Облигационният заем като инструмент на дясната политика
Принципи
и инструменти на дясната политика
Основният принцип на дясната политика е, че всеки сам си
плаща сметката. Това означава, че всички граждани плащат солидарно за това,
което се ползва от всички. Когато обаче дадено нещо се ползва само от определен
кръг лица, тогава плащат само тези, които ползват. В тази връзка, принципите
на дясната политика изискват подкрепата, която държавата оказва на гражданите и
бизнеса, да не да бъде за сметка държавния или общински бюджети, т.е. помощта
за едни не трябва да бъде за сметка на други данъкоплатци. От тази гледна точка
кредитът се явява точният инструмент за провеждане на дясна политика, тъй като
всеки кредит се обслужва от съответния кредитополучател и няма безвъзмездно
раздаване на пари в полза на едни и за сметка на други граждани.
Кредитът
и публичните финанси
Публичните финанси в развитите страни се управляват
посредством дългосрочни облигационни заеми. При тях за един много дълъг период
от 20 или 30 години се плаща само лихва по главницата, като през този период
парите губят значителна част от своята първоначална стойност. Практиката е на
датата на падежа да се погаси вече обезценена сума по главницата или старият
заем да се замени с нов и погасяването на главницата да се отложи с още 20 или
30 години. За да разберем как реално се променя стойността на парите, нека
видим как се променял размерът на средната работна заплата в България – към
декември 2000 г. средната работна заплата е била 252 лв., към декември 2010 е
669 лв., а към декември 2020 г. е 1468 лв., т.е за 20 години средната работна
заплата е нараснала 6 пъти.
От гореизложеното може да се заключи, че след като
публичните финанси се управляват чрез дългосрочни облигационни заеми, то за
провеждането на дясна политика от държавата следва да използва именно този
финансов инструмент.
Цена на публичния дълг
През последните години се наблюдава понижаване на
лихвените нива по българските държавни облигации, като понастоящем лихвените
купони са следните: 0,10 % за 10 годишните облигации в лева (емисия 2021 г.)[1], 1,5% за 20 годишните облигации в лева (емисия 2019 г.), 0,375% за 10 годишните облигации в евро (емисия 2020 г.), 1,375 % за 30 годишните облигации в евро (емисия 2020 г.)[2]. Достигната доходност е близка до лихвените нива.
Въз основа на горните данни за нашите изчисления ще
приемем, че държавата в лицето на правителството и общините може да пласира по
номинала 10 годишни облигации с лихвен купон от 0,5% до 1 % и 20 или 30 годишни
облигации с лихвен купон от 1,5% до 2%.
Конкретно
приложение на дясната политика посредством облигационни заеми
Изграждане
на национални инфраструктурни обекти
Обектите от националната и местна инфраструктури се
ползват от всички граждани, поради което и тяхното финансиране се поема
солидарно от всички Понастоящем за изграждането на тези обекти се разчита на
безвъзмездна помощ от ЕС и на средства от държавния бюджет, като на практика
няма проекти, финансирани чрез дългосрочни облигации. За да видим какви са
възможностите за изграждане на национална инфраструктура чрез дългосрочни
облигации, ще разгледаме следния конкретен пример.
Съгласно информацията в пресата[3]
най-скъпият вариант за тунел под Петрохан заедно със скоростен път от Монтана
до София би струвал 450 млн. евро или 900 млн. лв. Като изходим от факта какви
са били лихвените купони и каква доходност е била постигната при 20 и 30
годишните държавни облигации, можем да предположим, че правителството може да
пласира по номинала 20 или 30 годишни облигации с лихвен купон от 2% в размер
на 450 млн. евро. В този случай годишните разходи по обслужване на кредита биха
възлезли на 18 млн. лв. Като се вземе предвид, че приходната част на държавния
бюджет за 2021 г. е в размер на 27 млрд лв., както и че номинално всяка година
държавният бюджет нараства, то обслужването на заема не би било какъвто и да е
проблем. След 20 или 30 години, когато настъпи падежът по облигациите,
стойността на заема би имала една много по-ниска стойност и тогава
правителството може или да изплати обезценената главница, или да емитира нов
дълг, с който да замени старото задължение и на практика да отложи погасяването
на главницата с още 20 или 30 години.
