Възможности за предсрочно събиране на данъка по Закона за
корпоративното подоходно облагане
АВТОР: МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ (mzlatev@abv.bg)
Основният интерес на хазната е пълното
събиране на данъчните задължения, но освен него има още един и това е
предсрочното събиране на дължимите данъци. Последното е лесно осъществимо само
при онези налози, които се събират еднократно през годината. За останалите
налози, които се плащат текущо през цялата година предсрочното събиране е
трудно осъществимо, тъй като размерът на данъчните задължения е неизвестен.
Данъкът по Закона за подоходното корпоративно облагане обаче има едно голямо
предимство пред останалите налози, които също се плащат текущо, тъй като
размерът и честотата на плащанията са известни още в началото на година.
Фактът, че всяко данъчнозадължено лице знае каква сума трябва да внася всеки
месец в продължение на една година, както и че хазната знае със точност каква
сума има да получава ежемесечно от всеки данъчен субект по горепосочения закон
означава, че паричните потоци по този налог може да бъдат управляеми, т.е
възможно е да се създаде схема, при която данъка по Закона за корпоративното
подоходно облагане може да се събере предсрочно. Задействането на такава схема
е възможно само по два начина - чрез административна принуда или когато
данъчнозадълженото лице има интерес от това. Очевидно е, че ако за създаването
на подобна схема се използва административната принуда това ще породи масово
недоволство, което от своя страна ще подтикне към укриване на дължимия данък.
Следователно остава единствено възможността схемата да бъда съставена при
такива условия, при които данъчнозадължените лица имат материален интерес от
предсрочното внасяне на дължимия данък. На практика това означава, че когато
лицето внесе дължимия данък предсрочно, доходът който ще получи от тази
операция трябва да е по-висок от дохода, който би получил при внасяне на данъка
по обичайния ред. Единственият начин доходът от предсрочното внасяне на
определена сума да бъде по-висок от доходът от разсроченото плащане на същата
сума е предсрочното плащане да бъде трансформирано в отложено плащане посредством
емисия на дълг. Това означава, че разходите по обслужване на съответния дълг
трябва да са по-ниски от доходът, който ще се получи от задържането на дължимия
данък. При емисията на дълг, който ще покрие за определен период от време
дължимия налог хазната ще получава в началото на периода сбора от всички
месечни вноски за периода, а данъчнозадълженото лице ще получава правото да
изплати своите задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в края
на периода, като покрие всички разходи по така емитирания дълг. Тъй като в
момента не съществува пазар на краткосрочни облигации издадени от фирми, то
остава единствено възможността този дълг да бъде емитиран от държавата. За тази
цел ние първо трябва да проверим дали съществува пазарно търсене на допълнителен
държавен дълг в лева.
Търсене
на допълнителен краткосрочен държавен дълг в лева
За нуждите на нашето изследване ще
разгледаме само възможността за допълнителен краткосрочен държавен дълг в лева,
тъй като дължимите суми по Закона за корпоративното подоходно облагане са
известни само за 12 месеца напред.
От 2000 до 2002 година краткосрочния
държавен дълг е под формата на тримесечни и едногодишни ценни книжа. Това,
което ни интересува е дали би имало търсене на допълнителни емисии от тези
краткосрочни ДЦК.
От горните таблици се вижда ясно, че през
2000, 2001 и 2002 години е съществувало значително по своя обем търсене на
краткосрочен държавен дълг, което е останало неудовлетворено. Сумите по
неодобрените поръчки показват с точност до какви обеми би могло да се простират
допълнителните емисии на краткосрочни ДЦК, което в нашия случай показва какви
суми по Закона за корпоративното подоходно облагани биха могли да се съберат от
хазната в началото на данъчната година, ако разглеждания период е от 12 месеца
и какви суми биха могли да се събират в началото на всяко тримесечие, ако се
работи с тримесечни ДЦК. Така първият основен извод е, че съществува значително
търсене на допълнителен краткосрочен държавен дълг. Вторият въпрос, на който
трябва да отговорим е дали доходността от задържания данък ще бъде по-висока от
разходите по обслужването на краткосрочната емисия на ДЦК..
