На първо място, целта на демографската политика не е една сума да бъда разпределена на максимален брой деца с приоритет върху семействата с най-нисък социален статус, а заделените средства да бъдат разпределени по такъв начин, че да доведат до раждането на максимален брой деца. Доколкото всяка жена планира да има деца, то раждането на първото дете не е резултат от наличието на специални финансово подпомагане. В тази връзка финансовите стимули трябва да започват с раждането на второто дете, като ударението трябва да пада върху раждането на третото дете, тъй като именно третото дете в семейството поддържа демографските баланси, като компенсира по-ниската раждаемост у други семейства, примерно такива с репродуктивни проблеми.

На второ място, целевата група на демографската политика са семействата с най-ниска раждаемост. Тъй като при семействата с най-висок образователен ценз е регистрирана най-ниската раждаемост, то образователният ценз трябва да бъде основен критерий при провеждане на демографската политика. Това означава, че финансовите стимули трябва да се предоставят само на семейства с добро образование, като такова би трябвало да се счита задължително завършено средно образование и примерно поне 4,50 резултат от матурите. Освен минималният образователен ценз могат да се въведат и други условия, като например родителите да не са постоянно безработни и да имат чисто съдебно минало и т.н.

На трето място, заделените средства да се предоставят под формата на кредит, което ще позволява многократното им използване; размерът и условията на кредита трябва да водят до кардинална промяна в материалното положение на стимулираните семейства.

5.4. Приложение на предлаганата финансова схема

Нека сега видим как горните условия биха се материализирали в българската действителност. Както вече бе казано, първият и основен източник на финансиране на демографската политика може да бъде временното замразяване на ръста на бюджетните разходи. Ако вземем за основа разликата между 2018 г. и 2019 г., ще получим сумата от 5,2 млрд. лв. Следователно, ако правителството замрази бюджетните разходи за две години (това може да стане в две последователни години, или през година, т.е. за три години, като през първата и трета ще има замразяване, а през втората увеличение на разходите), то ще разполага с около 10 млрд. лв., с които може да създаде два фонда от по 5 млрд. лв., като първият ще отпуска кредити при раждането на второ дете, а вторият при раждането на трето. Ако приемем, че кредитите ще се отпускат за срок от 30 години при 0 % лихва и че това би довело до раждането на 50 000 втори деца и 50 000 трети деца в семействата, то сумата на отпусканите кредити би била 100 000 лв. В този случай месечната погасителната вноска на ще бъде в размер на 278 лв. за семейство с две деца и 556 лв. за семейство с три деца. Като се вземе предвид стандарта на живот, както и данните за ръста на доходите (8%)[25] и размера на минималната (560 лв)[26] и средната (1 208 лв.)[27] работни заплати, ще видим, че семейство с три деца ще може да получа веднага блага за 200 000 лв. срещу задължението да изплаща в началото на периода сума, съответстваща на минималната работна заплата, която след 10 години ще бъде приблизително ½ от минималната работна заплата, а по-късно една доста по-малка сума. Най-важното в случая обаче не е съотношението между размера на заема и месечната погасителна вноска, а сигурността, която предоставя държавния кредит. Съгласно описаната схема за финансиране държавата набира средства от данъците, което означава, че дори да настъпи такова форсмажорно събитие, при което всички престанат да погасяват своите заеми, това по никакъв начин няма да засегне стабилността на държавните финанси. Именно поради тази причина режимът на тези кредити ще бъде много по-либерален от този на банките. Примерно, при неплатежоспособност държавата може да изиска от длъжника да извършва ниско престижна и слабо планета работа, но няма необходимост от продажба на неговото имущество и т.н. Единствената загуба, която би възникнала, е за кредитните фондове. Както вече бе казано кредитът позволява многократното използване на едни и същи финансови средства. В разглеждания случай, ако приемем, че държавата създаде фонд от 5 млрд. лв. и отпуска 30 годишни кредити, годишните погасителни вноски ще са в размер на 167 млн. лв., които отново ще могат да се предоставят като кредити. Това означава, че ако през първата година кредитният фонд има на разположение 5 млрд лв., то само за три години той би нараснал с 10 % до 5,5 млрд. лв. На практика държавата ще захранва фонда с 5 млрд. лв., но отпусканата сума ще бъде по-голяма и ще расте с всяка изминала година.

