Възможности за предсрочно събиране на данък печалба

ОТ СОЦИАЛНА КЪМ НОРМАЛНА ДЪРЖАВА

http://mir1.free.bg/

Какво значи да си ляв и какво значи да си десен?

Определението за ляво и дясно не е политически проблем, а е въпрос чисто екзистенциален, защото той произтича от първата мисъл, която минава през главата на всеки човек в мига, в който скъса с детството и премине в зрелостта, а именно: "Как да се справя с живота?". Една част от хората разсъждават по следния начин: "Какво мога да направя сам самичък, за да подобря своето собствено положение?". Обратно на тях, други си задават следния въпрос: "Какво трябва да се направи, за да се подобри моето положение?". Когато въпросът е поставен така неопределено по отношение на личната отговорност на индивида, в крайна сметка винаги се стига до класическото "Какво трябва да направи държавата (разбирай другите), за да се подобри моето собствено положение?". Именно от тези два различни подхода към решаването на житейските проблеми произхождат двете основни политически движения, като е прието първото да се нарича "дясно", а второто "ляво".

Когато хората започнат да се сдружават в политически партии за защита на своите собствени интереси се оказва, че тези, които смятат, че човек сам трябва да се оправя в живота излизат предимно от средите на тези, които са уверени в собствените си възможности, на тези, които са образовани или имат образованието за висша ценност, и разбира се от средите на богатите. Обратно на тях, хората, които считат, че другите трябва да споделят отговорността по решаването на собствените им проблеми произхождат предимно от бедните, от тези, които са неуки или не припознават образованието като висше благо, от тези, които се чувстват слаби и уязвими, а също и от тези, които според различните разбирания минават за мързеливи.

Кой кого храни и на какво се крепи цивилизацията?

Макар левите и десните да имат различно виждане за живота, и двете политически течения нямат никакво разминаване за това, кой колко дава на обществото и какви са основите на цивилизацията. И двата възгледа еднозначно посочват можещите, а това са трудолюбивите, образованите и целеустремените. За десните това е естествено, тъй като те припознават себе си именно с тези качества. Левите също признават, че точно това са силите, които създават материалните блага и движат прогреса, и затова една от техните прочутите максими започва с "От всеки според способностите...", което ще рече, че има способни и по-малко способни, т.е., че едни дават на обществото повече, а други по-малко. Съвършено ясно е, че тези дето дават по-малко са от средите на левите.

Какво е това политика

Политиката, това е изкуството да се управляват хората, а те се управляват по два начина - първият е като им взимаш, а вторият е като им даваш. Ако искате да накарате някой човек да свърши какво и да било, вие трябва или да му дадете нещо в замяна, или да го ставите в такова положение, при което, ако отказва да свърши това, което вие искате, да понесе материални или морални загуби. Основното средство, с което държавата управлява хората са данъците. Тя им взима, като събира данъци, и им дава, като ги харчи. Другото средство за управление са наказанията. Тогава хората определят своето поведение от страх да не бъдат глобени или изпратени в затвора.

За държавата обаче, данъците са нещо много повече от средство за управление, за нея те са като въздуха, понеже тя не разполага със собствени средства и оперира единствено с парите, събрани от данъкоплатците. Така в крайна сметка, всичко в политиката се върти около данъците и тяхното харчене. Или казано с други думи, всичко се върти около това, от кого колко да се вземе и на кого колко да се даде.

За видовете политики

Съществуват различни политики, защото хората имат различно отношение към данъците. Това отношение се определя от доходите на гражданите, понеже данъци се плащат само от тези, които имат доходи, тези, които нямат доходи и не притежават нищо, не плащат данъци.

Тези, които имат доходи искат сами да харчат собствените си пари. На практика, те винаги ще искат намаление на данъците, което означава и намаление на държавните разходи. Обратно на тях, тези, които нямат доходи винаги ще подкрепят увеличаването на социалните помощи, а оттам и данъчното бреме.

Така съвсем естествено десните партии защитават интересите на тези, които плащат данъци, а левите на тези, които не плащат. Когато обаче една партия вземе властта, нейната най-важна задача не е просто да отстоява интересите на своите поддръжници, а да преустрои обществото според своите разбирания, като наложи на гражданите ценностната система на своята идеология.

На кратко, левите смятат, че държавата трябва да се намесва в стопанския живот и да финансира различни социални програми, докато десните считат, че държавата няма място в стопанския живот, и че социалните програми са неефективни и са просто разхищение на пари.

За държавата и нейното място в стопанския живот

Когато държавата не се занимава със стопанска дейност нещата са прости и ясни - икономиката се движи единствено от интересите на пазара. Тогава остава да видим какво става, когато държавата извършва стопанска дейност. Основните доводи за участието на държавата в стопанския живот са два - първият е, че когато с пари от бюджета се извършва стопанска дейност това води до заетост и икономически растеж, а вторият е, че има дейности, които са необходими, но към тях няма частен интерес.