Основният извод, който може да се направи от
гореизложеното е, че правителството може да поема допълнителни разходи всяка
година в размер на 20-30 млн. лв. без какъвто и да е проблем, което се равнява
дългосрочен облигационен заем в размер на 1 млрд. лв. с лихвен купон от 2-3%
годишно. На практика това означава, че финансирането на проекти като
магистралата Варна-Бургас, тунел под прохода Троян-Кърнаре и т.н. могат да
бъдат извършени изцяло за сметка на държавния бюджет без това да ощети
разходите по другите пера в бюджета.
Общински
проекти
Дясната политика на общинско ниво означава, че общините
следва сами да намерят източници на финансиране за своите проекти. Нека видим
какви са възможностите за това.
В София има 611 хил. жилища[4],
ако прибавим към тях търговските, административните и производствените сгради,
то със сигурност биха се събрали около 700 хил. обекта, които подлежат на
данъчно облагане. Ако Столична община вдигне данък сгради средно с 12 лв.
годишно, т.е. ако данъчната тежест се увеличи 1 лв. месечно, това би довело до
допълнителни приходи от 8 400 000 лв., които са достатъчни за обслужването на
дългосрочен облигационен дълг в размер на 420 млн. лв. при 2 % лихвен купон.
Така ние виждаме, че срещу едно нищожно увеличение на данък сгради, което може
да бъде поето без проблеми и от собствениците на най-евтините имоти, софийска
община би набрала значителни средства. Ако обаче това увеличение бъде
диференцирано съобразно стойността на имотите, т.е. ако за най-евтините
увеличението е само с 1 лв. месечно, то за по-скъпите имоти увеличението може
да бъде 2, 3, 4 лв. месечно. Тогава допълнителните приходи биха били достатъчни
за годишното обслужване на дългосрочен облигационен дълг в размер на 1 млрд.
лв. при 2 % лихвен купон.
Съвършено очевидно е, че София може да реши своите
проблеми (строителство на
детски градини, отчуждаване на имоти, изграждане на обекти от градската
инфраструктура и т.н.) сама.
Това се отнася и до другите големи градове в България.
Емисия
на публичен дълг, гарантиран с високоликвидни
обезпечения
Тук става въпрос за емисия на дълг, които е гарантиран с
високо ликвидни обезпечения, които запазват своята стойност във времето и
винаги могат да бъдат реализирани на свободния пазар. Друга важна
характеристика е, че обектите, които ще се финансират чрез дългосрочни
облигации, се ползват от точно определени физически или юридически лица, поради
което обслужването на дълга се поема изцяло от тези, които ги ползват. Т.е. в
този случай емисията на публичния дълг няма да тежи на държавния или общински
бюджети.
Изграждане
на паркинги
Ако
приемем, че минималните продажни цени покриват производствените разходи, то
може да се предположи, че максималните разходи за изграждането на подземен
паркинг от 18 кв.м. биха били в размер на около 30 000 лв. Ако общината
финансира изграждането на подземни паркинги с 10 годишни облигации, за да ги
отдава под наем дългосрочно, то наемът трябва включва лихвената вноска по
заема, 20 % ДДС и примерно 5 лв. месечно за фонд „Ремонти“.Тогава месечната
вноска за срок от 10 години за наемане на гараж с включен ДДС би била 20 лв. при
с лихвен купон от 0,5% и 35 лв. и лихвен купон от 1 %. На края на 10-тата
година общината може да извърши рутинната процедура по замяна на стария дълг с
нов и да продължи отдава гаражите за срок от още 10 години.
Ако общината реши да продаде паркоместата
и гаражите в подземен паркинг, тя може да го направи при условията, при които е
била финансирана. Конкретно това означава, че ако лихвеният купон е в размер на
0,5%, месечната лихвена вноска за подземен паркинг на стойност 30 000 лв.
ще бъде в размер на 13 лв. за срок от 10 години. Ако лихвеният купон е 1%, месечната вноска ще бъде 25 лв. На края на
10-та година, когато трябва да бъде погасена главницата от 30 000 лв.,
всеки собственик може да изтегли обикновен ипотечен кредит и да разсрочи
изплащането тези 30 000 лв. за още 10 или 20 години.