6. Отражение върху икономиката

За да видим какви биха били ефектите върху икономиката от въвеждането на гореописаната схема, нека разгледаме накратко основни зависимости и връзки на стопанската дейност.

6.1 Производителност на труда и работна заплата

Ако приемем, че една икономика се състои от един човек, то очевидният извод е, че той ще има на разположение само толкова, колкото е произвел. Следвайки същата логика, може да се заключи, че в една национална икономика, съставена от много хора, заплатите не би трябвало да са по-големи от това, което е произведено, Също така те не би трябвало да са и а по-ниски, защото тогава произведените стоки няма как да бъдат закупени. Следователно заплатите би трябвало да са обвързани с производителността – колкото повече се произвежда, толкова по-високи трябва да са доходите, за да могат да бъдат закупени произведени стоки и услуги. Производителността на труда от своя страна зависи от възможностите на производствените технологии и професионалните умения на работниците. А тези два фактора зависят от размера на извършените инвестиции – колкото повече се инвестира в технологии и повишаване на квалификацията, толкова повече ще се произвежда. За да могат инвестициите да бъдат икономически оправдани, т.е. да има възвращаемост на вложените средства, трябва да има гарантирано потребление на произведените стоки. И следователно колкото по-голямо е гарантираното потребление, толкова по-големи ще са инвестициите. От казаното до тук става ясно, че гарантираното потреблението е първоизточникът на богатството – колкото по-голям е размерът на бъдещото потребление, толкова по-големи инвестиции ще се извършат, а те от своя страна водят до по-висока производителност на труда и съответно по-високи заплати.

Нека сега да видим как гореизложените принципи се проявяват в реални условия. За улеснение ще приемем, че в една икономика има две предприятия, които произвеждат еднакъв брой стоки, имат еднакъв брой работници, които получават съответно и еднакви възнаграждения. Ако едното предприятие извърши инвестиции и рязко увеличи своята производителност, тогава, за да бъдат закупени произведените в повече стоки или заплатите на неговите работници трябва да се увеличат, или цените на стоките трябва да намалеят в съответните пропорции. Ако обаче произведените в повече стоки бъдат продадени на външни пазари, тогава няма да има нужда от повишаване на заплатите или намаляване на цените. В този случай богатството на обществото ще остане на същото ниво, защото макар и да се произвеждат повече работниците от предприятието с по-висока производителност ще получават същите заплати. От казаното могат да се направят следните изводи:

- увеличаването на производителността на труда води до увеличаване на заплатите или намаляване на цените само, ако произведените в повече стоки се реализират чрез вътрешно потребление;

- размерът на заплатите зависи не от общата производителност, а само от тази, насочена към вътрешно потребление;

- основните нива на заплащане се определят от предприятията с най-ниска, а не с най-висока производителност.

Горното означава, че ако в една бедна страна бъдат извършени гигантски инвестиции, които да гарантират възможно най-високата производителност, но произведените стоки са изцяло за износ, то работните заплати ще останат на едно изключително ниско ниво и ако има някакво увеличение на доходите, то ще произтича от търсенето на работна ръка, а не от производителността на труда.

6.2 Подходи при провеждането на държавната политика

Нека разгледаме един пример, при който правителството си е поставило следните цели, степенувани по-важност:

1. Увеличаване на раждаемостта;

2. Увеличаване на инвестициите и ръста на икономиката

3. Обновяване на жилищния фонд чрез строителството на нови жилища или ремонтирането на вече съществуващи такива с цел енергийна ефективност

За постигането на горните цели правителството решава да увеличи разполагаемия доход на 1 млн. домакинства, като за целта използва сумата от 1 млрд. лв., или средно по 1 000 лв. на домакинство. В случая няма никакво значение дали правителството ще извърши директни плащания от по 1 000 лв., или просто ще намали данъчната тежест със същата сума. Очевидно е, че срещу 1 000 лв. няма да се родят повече деца, както и че няма да се закупят нови жилища или да се направи ремонт с цел енергийна ефективност. На практика тези 1 млрд. лв. ще се реализират чрез множество покупки от различен характер, които обаче няма да доведат до инвестиции и ръст в нито един отрасъл на икономиката. Т.е. тези 1 млрд. лв. ще бъдат похарчени без да е постигната нито една от целите на правителствената политика.