Сравнение
между сумата на разходите по емисията на допълнителен държавен краткосрочен
дълг в лева и сумата на дохода, получен от отложеното плащане на данъка по
Закона за корпоративното подоходно облагане
За да разберем дали данъчнозадължените лица
биха имали изгода от поемането на разходите по една допълнителна емисия на
краткосрочен дълг в лева трябва да се направи сравнение между сумата на
разходите по дълга и сумата на доходността от задържането на данъка. За първото
ще се използват данните за размерът на отбива, с който се продават отделните
емисии на ДЦК, а за второто ще изчислим доходността от задържането на всяка
месечна вноска като използваме месечните лихвени проценти по краткосрочните
кредити за предприятията в лева (съгласно статистиката на БНБ), т.е. ще
считаме, че фирменият капитал работи с възвръщаемост не по-ниска от тази на
банковия капитал. За улеснение при нашите изчисления ще приемем, че дължимият
данък по Закона за корпоративното подоходно облагане е в размер на 100 лева.,
тъй като данните за краткосрочните ДЦК са дадени при номинал 100 лв. Нека първо
изчислим вероятната доходност от задържането на дължимия данък при емисия на
тримесечни ДЦК за 2000 година.
Нека сега данните за доходността от горната
таблица бъдат сравнение с данните от отбива по тримесечните ДЦК за 2000 година.
Ако при извършеното сравнение разликата между двете суми е положителна
величина, то данъчнозадължените лица по Закона за корпоративното подоходно
облагане биха имали интерес от прилагането на схемата за отложено внасяне на
данъка срещу поемането на държавен дълг.
От горната таблица се вижда, че с изключение
на ноември месец през всички останали месеци данъчнозадължените лица биха имали
интерес от прилагането на схемата, при която те получават правото на отложено
плащане на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане срещу
задържението да покрият разходите по облслужването на една допълнителна емисия
на тримесечни ДЦК, отоговаряща по обем на техните задължения по този данък за
период от 3 месеца. ( Тъй като през 2000 г. е имало тримесечни емисии всяка
седмица, за изчисленията по горната таблица са взимани данните за първата
месечна емисия)
Нека направим сравнение между доходността от
задържания данък и отбива по тримесечните ДЦК за 2001 и 2002 години. За
улеснение няма да показваме таблицата с изчислението на доходността от
задържания данък, а направо ще разгледаме таблиците с крайните данни за доходността
и отбива.
Както се вижда от горните таблици разликата
между доходността от задържания данък и отбива от номинала винаги е положителна
величина, което означава, че данъчнозадължените лица по Закона за
корпоративното подоходно облагане биха имали интерес от прилагането на схемата
за отложено внасяне на данъка срещу поемането на обслужването на тримесечен
държавен дълг.
Нека сега разгледаме едногодишните ДЦК и
видим дали и при тях доходността от задържания данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане е по-висока от разходите по обслужване на
съответния държавен дълг. За улеснение няма да показваме таблиците с изчисление
на доходността, а направо ще преминем към сравнение на данните.
От таблиците ясно се вижда, че
данъчнозадължените лица биха има ли сметка от прилагането на схемата
"държавен дълг срещу отложено внасяне на данък". За 2002 г. не е
правено сравнение, тъй като все още не разполагаме с необходимите лихвени
проценти.
Вероятните
рискове за хазната
Основният риск, който може да възникне за
хазната е непогасяване на поетите задължения по допълнителния държавен
краткосрочен дълг от страна на лицата, ползващи схемата "държавен дълг
срещу отложено внасяне на данъка" и последващо увеличаване на разходната
част на бюджета. Този риск е естествено ограничен от начина, по който се
определя данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане. Той зависи от
декларирана печалба на корпоративните данъчнозадължени лица от предходната
година. Това означава, че ако дадено лице иска да извърши данъчна измама, чрез
схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка", то първо
трябва да бъде добросъвестен предприемач и данъкоплатец в продължение на 1
година. След това, през втората година то отново трябва да бъде добросъвестен
предприемач, защото сумите, определени като месечни вноски по Закона за данъка
за корпоративното подоходно облагане, които биха могли да бъдат обект на
данъчна измама, трябва да бъдат изработени от самото данъчнозадължено лице.
Именно поради тези причини е малко вероятно някой да се опита умишлено да
извърши данъчна измама чрез схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне
на данъка". На практика риска за фиска при схемата "държавен дълг
срещу отложено внасяне на данъка" е точно толкова голям, колкото и при
обичайното събиране на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Това означава, че неплащане от страна на данъчнозадължено лице, ползващо
схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка" може да се
дължи на причини като влошена макроикономическа обстановка, лош мениджмънт и
т.н., но не и от умишлено укриване на данъка. Това което представлява проблем
за хазната е, че когато възникне неплащане от страна на данъчнозадълженото лице
сумата, която ще трябва да бъде покрита за сметка на бюджета ще бъде по-голяма
от обичайната, тъй като в най-добрия случай ще имаме натрупване на три месечни
вноски. За да се ограничи риска от извънредно натоварване на бюджета с
извънредно плащане по допълнителния краткосрочен дълг трябва да се направят две
неща - на първо място трябва да се посочи минималната сума, с която може да се
кандидатства за емисия на допълнителен дълг и на второ място всяка допълнителна
емисия трябва да бъде разпределена между максимален брой лица. Въпросът за
минималната сума е изключително важен, тъй като ако тази сума е твърде малка,
то и доходът, който лицето би получило от задържането на данъка ще бъде малък.