За съжаление, всеки път когато държавата се занимава със стопанска дейност обществото губи, и то два пъти. Първата загуба се осъществява при самото заделяне на парите, ако държавата не осъществява такава дейност, тези пари щяха да останат у данъкоплатците или щяха да отидат примерно за образование или здравеопазване. Втората загуба идва от това, че когато държавата извършва стопанска дейност с пари от бюджета, тя намалява сумата на данъците, които частните стопански субекти внасят в бюджета. Например за 2004 г. БНТ е получила от бюджета 50 млн. лв., нейната програмна схема не се отличава по нищо от тези на частните телевизии. Казано просто и ясно, от това, че българските данъкоплатци са дали 50 млн.лв., те не са станали нито по-информирани, нито по-образовани, нито по-културни. Ако БНТ беше частна, тя щеше да внася пари в бюджета и в НОИ, както това правят останалите телевизии. Ако приемем, че минималната сума данъци и вноски за пенсии и здравеопазване, които една частна БНТ би внесла в бюджета и НОИ е 1 лв., то минималната загуба от съществуването на БНТ е равна на 50.млн. лв. плюс 1 лв. В действителност, тя е много, много по-голяма.

При втория случай, когато парите се харчат, защото няма частен интерес е много трудно да се разбере, кога наистина от дадена дейност има необходимост. Логично е да се предположи, че щом няма интерес от страна на свободните предприемачи, то няма и необходимост от нейното извършване. В действителност, за да се разбере дали има или няма интерес, държавата първо трябва да се престане да се намесва, харчейки парите на данъкоплатците. Такова решение обаче се взима от политиците, а те от своя страна се ръководят единствено от политически съображения, които нямат нищо общо с пазарната икономика, нито дори със здравия разум. Например в България има фонд "Тютюн", чиято единствена цел е да финансира при преференциални условия производството на нещо, срещу което Министерство на здравеопазването харчи пари. Това е истината за политическите съображения.

Така в крайна сметка виждаме, че участието на държавата в стопанския живот не прави обществото по-богато, а на против, прави го по-бедно, и че когато политиците преценяват кое целесъобразно и кое не е, решенията им не се осланят на здравия разум.

За това, че държавата винаги взима повече отколкото дава

Ако попитате който и да е български политик "Трябва ли държавата да раздава пари на гражданите?", той ще ви отговори утвърдително, защото огромното мнозинство от гражданите, както и самият политик, са абсолютно убедени, че държавата е длъжна да дава, и че колкото повече дава, толкова по-добре ще живеят всички. Истината обаче е точно обратната, и тя е, че колкото повече пари се раздават от бюджета, толкова по-бедни ставаме всички. За да докажем това, нека разгледаме примера с идеалната държава - в която няма безработица и всички хора имат равни доходи. Та значи, държавата решава да дава на всяко семейство по 100 лева всеки месец, ей така, защото е добра. Както вече бе казано, държавата не разполага със собствени средства, затова преди да даде, тя трябва първо да вземе пари от данъкоплатците. В нашия случай, държавата ще вземе по 100 лв. от всяко семейство, понеже всички имат еднакви доходи и няма безработни. На пръв поглед излиза, че държавата ще вземе от всяко семейство по 100 лв., след което ще му ги върне. Това обаче е само на пръв поглед, защото държавата има разходи по събирането на парите и тяхното връщане обратно на гражданите. Тези разходи могат да бъдат платени единствено от данъкоплатците. Следователно, за да може да даде на всяко семейство по 100 лв., държавата трябва да вземе от същото поне по 101 лв., за да може да покрие разходите на своята администрация. Така ние виждаме, че дори в идеалната държава, където няма безработни и всички имат еднакви доходи, всеки път, когато правителството реши да раздава пари на гражданите, то им дава по-малко, отколкото им е взело. Така основният извод е, че данъкоплатците винаги са на загуба, когато държавата им дава пари.

За данъчното бреме и средната класа

Някои хора биха възразили на гореказаното с довода, че в реалния живот правителството взима от богатите и дава на бедните. За съжаление, това е една от най-големите заблуди, в която вярват всички. Истината е, че бюджетът на държавата се формира основно от приходите от косвените данъци. Казано на обикновен език, бюджетът се пълни от тези, които си купуват ракия за 5 лв., а не от тези, които дават 20 лв. за бутилка уиски. Така данъчното бреме се носи от хората със средни доходи. На политически език тази група се нарича "средна класа". Средната класа не е просто прослойка от обществото между бедните и богатите, това са хората, които крепят обществото със своя труд и държавата със данъците, които плащат.

Тук трябва да се отбележи, че богатите формират една много по-малка част от бюджета, отколкото се предполага, защото тяхното богатство обикновено е вложено в някаква стопанска дейност. Ако богатите започнат да харчат своето състояние само за лични удоволствия, те много скоро ще станат бедни.

Нека никой не си въобразява, че данъкът върху печалбата на фирмите е данък върху капитала на капиталистите, данък печалба е данък върху труда на хората, защото капиталът носи доход само когато към него се приложи труд. Този данък облага именно приложения труд от работници и мениджъри, а не самия капитал. Ако една фирма има машини и суровини за 100 млн. лв., но не наеме работници, дължимият от нея данък печалба ще бъде равен на 0, защото след като няма труд, няма и печалба.