Нека сега разгледаме друг пример, при който правителството отново си поставя същите цели и отново има на разположение 1 млрд. лв. Този път обаче средствата ще се предоставят само на семействата, в които се е родило трето дете, с условието да бъдат похарчени за закупуване на ново жилище или за ремонт с цел енергийна ефективност. Освен това парите няма да се дават безвъзмездно, а под формата на 30 годишни кредити. Ако се родят 10 000 деца, които се явяват трето дете в семейството, тогава всяко семейство ще получи кредит в размер на 100 000 лв. Ако се родят 100 000 деца, тогава всяко семейство ще получи кредит в размер на 10 000 лв. 100 000 лв. са достатъчни за закупуване ново жилище[28], а 10 000 са достатъчни за ремонт с цел енергийна ефективност. Така в този случай ще имаме увеличение на раждаемостта и ръст в сектора на строителството и недвижимите имоти в размер на 1 млрд. лв. Т.е. ние имаме реално изпълнение на заложените цели, като правителството ще може да разчита годишно на 33 млн. лв. допълнителни приходи през следващите 30 години от погасителните вноски по предоставените кредити.

Горните примери показват два модела на харчене на парите. Първият модел се основава на социалния подход, при който изразходването на средствата се извършва не с оглед на постигане на набелязаните цели, а с оглед постигане на максимален социален ефект, т.е. целта е средствата да се раздадат на максимален брой семейства. По своята същност социалният подход на държавни разходи обезсмисля съществуването на държавна политика с приоритетни цели, тъй като при него в най-добрия случай приоритетите се изравняват по важност, а в най-лошия идеята за разпределение на средствата на максимален брой лица, или постигането на социални справедливост, се превръща в основна цел и тогава всички останали цели минават на заден план и губят смисъл. В чисто технически план при социалния подход на държавни разходи една голяма сума се разбива на множество малки безвъзмездни плащания.

Вторият модел се основава на рационалния подход, при който средствата се разпределят според важността на заложените цели. При него една голяма сума пари се разбива на по-малко на брой, но по-големи плащания, което води до концентрация на средства у определени групи от хора или сектори в икономиката. Другото важно нещо е, че средствата не се предоставят безвъзмездно, а под формата на преференциални кредити, което от своя страна води до натрупването на богатство, тъй като сумите от погасителните вноски могат да бъдат използвани отново.

6.3 Влияние на данъчната тежест върху богатството на обществото

Нека разгледаме друг пример, при който имаме две държави, напълно съпоставими с България - БВП от приблизително 100 млрд лв., 7 млн. души население. Нека в едната държава настъпи данъчна реформа, при която данъчната тежест скочи с 5 % от БВП, като събраните в повече 5 млрд. лв. служат за предоставяне 30 годишни безлихвени заеми на семействата, в които се е родило 3-то дете, с условието да бъдат изхарчени в местната икономика. В този случай коя от двете държави я чака по-добро бъдеще в чисто материален аспект? Без всякакво съмнение това е държавата с по-голямото данъчно бреме, защото: на първо място, там ще се родят много повече деца, което означава, че в дългосрочен план ще има по-многобройна работна сила, която ще генерира повече блага и данъци; на второ място, тези 5 млрд. ще доведат по-голям растеж на икономиката в краткосрочен плат, тъй като ще бъдат похарчени по-бързо, понеже са заеми, които трябва да се връщат, докато в държавата с по-ниска данъчна тежест, една част от тези 5 млрд. лв., които ще останат на разположение на гражданите, ще се превърне в спестявания, т.е. отложено потребление; на трето място, държавният бюджет ще може да разчита на 167 млн. лв. повече годишни приходи за срок от 30 години, които ще идват от изплащането на предоставените кредити. Следователно изводът, който може да се направи от този и от предишния пример е, че материалното благосъстояние на една държава не зависи от размера на общата данъчната тежест, а от това как точно се харчат събраните средства. Казано с други думи, данъчните облекчения не решават социалните и стопански проблеми, тъй като не водят до концентрация на средства у определени групи от хора или стопански отрасли. Например, ако младите семействата с деца бъдат освободени от данък върху доходите на физическите лица, който е в размер на 10 %[29], при средна заплата от 1208 лв., това би донесло 240 лв. месечно повече на домакинство. Тази сума не може да мотивира раждането на повече деца, тъй като не води до кардинална промяна в материалното състояние на семействата. В този случай, по-добре е данъкът да стане от 10 на 15 %, който ще се плаща от всички работещи, но събраните в повече 1,3 млрд. лв.[30] бъдат предоставени само на семействата, в които се е родило трето дете, тъй като това би довело до раждането на много повече деца и ръст в сектора на строителството и недвижимите имоти.