За да се определи сумата, която трябва да бъде минимален праг за участие в
схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка" трябва да се
върнем към таблиците, в които бе направено сравнение между доходността от задържания
данък и отбива от номинала по краткосрочните емисии. Ако се вземат най-ниските
стойности на положителните разлики се вижда, че за да се получи положителна
разлика от над 1000 лв., данъчнозадълженото лице трябва да участва с минимум
150,000 лв. при тримесечните емисии и 70,000 лв. при едногодишните. Тези две
суми ако не бъдат приети като минимални прагове за участие, то поне показват
какъв е в най-лошия случай приблизителния финансов ефект за данъчнозадължените
лица от схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка".
Разпределението на максимален брой фирми за всяка допълнителна емисия ще се
осъществява като при класирането на заявките се започва от тези с най-малките
суми и се върви постепенно към тези с най-големите суми.
Конкретно
приложение на схемата
Определяне
на обема на допълнителния държавен дълг.
Първата стъпка е данъчнозадълженото лице да
подаде за заявка прилагане на схемата "държавен дълг срещу отложено
внасяне на данъка" до Министерство на финансите, в която е посочен
аукциона, размерът на искания кредит и цената на 100 лева номинал, под която то
не желае да сключва сделка. Така исканите допълнителни количества краткосрочни
ДЦК ще влязат в предложените количества от страна на Министерство на финансите.
Втората стъпка е самото провеждане на аукциона. Както вече бе посочено схемата
"държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка" е възможна
благодарение на факта, че търсенето на краткосрочни ДЦК надвишава предлагането
на такива. Това означава, че данъчнозадлъжените лица ще трябва да съобразяват с
моментното търсене на краткосрочен държавен дълг. При провеждането на
аукционите първо ще се удовлетворяват предложените количества от Министерство
на финансите за покриване на нуждите на бюджета, след което ще се удовлетворяват
количествата по схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на
данъка". Нека за по-нагледно разгледаме един хипотетичен пример. На
определен аукцион са получени поръчки от първичните дилъри за 10,000,000 лева,
предложеното количество от Министерство на финансите са за 12,000,000 лева,
като от него 7,000,000 лева са за покриване на текущите нужди на бюджета, а
останалите 5,000,000, са за прилагане на схемата "дълг срещу отложено
внасяне на данъка". При това положение първо се одобряват поръчките на Министерство
на финансите за покриване нуждите на бюджета в размер на 7,000,000 лева, след
което се отсяват поръчките за схемата "дълг срещу отложено внасяне на
данъка". Очевидно е, че в този случай максималният обем на поръчки по
схемата "дълг срещу отложено внасяне на данъка", който може да бъде
удовлетворен е 3,000,000 лева, а останалите 2,000,000 няма да бъдат
удовлетворени.
Отсяване
на заявките за допълнителен държавен дълг.
Нека сега разгледаме начина, по който ще
става отсяването на на заявките за схемата "държавен дълг срещу отложено
внасяне на данъка". Както вече бе спомената в заявката за приложение на
схемата данъчнозадълженото лице трябва да посочи минимална цена на 100 лева
номинал, под която то няма да сключва сделка. Тази минимална цена ще се сравнява
със средната цена на допълнителния държавен дълг, която от своя страна ще се
формира като средно претеглена величина. Нека за по-нагледно разгледаме един
пример. По една тримесечна емисия са останали неодобрени поръчки за 10,000,000
лв., които са разпределение по следния начин: 2,000,000 лв. на цена 98,50 лв.
за 100 лв. номинал, 5,000,000 лв. на цена 99 лв. за 100 лв. номинал и 3,000,000
лв. на цена 99,10 лв. за 100 лв. номинал. Средно претеглената цена при тези
данни е 98,94 на 100 лв. номинал и именно по тази стойност ще се правят
класиранията. В този случай всички кандидати за схемата "държавен дълг
срещу отложено внасяне на данъка", които са посочили минимална цена
по-малка от 98,94 лв. за 100 лв. номинал ще отпаднат от класирането и обратното
всички заявки с цена равна или по-висока от 98,94 лв. ще могат да участват в
класирането.