За социалната политика на социалната държава

За да разберем трябва ли да има социални програми, както искат левите или те трябва да бъдат премахнати, както искат десните, трябва да видим какво е въздействието на социалните плащания в България. За тази цел ще изхождаме от следния факт: тези, които плащат данъци издържат тези, които не плащат. Следователно, всички плащания на социалното министерство представляват чист доход само за тези, които не плащат данъци, за останалите, които плащат данъци, това е просто данъчно бреме.

Първото важно плащане на социалните служби са помощите за безработни. Те се изплащат на всички отхвърлени от пазара на труда. Проблемът е, че едни са отхвърлени, защото не отговарят на изискванията на пазара на труда, а други, защото не искат да приемат изискванията на пазара. И понеже пазарът не може да се нагоди към безработните, то е очевидно, че всеки един, който не иска да се съобразява с трудовия пазар прави всичко възможно за да бъде безработен. Според социалното министерство основният проблем с безработицата у нас се състои в това, че над 50 на сто от регистрираните безработни са хора с основно и по-ниско образование. Всеки, който познава българската действителност знае, че в огромното си мнозинство неграмотните нямат образование, не защото не са могли да се изучат, а защото в тяхната семейна култура образованието няма висока стойност, и защото, пак по същата причина, те се женят и създават деца още в юношеска възраст, а някои дори и в детска. Следователно, всеки втори официално регистриран безработен е без препитание по своя лична вина.

Съвършено ясно, че тези 300,000 души нямат никакъв шанс да си намерят постоянна работа, докато не променят образователния си ценз. Това се знае и от социалния министър, и от самите безработни. Ето защо, най-логично е да бъдат задължени да завършат образованието си. Неизвестно по какви причини обаче, на тях просто им се дават пари без да им се поставят никакви условия за повишаване на образованието. Така всяка година, стотици хиляди хора получават милиони за да си останат безработни и неграмотни, или казано с други думи, всяка година социалното министерство харчи милиони за да произвежда безработица.

В случая обаче интересното е това, че у тази огромна маса от хора не се забелязва абсолютно никакъв стремеж към образование и те предпочитат да запазят сегашното си положение. Те обаче нямат никаква вина затова, тъй като доходите, които получават под формата на социални помощи, детски надбавки, помощи за отопление, пари за майчинство и т.н., като върхът на всичко е програмата "От социални помощи към заетост", са близки до доходите на тези, които работят и плащат данъци. За да разберем за какво точно става въпрос нека се опитаме да влезем в положението на тези стотици хиляди млади хора, които в търсене на работа отидоха от малките в големите градове. Ако такъв човек работи за средна брутна работна заплата, която според официалната статистика за 2004 г. е около 300 лв., то след облагане с данъци на него му остават приблизително 230 лв., като от тях той трябва да задели още 100 лв. за наема на квартирата, за ток, за вода и т.н. Простата сметка показва, че неговият чист доход е 130 лв., точно колкото е минималната работна заплата. Приблизително толкова, а дори и малко повече си докарва и едно семейство от неграмотни родители само с две деца от всички социални плащания в тяхна полза. На практика се получава така, че доходите са изравнени, само че едни работят, а други не. Но това не е всичко, върхът на сладоледа е, че с част от събраните данъци социалната държава строи доста прилични жилища за социално слабите, които те унищожават, ако се вярва на родната преса.

Нека сега се обърнем към програмите за заетост и квалификация. Те са безсмислени поради една много проста причина - в пазарната икономика работните места се създават от конкуренцията между различните работодатели. И тъй като социалното министерство не е нито работодател, нито се занимава със стопанска дейност, то неговите програми не могат да са насочени към пазара и следователно не могат да създадат национално богатство. А след като парите на данъкоплатците се харчат без да се обогатява обществото, то тези програми са просто разхищение на пари под формата на изкуствена заетост.

Точно такава е програмата "От социални помощи към заетост", която през 2003 г. е глътнала 217 млн.лв, през 2004 г. 141 млн. лв., а през 2005 г. ще струва само 127 млн. лв.. Образно казано тази програма е "Счупените плочки", тъй като хората, заети по нея обикновено чистият с мотики тревата между плочките по площадите на малките градчета, операция, при която покрай тревата си заминават и плочките. Същият ефект, без да се чупят плочките, и без да се харчат милиони, може да се постигне като се напръска с раундъп, но тогава правителството няма да може да отчита намаление на безработицата с 94,000 души за 2004 г. и да твърди, че е постигнало колосални успехи.

Последното значимо социално плащане е свързано с политиката за насърчаване на раждаемостта. В тази връзка се извършват множество плащания, като най-много пари се харчат за така наречените "детски надбавки". Те са чист доход единствено за тези, които не плащат данъци, за тези, които плащат данъци това е данъчно бреме, защото парите, които получават под формата на детски надбавки представляват една по-малка част от това, което държавата им е взела като данъци. Това е така, понеже с парите от техните данъци се покриват не само административните разходи, но се плащат и детските надбавки на тези, които не плащат данъци.