Изграждане
на жилища
Общините могат да провеждат самостоятелна политика за
подмяна на жилищния фонд чрез изграждане на пазарен принцип на жилища с
най-висок клас на енергийна ефективност. Жилищата ще бъдат продавани по цената
и условията на дългосрочните облигации, чрез които е било извършено
финансирането. Приблизителната цена на жилище в размер на 100 кв.м. с най-висок
клас енергийна ефективност е около 300 000 лв. (2000 лв.производствена цена на квадратен метър[5],
плюс 20% ДДС, плюс печалба за строителя и други разходи). Ако
общината е пласирала по номинала дългосрочни облигации с лихвен купон от 1,5%,
това означава, че закупуването на жилище от 100 кв. м. от най-висок клас
енергийна ефективност ще изисква месечни вноски в размер 375 лв. в продължение
на 20 или 30 години. Като се вземе предвид темпът на нарастване на работните
заплати и естествената инфлация, е видно , че след 20 или 30 години главницата
от 300 000 лв. би имала една много по-ниска реална стойност. Тогава при
настъпване на падежа собствениците на жилището могат да го продадат по текуща
пазарна стойност и да погасят главницата или да изтеглят обикновен ипотечен
кредит и да разсрочат изплащането на вече обезценената главница за период от 20
години. Ако за прогнозните изчисления се използва промяната на средната работна заплата, която
за последните 20 години е нараснала 6 пъти, то може да се предположи, че след
20 години сегашната главница от 300 000 лв. би се равнявала на 50 000
лв. днешни пари. При сегашните условия обслужването на ипотечен кредит от
50 000 лв. ще изисква месечна вноска от 277 лв.[6]
Така ние виждаме, че използването на облигационни заеми позволява закупуването
на 100 кв. м. жилище с най-висока степен на енергийна ефективност на цена,
която ще изисква не повече от 13% от месечните доходи на едно средностатистическо
семейство.
Закупуване
на жилище
Както вече бе посочено, към декември 2020 г. средната
заплата в страната била в размер на 1468
лв. Това означава, че към настоящия момент едно семейство със
средностатистически доходи има разполагаем доход от около 3000 лв. Ако това
семейство изтегли 20 годишен ипотечен кредит за 200 хил. лв., то ще плаща месечно приблизително 1100 лв. или в
началото на периода около 1/3 от доходите на домакинството ще отиват за
погасяване на кредита, като за първите 10 години то ще изплати 145 хил. лв[7].
Ако през първите 10 години изплащането на жилището става чрез облигационен
заем, емитиран от правителството или общината, семейството би плащало месечно
по 83 лв. при 0,5% лихвен купон на облигационния заем, или общо 10 хил. лв. за
10 г.. Ако лихвеният купон на облигацията е 1 %, месечната лихвена вноска би
била 167 лв., или 20 хил. за 10 г. Ако предположим, че ръстът на работните
заплати през идните години бъде същият като през предходните години, това
означава че след 10 години средната заплата би нараснала почти двойно.
Следователно след 10 години се очаква домакинството да разполага с около
6 000 лв. месечно. Тогава при изтичането на облигационния заем, той ще
бъде заместен с ипотечен кредит, по който ще се плаща 1 100 лв. месечна
вноска, но тя ще се взима от 6000 лв. месечен доход, а не от 3000 лв. Така
отлагането на плащанията по главницата позволява на семейството да разполага с
много повече пари.
Частичен
ремонт
Нека приемем, че за частичен ремонт, например смяна на
покрива еднофамилна къща или на апартамент в многофамилна
жилищна сграда се падат по 10 000 лв. разходи. В този случа, ако ремонтът
е финансиран с 20 годишни облигации с 2 % лихвен купон, собствениците на
апартаменти биха плащали по 17 лв. месечно в продължение на 20 години, като в
края на срока ще могат да изтеглят обикновен банков кредит, с който ще могат да
изплащат вече обезценената главница в
продължение на примерно още 5 или 10 години.
Програма
за саниране
Съгласно данни, изнесени в медиите, осреднените разходи
на апартамент за саниране на многофамилни жилищни
сгради е над 17 500 лв[8].
В тази връзка може да се приеме, че средната цена за саниране е около
20 000 лв. Изчисленията показват, че ако за финансиране на програмата за
саниране се използват облигационни заеми, то при дългосрочен облигационен заем
с лихвен купон от 2 % месечните разходи на апартамент възлизат на 33 лв.
Следователно, собствениците на жилища биха могли да поемат, ако не цялата, то
една значителна част от обслужването на заема.
Администриране
на облигационните заеми в полза на частни лица
За администрирането на новите видове облигационни заеми в
полза на частни лица не се налага създаването на допълнителна държавна или
общинска администрация. Цялата дейност по работата с всеки отделен клиент и
обработката на необходимите документи следва да бъде поета от кредитни посредници, каквито могат да бъдат например всички фирми за
бързи кредити. Заплащането на работата на кредитните посредници
ще е изцяло за сметка на крайните кредитополучатели.