Класиране
на одобрените оферти
Както вече бе казано за да се намали риска
от извънредно натоварване на хазната с обслужване на една допълнителната
краткосрочна емисия, същата трябва да бъде разпределена на максимален брой
участници. За тази цел, класирането на одобрените заявки ще става според
заявените суми, като ще се върви от малките към големите суми. Това обаче ще
важи само тогава, когато обемът на одобрените заявки е по-голям от обема на
допълнителния държавен дълг. Нека разгледаме един пример, като ще считаме, че
минималната сума за участие е 150,000 лв. за тримесечни ДЦК. И така, приемаме
че обемът на неодобрените поръчки по една тримесечна емисия е 10,000,000 лв., а
одобрените заявки за прилагането на схемата "държавен дълг срещу отложено
внасяне на данъка" са за 15,000,000 лв., разпределени по следния начин: 10
заявки за 150,000 лв., 20 заявки за по 300,000 лв. и 10 заявки за 750,000 лв.
Тъй като в този случай обемът на одобрените заявки е с 5,000,000 лв. по-голям
от неодобрените поръчки, то ще трябва да се извърши класиране на заявки до
10,000,000 лв. Ето как ще става това, първо се взимат заявките с най-малки
суми, в нашия случай това са 10 заявки за 150,000 лв., което прави 1,500,000
лв. и в следствие на това ни остават свободни още 8,500,000 лв. Минаваме на
следващите заявки, те са 20 на брой за по 300,000 лв., което прави 6,000,000
лв. Когато ги прибавим към другите се получава сумата от 7,500,000 лв, което означава,
че ни остават свободни само 2,500,000 лв. Оставащите заявки са 10 брой и са за
750,000 лв. всяка. Тук са възможни две решения. Първото е свободните 2,500,000
лв.да се запълват като се взима заявка по заявка. Това означава, че ще бъдат
одобрени само три заявки за по 750,000 лв. и една до сумата от 250,000 лв.
Вторият вариант е оставащите 2,500,000 лв. да бъдат разпределени по равно между
последните 10 заявки, което прави по 250,000 лв. на заявка. Ако се цели
наистина максимален брой участници в разпределението на допълнителната емисия,
втория вариант е за предпочитане. Освен това той е и по-справедлив, тъй като
удовлетворява в еднаква степен всички участници.
От горното класиране се вижда, че когато
заявките за приложение на схемата "държавен дълг срещу отложено внасяне на
данъка" са повече от неодобрените поръчки по дадена емисия заявките с
най-големи суми ще бъдат удовлетворени частично.
Нека сега да видим какво би станало, когато
обемът на неодобрените поръчки е по-голям от заявките за ползване на схемата.
Нека отново разгледаме същия пример, като този приемем, че неодобрените поръчки
са не за 10,000,000 лв., а за 20,000,000 лв. При това положение определянето на
средно претеглената цена ще се извърши на основа на 15,000,000 лв. неодобрени
поръчки, а не на 20,000,000 лв. За тази цел първо се елиминират онези
неодобрени поръчки с най-голям отбив от номинала. В нашия случай ще приемем, че
тези 20,000,000 лв. са разпределени по следния начин: 5,000,000 лв. са на цена
98,6 за 100 лв. номинал, 5,000,000 лв. на 98,5 лв., 5,000,000 лв. на 98,4 лв. и
2,000,000 на 98,2 и 3,000,000 лв. на 98,1 лв. на 100 лв. номинал. Започваме да
елиминираме поръчките с най-голям отбив, това са трите милиона на цена 98,1.
Остават ни още 2 милиона и продължаваме към следващите поръчки, които са на
цена 98,2 лв. цена за 100 лв. номинал, като техния обем е точно 2,000,000 лв.
Така стигнахме нивото от 15,000,000 лв. и сега трябва да определим средно
претеглената от оставащите котировки. В конкретния случай тя е 98,5 лв. за 100
лв. номинал
Тук трябва да се разгледа още един случай,
при който заявките са по-малко от неодобрените поръчки. В предишната подточка
за отсяването на офертите бе казано, че всички оферти, които са посочили
стойности над средно претеглената ще участват в класирането. Може да се случи
така, че повечето кандидати да са посочили цена за 100 лв. номинал, която да е
по-ниска от средно претеглената на неодобрените поръчки. Тогава може да се
получи следната ситуация - първоначално обемът на заявките е по-голям от обема
на допълнителния държавен дълг, при отсяването на заявките обаче се получава
така, че повечето от тях отпадат и обемът на одобрените заявки е по-малък от
обема на допълнителния държавен дълг. В този случай ще бъдат класирани всички
одобрени заявки и ще се извърши редуциране на неодобрените поръчки, които
съставляват допълнителния държавен дълг. Отпадането на неодобрените поръчки ще
става, като първо се започне с тези, които предлагат най-голям отбив, т.е.