Досега странният факт, че тези, които живеят от социални помощи имат по пет деца, докато тези, които плащат данъци имат по едно се обясняваше с етническата култура. В действителност тези, които не плащат данъци и нямат никакъв изглед да си намерят постоянна работа, защото са неграмотни имат много силен мотив да имат много деца, тъй като те им гарантират сигурен доход без да работят. На практика детските надбавки насърчават раждаемостта единствено сред неграмотните и я ограничават сред всички останали, защото последните, плащайки данъци, са принудени да хранят чуждите деца за сметка на своите. Така колкото повече деца имат тези, които не плащат данъци и колкото по-голяма е сумата на детските надбавки, толкова по-голямо е и данъчното бреме за тези, които плащат данъци.

Фактът, дето социалната държава насърчава раждаемостта сред неграмотните и я ограничава сред образованите води до деградация на обществото, защото неграмотните родители отглеждат неграмотни деца или ги оставят на отглеждане в сиропиталища. В България има 30, 000 деца в социални домове, като огромното мнозинство от тях са в там, защото социалната държава насърчава раждаемостта сред хора, които не могат да се грижат дори за себе си.

Защо сме толкова бедни ?

Видяхме какво става, когато държавата харчи чуждите пари, нека сега видим какво се случва, когато гражданите и бизнесът харчат собствените си пари.

Бизнесът харчи за инвестиции, за да може да сваля цените и да вдига качеството. В резултат на това, икономиката става по-конкурентна, създава се трайна заетост, а обикновеният потребител купува по-качествени стоки на по-ниски цени.

Гражданите харчат за да си купуват стоки и услуги, и колкото повече харчат, толкова повече работни места се създават и толкова по-голяма е конкуренцията между работодателите.

Следователно, ако правителството иска конкурентна икономика и висока трудова заетост, единственото нещо, което може да направи е да остави бизнесът и гражданите да харчат собствените си пари.

Според Институтът за пазарна икономика, харчовете, от които държавата може да се освободи, т.е. парите, които може да се върнат на бизнеса и гражданите, се равняват на около 8 % от БВП за 2004 г. или 3 млрд. лв. За да разберем за какво става въпрос нека погледнем приходната част на бюджета за 2004 г. Приходите от данъка върху доходите на физическите лица са планирани на 1,1 млрд лв., а тези от корпоративния данък на 850 млн.лв. или общо 1,950 млрд лв. Това означава, че дори прогнозата на института да е пресилена с 1 млрд. лв., гражданите и бизнесът могат да бъдат освободени от преките данъци. Ако прогнозата е вярна, значи намалението на данъчната тежест ще бъде още по-голямо.

Някои експерти ще възразят, че е невъзможно държавата да се откаже от 3 млрд. лв. приходи, защото няма да може да покрие разходната част на бюджета. Истината обаче е, че само бюджетният излишък за 2004 г. надхвърли 1 млрд. лв., който ако беше прехвърлен в бюджета за 2005 г. можеше да доведе до премахването на данъка върху доходите на физическите лица или до премахването на корпоративния данък. Вместо това правителство залъгва народа със семейно подоходно облагане, а бизнеса с данъчна ставка от 15%. Освен това трябва да се знае, че ако държавата се откаже от тези 3 млрд. лв. само по линия на ДДС в бюджета ще се върнат 600 млн. лв., а ако се прибавят и другите налози, като акцизите и митата, то тогава сумата ще стане още по-голяма. Така стигаме до следния основен извод - намаляването на преките данъци води до увеличаване на събираемостта при косвените данъци, защото когато хората разполагат с повече пари, те си купуват повече стоки и услуги и по този начин отново пълнят бюджета.

Възможностите за съкращаване на държавните разходи са толкова големи, че повечето хора не искат да повярват в това. За тази цел ще разгледаме два от безбройните примери, които показват как от локвата става вир.

Агенция по заетостта посредничи при изпращане на работници в чужбина. Според г-н Сребрин Илиев от Агенцията на лицензираните информационни посредници само за първите 8 месеца на 2004 г. за тази си дейност Агенцията по заетостта е похарчила 400,000 лв. от държавния бюджет, и е нанесла загуби на частните трудови борси за 2 млн. евро.

Социалното министерство е известно с налудничавите си програми, но не всички са известни на обществото. Такава е програмата "Заетост в подкрепа на българския театър", която според социалното ведомство е "израз на грижата, която държавата оказва за съхраняване и развиване на българския театър". Не е ясно по силата на какво, социалното министерство изземва функциите на Министерство на културата и определя какъв трябва да бъде щата на театрите, и защо смята, че колкото повече персонал има един театър, толкова повече театрално изкуство се създава. Осъществяването на тази идея струва 450, 000 лв. без да се включват разходите на държавната администрация за контрол над програмата.