6.4 Конкретно отражение върху икономиката

Прилагането на гореописаната схема би довело до следното:

- Увеличаване на инвестициите: тъй като финансовите стимули за раждането на второ и трето дете на практика са гарантирано потребление, то техният размер ще определя и размера на инвестициите;

- Увеличаване на работната заплата: тъй като инвестициите са насочени към удовлетворяване на вътрешното потребление, това ще доведе до увеличаване на производителността на труда на вътрешния пазар, която от своя страна определя нивото на трудовите възнаграждения;

- Намаляване на разликата в заплащането между София и провинцията: тъй като финансовите стимули ще бъдат еднакви за цялата страна, това ще увеличи потреблението в провинцията и съответно доходите;

- Общо увеличаване на работната сила: тъй като финансови стимули са насочени към младите и образованите семейства, това ще гарантира наличието на квалифицирана работна сила в краткосрочен и дългосрочен план;

- Задържане на трудовите ресурси в провинцията: финансовите стимули ще намалят притока на работна сила от провинцията към София, тъй като ще гарантират по-висок стандарт на живот, по-високи доходи и по-висока заетост в провинцията;

- Стабилизиране на пенсионната система: размерът на пенсиите зависи не от това колко години са работели и колко данъци и осигуровки са плащали сегашните пенсионери, а от броя на работещите в момента и платените от тях данъци и социални осигуровки, ето защо средствата в пенсионната система ще се увеличат, тъй като финансовите стимули ще доведат до увеличаване на броя на работещи, техните доходи и съответно платените от тях данъци и осигуровки.

- Обновяване на жилищния фонд: размерът на финансовите стимули гарантира достатъчно средства за закупуване на нови жилища от младите семейства.

По-горе бяха посочени някои конкретни ефекти от въвеждането на финансовата схема за насърчаване на раждаемостта. В действителност, нейното въвеждане би гарантирало постоянен и по-голяма растеж икономиката, а това ще доведе до повече приходи в хазната и съответно възможности за повече разходи за инфраструктурата, социалното дело, образованието, здравеопазването и т.н. Казано с други думи, колкото по-голяма сума бъде заделена чрез временно замразяване на бюджетните разходи, повишаване на данъчната събираемост, оптимизиране на разходите и дори увеличаване на данъчната тежест, толкова по-голям ще бъдат ръстът на икономиката и материалното обогатяване на обществото.

7. Финансови възможности на България за решаване на демографската криза и увеличаване на работната заплата в сравнение с другите държави в Европа