най-висока цена и така докато се достигне обема на одобрените заявки. При това
положение средната цена ще бъде друга, но сделката ще бъде сключена по първата
средна цена, защото в противен случай би трябвало да се прави ново класиране.
Разликата между старата и новата средна цена ще отиде в полза на бюджета. Нека
разгледаме един пример, при който обемът на неодобрените поръчки е 10,000,000
лв., обемът на заявките за допълнителен държавен дълг е 12,000,000 лв., а
средната претеглена цена на неодобрените поръчки е 98,5 лв. за 100 лв. номинал.
След отсяването се оказва, че заявки за 4,000,000 лв. са посочили минимална
цена от 98,4 лв. за 100 лв. номинал и по този начин отпадат от класирането. В
този случай заявките стават по-малко от неодобрените поръчки и последните
трябва да бъдат редуцирани до 8,000,000 лв. колкото са и одобрените заявки.
Новата средна цена, получена въз основа на 8-те милиона неодобрени поръчки е
98,6 лв. за 100 лв. наминал. Сделката обаче ще се сключи на цена 98,5 лв. на
100 лв. номинал. При този случай размерът на отбива по сделката ще бъде в
размер на 120,000 лв., т.е. това е сумата, която данъчнозадължените лица ще
преведат на падежа на емисията плюс 7,880,000 лв.. От своя страна хазната ще
приведе на кредиторите 112,000 плюс 7,888,000 лв., а разликата от 8,000 лв. ще
влезе като приход за бюджета.
Матуритет
на емисиите на допълнителен държавен дълг.
При конкретното приложение на схемата
"държавен дълг срещу отложено внасяне на данъка" възниква един
сериозен въпрос и това е, че емисиите на краткосрочни ДЦК не съвпадат с
фискалната година. На практика само януарската емисия при едногодишните ДЦК
съвпада с данъчната година. При тримесечните ДЦК положението е по-добро, но
остава въпроса са емисиите през ноември и декември. В тази връзка е редно
допълнителния краткосрочен дълг по схемата "държавен дълг срещу отложено
внасяне на данъците" да не бъде ограничаван само до една данъчна година.
На практика това означава, че ако кандидатствате през септември за едногодишна
емисия тя ще обхваща последните 4 месеца на текущата и толкова месеца от следващата
година, колкото позволява остатъка по заема. Например едно данъчнозадължено
лице участва в едногодишна емисия на допълнителен дълг по схемата
"държавен дълг срещу отложено внасяне на данъците" през септември за
сумата от 1,000,000 лв. За последните четири месеца на текущата година то
трябва да внесе 400,000 лв. по данъка за корпоративното подоходно облагане.
Така за следващата година му остават 600,000 лв., чието усвояване зависи от
размера на месечната вноска по същия данък. Ако през следващата година тя е в
размер на 200,000 лв, то лицето ще отложи внасянето на данъка до март месец
включително.
Други
варианти
Досега разглеждахме случаите, при които
ставаше въпрос само за данъка по корпоративното подоходно облагане. В
действителност схемата може да прилага и за другите данъци като ДДС, социални
осигуровки, акцизи и т.н. Всичко зависи от това каква точно политика ще иска да
следва правителството. Ако става въпрос за регионална политика, то тогава
данъчнозадължените лица от определен регион би трябвало да могат да
кандидатстват за предполагаемия размер на дължимите от тях данъци и социални
осигуровки, ако се следва отраслова политиката то това ще се отнася за
предприятията в точно определен отрасъл. В този случай данъчнозадължените лица
ще отлагат внасянето на дължимите от тях данъци и социални осигуровки до
изчерпване на лимита по кредита. Нека се върнем отново на последния пример, при
който отлагането на внасяне на дължимия данък приключи през март. Ако приемем,
че данъчнозадълженото лице е кандидатствало за отлагане на всички данъци и
социални осигуровки и те възлизат на 300,000 лв. всеки месец, тогава оставащите
600,000 лв. ще покрият задълженията към фиска само за първите два месеца от
годината. И в този случай лицето ще трябва да внася от март месец своите
задължения към хазната по обичайния ред.