За справедливостта

Природата на човек е такава, че той иска да живее по-добре и да има повече. Което означава, че за да отговаря едно общество на естествените нужди на човек, то трябва да му позволява да печели колкото се може повече. Социалната държава разрешава печеленето на пари, но смята, че тя е тази, която трябва да харчи парите, които иначе гражданите са спечелили. Това обаче е малкият недостатък на социалната държава, нейният основен дефект е, че тя отказва да признае, че на този свят има хора, които просто ги мързи да работят или учат.

Нека сега погледнем на въпроса от морална гледна точка. Възможно ли е в едно общество да има справедливост, ако то отказва да приеме обективните факти? Този въпрос трябва да си зададе всеки човек преди да почне да разсъждава по темата за социалната справедливост, защото ако отречем, че мързелът, простотията и безотговорността са човешки качества, то ние веднага трябва да дадем обяснение, защо в езиците на всички народи има такива понятия Такова обяснение обаче няма, защото всеки човек знае, че тези качества са присъщи на хората, а не на животните. Следователно социалната държава е дълбоко несправедлива по своята същност, тъй като тя се основава на невярното схващане, че всички хора са работливи, съвестни и ученолюбиви. Ако някой не е съгласен с тази констатация нека погледне официалната статистика - над 50% от официално регистрираните безработни са хора с основно и по-ниско образование. Ако тези хора са такива, каквито си ги представя социалната държава, те би трябвало да се опитат да си доучат, за да имат възможност да си намерят постоянна работа и да не висят на шията на обществото. Обаче те не си и помислят за подобно нещо, защото нито им се учи, нито им се работи, нито им се носи някаква отговорност. И ако се вгледаме внимателно в повечето социални проблеми, като се почне от бедността и се стигне до престъпността, ще видим, че те са породени много повече от политиката на социалната държава, отколкото от трудностите на прехода, защото когато социалната държава сложи в един кюп мързеливите и работливите, ученолюбивите и простаците, съвестните и безотговорните, тя убива всякакъв морал и справедливост. Нима е справедливо един бивш работник от военен завод, който учил и работил съвестно цял живот, да бъде третиран наравно с човек, който е безработен, само защото е ходил до 5 клас на училище и няма никакво намерение да учи. Очевидно не е. Нима е справедливо тези, които съобразяват броя на децата си със своите доходи да бъдат задължени да хранят децата на тези, които не правят връзка между доход и семейство. Не е справедливо, но в България това е закон от десетилетия, защото откъде мислите се взимат детските надбавки за неграмотните. Естествено, че от съвестните.

И изобщо, нима е справедливо едни да учат, работят и плащат данъци, а други да не учат, да мързелуват и да получават помощи. Няма правда там, където мързеливият живее на гърба на работливия, простакът на гърба на образования, а безотговорният на гърба на съвестния. Ето защо, за да има справедливост, мързелът, простотията и безотговорността трябва да бъдат санкционирани, а не да се харчат милиарди под формата на програми, чиято основна цел е „създаване на трудови навици”, или под формата на социални помощи, детски надбавки и майчински за хора, които нямат завършен и трети клас, и които нямат никакво намерение да образоват себе си или своите деца.

За държавата и популизма

Държавата това са тези, които плащат данъци, няма ли данъци, няма и държава. Ето защо гражданите трябва да осъзнаят, че държавата са именно те самите, не президентът, не парламентът, не правителството, не дори армията и полицията, а именно те, които сутрин стават рано за да отидат на работа в магазина, офиса, фабриката или на полето. Това звучи много болшевишки, но е самата истина, поради една много проста причина – бюджетът се пълни само от хората, заети в частния сектор, всички които са на държавна или общинска заплата не живеят от своя труд, а от данъците събрани от частния сектор. Това е истината за съществуването на държавата, но българските политици, независимо от това дали се наричат леви или десни, винаги заобикалят елегантно източника на бюджетните приходи и го удрят на здрав популизъм.

Левите заявяват „Държавата трябва да даде повече пари на бедните”, вместо да кажат честно „Искаме да ви вземем повече пари, за да ги дадем за бедните”. Понякога левите казват „Ние искаме да раздадем толкова и толкова пари, обаче в момента държавата няма пари”, вместо да заявят „Данъчното бреме е толкова голямо, че повече няма накъде”. Всъщност, ако левите са толкова честни, колкото се опитват да се изкарат пред обществото, те трябва да се обърнат към тези дето не са на държавна заплата и да кажат: „Вие, които храните 460,000 души държавни служители и още 550,000 безработни, от които 300,000 са неграмотни, просто защото не им се учи. Вие трябва да дадете още повече, за да има социална справедливост. И да знаете, че според нас левите, колкото повече ви взимаме, толкова повече социална справедливост ще има”. Върхът на левия популизъм е твърдението, че те левите били близки до ранното християнство. Това няма как да бъде истина, тъй като според ранното християнство „Който не работи, не трябва да яде”, а всичко към което се стремят левите е да дават колкото се може повече на тези, дето не работят.