Както вече бе посочено, изборът на правилни политики за насърчаване на раждаемостта са от изключително значение. В тази връзка предлаганите мерки в Унгария от кредит за 36 000 щатски долара и неговото опрощаване при раждането на трето дете[31] биха били ефективни, ако размерът на предлаганата сума бе значително по-голям и без да се стига до неговото опрощаване. Предлаганите мерки в Албания от 3245 евро безвъзмедна помощ за първо, 6490 евро за второ и 9735 евро за трето дете[32], както и в Гърция, която предлага по 2 000 евро[33] за всяко новородено няма да донесат очакван ефект, тъй като сумите са малки, а политиките неефективни. От друга страна най-богатите държави в Европа и Северна Америка, предпочитат да компенсират намаляващото население с приток на трудови ресурси от други държави, тъй като това е най-евтиният вариант за поддържане на демографските баланси. В тази връзка трябва ясно да се заяви, че първата стъпка за решаването на демографския проблем е заделянето на финансови ресурси в такъв мащаб, който ще превърне насърчаването на раждаемостта в основния бюджетен разход. Именно поради тази причина това тежко политическо решение засега се отлага във времето от всички правителства. Другата важна причина това да не се случва е, че голяма част от най-богатите държави се намират имат огромно дългово бреме (Италия, Япония и др.) или просто не могат да извършат бързо и относително лесно такова преструктуриране на обществените разходи. За да разберем по-добре тези зависимости нека направим сравнение на данните за България и Дания, която е една от най-богатите държави в света. Така, на първо място, икономическият растеж в България за 2018 г. е 3,2% срещу 1,2 % в Дания [34]. На второ място, правителството в България разпределя само 34,8 % от БВП, срещу 51% в Дания[35]. На трето място, размерът на сивата икономика в България се оценява на два пъти по-голям от този в Дания, като за периода от 1991 г. до 2015 г. размерът на сивата икономика в България е бил средно 29 %, докато в Дания е бил 15% [36]. И на четвърто място, ако България харчи 2,5 %[37] от своя БВП за сигурност и обществен ред, то Дания харчи по-малко от 1 %. Изводите, които могат да се направят са следните. На база данните за икономическия растеж през 2018 г., ако България замрази бюджетните разходи за две години, тя ще има на разположение 6,4% от БВП за насърчаване на раждаемостта, докато Дания за същия период може да задели само 2,4% от БВП. При 51% преразпределение на БВП правителството в Дания няма практическа възможност за увеличава на данъчната тежест, докато правителството в България би имало на разположение близо 16 % от БВП, ако трябва да достигне нивата на Дания. Намаляваното на сивата икономика в България до нивата на Дания означава допълнително данъци от около 10 % от БВП. И накрая, ако България свали разходите са сигурност и обществен ред до нивата в Дания, то правителството ще има разположение допълнително 1,5% от БВП за насърчаване на раждаемостта. От казано се вижда ясно, че България се намира в много по-добро положение от Дания, тъй като поради по-слабото си икономическо развитие, тя може да генерира много по-висок растеж, има огромни възможности за вдигане на данъчната тежест, за оптимизиране на бюджетните разходи и увеличаване на данъчната събираемост. Докато правителството в Дания е в практическа невъзможност да заделя средства за насърчаване на раждаемостта от горепосочените източници.

8. Обобщение

От казаното става ясно, че задълбочаването на демографският проблем в България и поддържането на изключително ниско ниво на трудови възнаграждения не е резултат от липсата на средства, а от неправилното боравене с тях от страна на правителството. Въпреки значителното увеличение на бюджетните разходи с цели 5,2 млрд. лв. през 2019 г., на практика не се предвиждат никакви средства за насърчаване на раждаемостта и потреблението. Съществуващата демографска политика не просто не насърчава раждаемостта, а фаворизира най-ниските обществени слоеве и всички прояви на асоциално поведение, като ранна бременност, отпадане от училище и т.н. От своя страна стопанската политика използва всички финансови и административни ресурси на държавата с единствената цел да поддържа съществуващите производства най-вече с цената на ниските заплати, вместо да насърчава потреблението. В резултат на тази политика, България не е в състояние да привлече стратегически инвеститори, тъй като стратегическите инвестиции изискват огромни средства, които имат доста дълъг период на възвръщаемост., т.е. те се правят за десетилетия напред и изискват наличието на трудови ресурси. Основните инвестиции, извършвани в България, са за дейности, които не изискват сериозни вложения в материални активи, или са свързани с упражняването на тежък нискоквалифициран труд.

Най-важното обаче е, че България разполага с огромни възможности за насърчаване на раждаемостта и повишаване на доходите. И в тази връзка, колкото по-скоро държавната политика постави за свой приоритет насърчаването на раждаемостта и увеличаване на потреблението, толкова по-бързо ще се увеличи богатството в обществото.

[1] Без миграция населението в 48 американски щати би се свило, Investor.bg

https://www.investor.bg/sasht/337/a/bez-migraciia-naselenieto-v-48-amerikanski-shtati-bi-se-svilo-275152/

[2] Демография на неграмотността,

http://www.mon.bg/upload/2222/Social_Development.pdf