Що се отнася до десните, то такива в България просто няма. Откакто БСП прие НАТО и ЕС, обществото си задава въпроса „По какво се отличава БСП от десните, след като и тя вече е за НАТО и ЕС?”, всъщност много по-.правилно е да се каже „По какво се отличават десните от БСП?”. Единствената видима разлика е, че „десните” продължават да псуват комунизма на висок глас. Това обаче не значи, че си десен. За да си десен, трябва да искаш приватизация на БНТ, премахване на фонд „Тютюн”, на програмата „От социални помощи към заетост” и т.н., за да можеш да намалиш преките данъци. Да сте чули някой да говори нещо подобно? Не.

От социална към нормална държава

Основополагащият принцип на социалната държава е, че обществото трябва да се нагоди към всеки човек. На практика това означава, че всеки може да живее както си иска, независимо какви са последствията от неговия начин на живот върху другите хора, и че обществото трябва да му решава проблемите. Примерно, ако на някой не му се учи, той просто не учи, ако същият човек е безработен, защото няма образование, то държавата е длъжна да му намери работа.

Социалната държава смята, че нейната мисия е да се грижи за тези, които дават най-малко на обществото, а тава са бедните, неграмотните и мързеливите. За да може да облагодетелства материално най-нисшите слоеве, социалната държава трябва да вземе от богатите, образованите и трудолюбивите. Именно поради тази причина социалната държава си е вменила, че разполага със суверенни права върху парите на гражданите, т.е. тя смята, че може да харчи парите на гражданите както намери за добре без да дава обяснение на никой. Примерно, ако социалната държавата е събрала над 1 млрд. лв. данъци в повече от планираното, тя не връща тези пари на данъкоплатците, ами ги харчи за чешмички и всякакви други неща, без да обръща внимание на протестите на тези, от които ги е взела, нито на тези, на които дължи пари, като МВФ.

Социалната държава е устроена на принципа на даването, т.е. тя може да функционира само ако непрекъснато раздава пари под един или друг предлог. За да може обаче да дава, тя трябва първо да вземе, а единственият източник на бюджетни постъпления това са данъкоплатците. Само че, не всички хора плащат данъци, ето защо на практика се получава така, че от едни само се взима, а на други само се дава. Примерно, социалната държава смята, че за да има социална справедливост, хора, които са отказали предложена им работа трябва да получават помощи. Така стигаме до следния парадокс – който работи е длъжен да храни този, който не иска да работи.

Основополагащият принцип на нормалната държава е, че човек трябва да живее така, че да не бъде материално бреме за другите. На практика това означава, че всеки трябва сам да се пребори за своето място под слънцето, и че другите хора не са длъжни да го хранят, а също така и, че мързелът, простотията и безотговорността ще бъдат санкционирани, защото вредят на обществото.

Нормалната държава съществува за да даде възможност на способните да изявят своите качества, което изисква равен старт и никакви привилегии за никой. Поради тази причина, нормалната държава оставя всеки сам да покаже на какво е способен и да има толкова колкото заслужава. Нормалната държава не изпълнява родителските функции, тя не е нито майка закрилница, нито мащеха, и затова не раздава пари, но и не взима пари от гражданите.

Нормалната държава и безработицата

Ако България беше нормална, а не социална държава политиката на правителството щеше да цели не създаване на изкуствена заетост чрез различни социални програми, а премахване на причините за безработицата. Първата причина за масовата безработица е масовата неграмотност - около 50% от официално регистрираните безработни са хора с основно и по-ниско образование. Ето защо, ако България беше нормална, а не социална държава, законите щяха да постановяват, че средно образование е задължително, докато сега е задължително да ходиш на училище само до 16 годишна възраст. Да се обвърже образованието с определена възрастова граница е глупаво и смешно, защото човек, ако е мързелив, може на 16 години да не е завършил и трети клас. На всичкото отгоре, социалната държава дори не спазва този свой закон.

Ако България беше нормална, а не социална държава, всички хора с образование по-ниско от средното, щяха да бъдат задължени да си доучат. Неукият човек, дори да има някакво препитание, винаги е пречка за обогатяване на обществото, защото с прости и неграмотни хора богатство не се прави. Затова е не само нормално, но и справедливо, тези, които имат някаква работа, но не искат да учат, да бъдат глобявани, а тези, които са без работа, но също не искат да учат, да не получават помощи.

За да може човек да се грижи за себе си и за своето семейство, той трябва да работи. А за да може да работи, той трябва да има някакви знания и умения. Ето защо в нормалната държава образованието не е право, а задължение. Който не иска да учи, значи не иска да работи.

Втората причина за масовата безработица е данъчното бреме, което произтича от безумните държавни разходи. Тук не става въпрос за можене, а за желание. Или имаш воля да съкратиш държавните разходи и да намалиш преките данъци, или нямаш. Това е. А за да знаят всички за какво става въпрос нека разгледаме следните факти. През периода 2001 - 2004 г. правителството е отделило 800 млн. лв. за активни мерки за излизане на безработните отново на пазара на труда. Ако тези пари бяха оставени на разположение на бизнеса те щяха да бъдат инвестирани в нови производства и услуги, и така щеше да се стигне до разкриването на работни места, които предлагат трайна заетост и увеличават националното богатство. За да направим вероятна прогноза на пропуснатото ще използваме следната информация на социалното министерство: през 2004 Гаранционният фонд за микрокредитиране е одобрил проекти за 55 млн. лв., което е довело до разкриването на над 10,000 работни места. От това излиза, че с държавна подкрепа за разкриването на 1 работно място са нужни инвестиции в размер на 50,000 лв. За да сме по-близко до реалния пазар ще приемем, че за разкриването на едно работно място в България се изискват инвестиции от 100,000 лв. Простата сметка показва, че ако тези 800 млн. лв. бяха оставени на бизнеса, то той щеше да даде постоянна работа за близо 80,000 души, които от своя страна ще създават национално богатство и ще увеличават приходите в бюджета и социалните фондове. Вместо това ние имаме около 100,000 души, заети в различни социални програми, които не създават национални богатство и чиято дейност не увеличава приходите в бюджета и социалните фондове, т.е. тяхната формална заетост не ни прави по-богати, а напротив, прави ни по-бедни. А като се има в предвид потресаващият факт, че за 2004 г. само бюджетният излишък e много над 1 млрд. лв., то всеки сам може да си направи сметката какви са пропуските за българската икономика и колко хиляди хора са можели да си намерят работа.

Освен по гореописания начин, нормалната държава намалява данъците и чрез ликвидиране на земеделските фондове. Тук много хора ще изпаднат в истерия и ще заявят, че „никой не е по-голям от хляба”, което си е самата истина, само че на пазара цената на субсидирания хляб е същата като на несубсидирания. Това означава, че милионите, които се харчат от земеделските фондове не отиват за поевтиняване на земеделската продукция, а за увеличаване доходите на земеделските производители. На практика, субсидираният хляб е по-скъп от несубсидирания и разликата, която е размера на отпуснатите субсидии, се взима от залъка на потребителите. За 2005 г. фонд „Земеделие” ще изпука 257,7 млн. лв., а фонд „Тютюн” 120 млн. лв.

А сега нека направим обобщение за разликите между социалната държава и нормалната държава. Социалната държава смята, че трябва непрекъснато да взима пари от печелившия бизнес и онези граждани, които приемат изискванията на пазара на труда, и да ги харчи за социални програми за неграмотните и субсидии за неефективни производства. Обратно на нея, нормалната държава не взима пари, а оставя печелившият бизнес да погълне непечелившия, а що се отнася до тези, които смятат, че пазарът на работна ръка трябва да се нагоди към тях, а не те към пазара, то на такива хора нормалната държава не изплаща дори и помощи.

. Нормалната държава и бедността

Нормалната държава смята, че трябва да се премахнат причините за бедността, които за съжаление най-често са у самите хора, ето защо тя не харчи чуждите пари, а изисква човек да бъде отговорен към себе си и своето семейство.

За да може човек да се грижи за себе си и своето семейство, той трябва да е образован и зрял физически и психически. Ако човек създаде семейство в юношеска възраст, той най-често престава да ходи на училище, с което обрича себе и своето семейство на глад и нещастно съществуване. Ето защо, за разлика от социалната държава, която всяка година харчи милиони за всевъзможни социални плащания в полза на малолетни родители, които нито могат да четат, нито да пишат, нито дори да говорят, на който и да е от съществуващите литературни езици на планетата, нормалната държава не толерира създаването на семейства в юношеска възраст, и не насърчава раждаемостта сред неграмотните и малолетните. На практика нещата ще стоят по следния начин: на майка без средно образование не се полагат майчински и детски, престоят в родилния дом се заплаща, а ако родителите на младото семейство също нямат завършено средно образоване, плащат глоба на държавата затова, че са оженили децата си вместо да ги образоват. Който иска деца, нека първо се образова, за да може да ги възпитава.

В нормалната държава всеки сам отглежда децата си, а това означава, че който иска да има много деца, трябва да има пари да ги храни. Ако човек прави деца без да има доходи, той обрича децата на мизерия и натоварва обществото с тяхното изхранване. Ето защо, социалните помощи трябва да се раздават само срещу семейно планиране. Ако някой прави деца без да има доходи, той трябва да бъде санкциониран и дори да загуби родителските си права, защото какъв родител е този, който прави деца с ясното съзнание, че ще ги прати да просят или крадат.

В нормалната държава не се харчат милиони за да се осигури безплатна храна на децата на бедни родители, защото много по-честно е тези родители да спрат да харчат пари за цигари и ракия. Когато социалната държава планира примерно 19 млн. лв. за подобна операция, тя на практика субсидира ракията и цигарите на мама и на татко, защото нека си го кажем честно: Колко от тези, чийто деца ще получат безплатна храна, примерно са отказали цигарите, за да купят ябълки на децата си?

В нормалната държава няма детски надбавки, защото както видяхме, те са чист доход предимно за неграмотните, и тъй като няма никакъв смисъл да се насърчава раждаемостта сред тези, които не могат да четат и пишат, то нормалната държава връща на данъкоплатците парите, които им е взимала социалната държава, под формата на по-ниски преки данъци

Нека сега видим какви са разликите между социалната и нормалната държава. Социалната държава не иска да приеме, че поне половината от бедните са в такова положение, защото са мързеливи, защото са неграмотни, защото не им се учи, и защото са просто безотговорни. Тя раздава на тези хора колосални средства, в резултат на което, в обществото имаме все повече хора без „трудови навици”, все повече деца, които никога няма да се образоват, защото за техните родители образованието няма голяма стойност, и в крайна сметка имаме по-голяма бедност и по-голямо данъчно бреме, заради социалните плащания в полза на тези хора. Нормалната държава не раздава пари, а санкционира, защото нейната цел е бедните да престанат да произвеждат бедност. Няма детски надбавки, но и броят на децата, които ще живеят в мизерия и няма да получат образование намалява, защото има политика на семейно планиране. Няма социални програми, но броят на хората, които са постоянно без работа намалява, защото помощи се раздават само срещу продължаване на образованието. Така с много по-малко средства, нормалната държава ограничава бедността и дава възможност на бедните да променят социалния си статус чрез задължително средно образование и семейно планиране.

Вместо епилог: Спомени от бъдещето на една социално ориентирана електорална единица за социалната държава

Някога, не много отдавна, хората живеели в такова общество, в което всеки давал колкото можел, а накрая всички получавали по равно. Моите прекрасни родители били от тези, дето нищо не давали, защото нищо не умеели. Но защо човек трябва да мъчи за знания и умения, след като така и така пак ще получи колкото другите. Това общество било прекрасно общество за хора като нас, но за съжаление то си отишло, и тогава на мястото на социалистическата държава дошла социалната държава.

Социалната държава в някои отношения била по-добра от социалистическата, защото социалистическата държава давала пари, но карала всички хора да работят, докато социалната държава даваше пари без да те кара да правиш нищо. По това време, следвайки нашата традиционна култура, на 16 годишна възраст, аз си откраднах 14 годишна булка, и заживях весело и щастливо. Тъй като на практика бях неграмотен, то навсякъде ми предлагаха минималната работна заплата. Тогава аз и моята булка преценихме, че най-изгодно за хора като нас е непрекъснато да правят деца, защото парите от майчински, детски надбавки, помощи за отопление, за безработица и т.н. и т.н. общо взето се равняваха на това, което хората с нашето образование можеха да изкарат с тежък труд. Така аз си седях във вкъщи, от време на време поработвах нещо на черно, жена ми беше непрекъснато бременна, а социалната държава ни даваше пари, затова дето живеехме по този начин. Но както казват хората „Няма вечен кеф”, и така един ден социалната държава беше заменена с нормална държава.

Нормалната държава не е измислена от хората като мен, защото тя смята, че човек се е родил за да се мъчи, като работи и учи от сутрин до вечер. И така аз бях подложен на страшни изтезания. Първо, нормалната държава ми заповяда да се запиша във вечерно училище, понеже съм имал завършен само пети клас и трябвало още много да уча. После, ми заповяда да ходя на работа. По време на социалната държава, аз отказвах всяка предложена ми работа, защото парите, които ми предлагаха бяха същите като парите, които получавах от детските надбавки и социалните помощи, но без да си мръдна пръста. Нормалната държава обаче ми спря детските надбавки и каза, че който откаже предложена работа няма да получава помощи. И така, от нямане накъде, аз бях принуден да се трудя по 8 часа на ден, за същите пари, които преди получавах наготово от социалната държава. И като прибавим към това задължителното вечерно училище, то моят живот се превърна в труд и учение, учение и труд, от сутрин до вечер, по цял ден, всеки ден.

Освен мен страдаше и моята съпруга, тя също трябваше да ходи на вечерно училище, защото имаше завършен трети клас, но не и четвърти. Освен това нормалната държава и каза, че ако продължи да ражда ще и спрат помощите, защото видите ли, всеки човек трябвало да се простира според чергата си, и сам да изхранва децата си.

Да, и сега страдаме всички, защото ни карат да учим, да работим, защото ни спряха детските и майчинските (понеже нормалната държава не насърчава раждаемостта сред неграмотните и бедните), защото искат от нас децата ни да завършат средно образование, защото ни казват, че ще плащаме глоби, ако моят син си открадне булка преди да си е взел дипломата или дъщеря ми забременее преди абитюрентския си бал, защото вече не може да работя на черно и да получавам помощи, защото нормалната държава ми разказва приказката за неволята и ме кара да я уча наизуст, защото нормалната държава не иска да се грижи за мен, а иска сам да се грижа за себе си, и защото според нормалната държава е нормално тези, които са образовани и работят да имат много повече от тези, които са необразовани и не работят.

Да, това е положението, и аз с умиление си спомням за социалната държава, която ми даваше пари и не искаше от мен нито да уча, нито да работя, нито дори да се правя, че ми се работи.

Да, а сега прощавайте, но трябва да си уча уроците от учебника по математика за 8 клас, че иначе ще плащам глоби на нормалната държава.